/Поглед.инфо/

Свидетели сме на активизирането на българската антируска агентура. И то не на най-умните, а на най-неграмотните. Това предопределя техния неизбежен провал. Някои от тях не са научили нищо по българска история за последните стотина години.

Засилва се русофобията. А това означава отслабване сигурността на България. Ние сме разположени на много важно политически ветровито място, че всички западни държави мечтаят да имат силни позиции на наша земя и на нашето Черно море. Ние сме малка слаба държава на привлекателно място и не можем да се опазим сами. Нужен ни е проверен силен външен приятел с общи или сходни интереси, който да ни пази от користни чуждестранни политически апетити. Повтарям – исторически проверен приятел. Лозунгите за приятелство не ни топлят. Такъв безкористен приятел със сходни интереси през последните 150 години беше Русия. Всичките ни лицемерни настоящи служебни приятели бяха наши врагове през изминалите 100-150 години. Няма гаранции, че ще са по-добри през следващите стотина години.

Един български министър обяви тези дни, че българите били заблудени от написана от руснаците фалшива българска история. Там било наредено, че трябва да обичаме руснаците и да мразим американците и западните европейци: британци, французи, германци, нидерландци, италианци, испанци, скандинавци и други. Като военен, той е свикнал да мисли и действа по предписания. Главният източник на знания за него е военният устав. Макар и на преклонна възраст, той не е разбрал, че в обществото народите мислят и действат според делата на политиците и партньорите, а не по предписания. В нашия случай, в развитието на България, трябва да съдим по делата им през последните 150-200 години.

Този министър казва, че нашата история била написана от руснаците. Това е елементарно глуповато твърдение. Зависи за каква история става дума – написана с думи и заклинания или очертана с дела в сложни времена. Ако той има предвид написаната с думи класическа история, това е пълна глупост. Такава официална българска история с подобни текстове няма. Това е пълна измислица на неграмотни хора, на която могат да повярват само други нграмотници.

Може обаче да се има предвид история, като поредица от взаимно свързани дела. Такава история е много по-важна и по интересна. Ако започнем от преди 150 години, т.е. от освобождението ни от турско робство и възстановяването на българската държавност, в най-общи контури тя може да съдържа следното: Руско-турска освободителна война през 1877-1878 г., обявена от руския цар в Кишинев през 1877 г. и водена от Руската империя, започната с 270 хилядна армия и десетина хиляди български опълченци на Дунав, но на практика съботирана от големите западноевропейски държави. Нещо повече, те дори изпращат под прикрити форми висши свои офицери (генерали, адмирали, военни инженери, лекари, интенданти и др.), преименуват ги в паши и ги назначават да командват поделения на турската армия в сраженията срещу руските войски в България. Колкото и да е странно, това са западноевропейски висши офицери, представени като паши, които воюват срещу руската армия през освободителната руско-турска ,война в България. Това е едно от големите предателства на западните правителства от онова време, по което старателно се мълчи вече 150 години. Мълчи се, защото дори и управниците на западните държави от онова време се срамуват от своето предателство спрямо своя политически съюзник – Русия.

В тази история от събития по-нататък следва - създаване на гражданска и военна инфраструктура от българи, а не от руснаци, голямо военно училище за подготовка на български офицери и нова армия, а също и полиция на местно и държавно равнище на новата държава, започвайки от нулата. Създаване на боева армия с необходимия нисък и най-висок команден състав с всички нейни подразделения за фантастично кратко време. Части от тази армия, командвана от капитани прелетяват на коне от турската граница на югоизток до Сливница на запад и побеждават далеч по-голямата и по-добре подготвена сръбска армия. Ако възнамеряваха да окупират България за дълго руснаците не биха постъпвали така конструктивно.Западноевропейските държави и тогава са открито против нас. Това изреждане на конструктивни дела може да продължи до края на 18-то и началото на 19-то столетия.

През Първата световна война сме в групата на победените, главно поради погрешни национални български управленски решения на монарха и неговото обкръжение. Могат да се изредят годините от първата половина на 19-ти век; революционните промени на 9-ти септември 1944 г. и годините след това. През годините на управлението на БСП България постигна интензивно социално-икономическо развитие, заедно със Съветския съюз и други източноеропейски страни. С промяната на социално-икономическата система през следващите години и присъединяването към Европейския съюз и НАТО резултатите в нашето развитие са силно противоречиви. Те са характерни с пълно дистанциране на България от Съветския съюз (Русия) и дори конфронтиране с нашите освободители. Новите ни управници полагаха максимални усилия да служат на новите ни западни господари.

Ако се опитаме да обобщим историята на България като низ от дела през последните 150 години, тя е противоречива. През годините на по-самостоятелно и на ляво ориентирано развитие в съюз със Съветския съюз (Русия) и източноевропейските страни, резултатите за България са по-добри, макар че е имало и някои недостатъци. През годините на преориентация към Запада, те са по-неблагприятни. Сериозният анализ показва, че присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО има неблагоприятни и в най-добрия случай – противоречиви резултати. През този период над два милиона българи емигрираха от родината, с малка вероятност част от тях някога да се завърнат. Съвокупният резултат от интеграцията ни със Запада до сега струва на България около 350-400 млд. долара нето. Съседните ни страни, които не са членове на Европейския съюз (Турция, Сърбия и други) се развиват по-успешно от нас.

Като практическо приложение на тази примитивна догма, най-реакционните десни догматици започнаха да разрушават паметниците на военни на наша земя. Разрушиха паметника на Съветската армия в София и изрезките захвърлиха в калта на едно Софийско село. Това е непростима подигравка с паметта на 9 млн. загинали съветски войни и около 30 хиляди загинали български войни, воювайки срещу немците до края на войната в Югославия, Унгария и Австрия, под командването на Маршал Толбухин. Сега се замислят и други подобни разрушения. Това е варварско фашизоидно престъпление на сегашните ни управници. Реванш на фашизма, в който взе участие и моят баща като войник в българската армия след 9 септември 1944 г.

Готви се разрушаването на паметника на Альоша в Пловдив, а може би и около 500-те и повече паметници из България, прославящи българската любов към Русия. Тъй като у нас почти няма паметници, прославящи българската любов и признателност към Западна Европа и Америка, и ако има нещо те са пренебрежително малко, противниците на Русия може би си мислят: защо пък трябва да има към Русия, щом като няма за нас! В това също се изразява примитивизмът на българската десница. У нас няма изобилие от паметници на благодарност към Запада, защото няма за какво да им благодарим. За осакатяването на предварителния Санстефански договор ли трябва да им благодарим. За унизителния Ньойски договор след Първата световна война ли. За жертвите и разрушенията от бомбардировките през 1940-те години ли. За опитите на Британия и други западни страни да отнемат още територии от България на Парижката конференция след Втората Световна война ли, където ни спаси решителната защитна позиция на Съветския съюз от Париж в 1947 г., които показаха че няма да се повтори Ньойският договор след Първата Световна война. От там пролетяха крилатите думи на Молотов, които ободриха всички българи и показаха, че няма да има повторение на трагедията за България с Ньойския мирен договор: „Не се тревожете братя българи, вашите граници ще останат непокътнати!

Не трябва ли да се срамуваме за сегашното ни поведение към тази велика държава – Русия. И да благодарим за това, което е направила за нас. След 500-годишно турско робство, на Русия дължим възстановяването на българската държава. Това е свръх велико събитие в нашата история. Срамувам се, че някои българи много бързо забравят за доброто, сторено ни от Русия и бързо се влюбваме в нови лицемерни приятели. Дано през близките години не бъдем изправени пред такива сложни избори, когато никой няма да иска да ни се доверява. Тогава ще разберем колко струват новите ни западни приятели.

Преди няколко дни беше разрушен паметникът на граф Игнатиев във Варна. За щастие отново бързо възстановен от местни родолюбци. Надигат се гласове за промяна на името на една от големите улици на София, която носи неговото име. Всеки ден там пазаруват или се разхождат хиляди софиянци и гости на София. Предстоят още много промени в имената на улици в София и други български градове. Заражда се обаче и съпротивата на тази лудост от обикновените хора. Завчера беше съобщено по телевизиите за съпротивата в едно русенско село против замисленото разрушаване на паметник на Ленин. Поредна диващина на някакви шефове на дясна партия в София или на местната селска диващина, която иска да си „заработи“ началнически пост в столицата или в окръжния град.

След освобождението на България от турско робство с войната през 1877-1878 г. целият български народ тържествува и благодари на победоносната руска армия, на руския цар и на граф Игнатиев, без да е прочел, без дори да знае за „написаната от руснаците“ история на България с инструкциите в нея как да се обича Русия и да се мрази Америка. Може би започва изграждането на нова България.

А кой е граф Николай Игнатиев? Това е виден руски дипломат и политик, представител на руския цар в Турция по времето на руско-турската война от 1877-1878 г. Той също е известен, че е бил един от малкото чуждестранни дипломатически представители в Истанбул с пряк достъп до турския велик везир по онова време. А това е означавало много за Русия, за България и за самия граф Игнатиев. Турската управленска върхушка очевидно е знаела кого да цени, за разлика от нашите съвременни управленски диваци. Нашите настоящи управници са ефикасни само в далаверите, в сплетните и рушенето, а не в съграждането. Нима не е интересно сравнението на цивилизованото отношение към този човек от тогавашните турци на най-високо уравленско ниво – наши потисници, отношението на дипломатическата общност в Истанбул и нашетосъвременно дивашко отношение към паметта на този човек сега.

По поръчение на руското правителство, с активното участие на граф Игнатиев и руските войски са проведени предварителните преговори между Руската и Турската империя в едно от предградията на Истанбул, непосредствено след военното поражение и е изработен предварителният Санстефански мирен договор. Мечтата на българските поборници и българската църква по онова време е била да се обединят всички българи в една държава. Този договор включва в границите на бъдеща България настоящата ни територия, Македония, Беломорска Тракия и други райони. Настоящото международно положение на България щеше да е много по-добро ако тя беше запазена в границите на Санстефанския договор.

Руските военни и цивилни лица са били осведомени за разположената наблизо в Босфора британска флотилия. Това е било израз на силните резерви на Великобритания и други западноевропейски държави против започването на Руско-Турската война в 1877-1878 г. Под силния обществен натиск поради зверствата на турците за потушаване на Априлското възстание, западноевропейските правителства се съгласяват да се упражни политически натиск върху Турция, но отказват да изпратят войски за участие във военните действия срещу Турция. Британското правителство предупреждава правителството в Петерсбург, руските войски да не влизат в града, че ще си имат работа с вече изпратената там британска флота. Вижте колко ефикасно са действали, настоящите ни любими британски съюзници против нас и в защита на Турция. Това е отговаряло и на техните стратегически военни и икономически интереси, особено след откриването на Суецкия канал в 1869 г..

Големите западноевропейски страни обаче правят нещо друго, за което деликатно се мълчи вече 146 години. Със знанието и съгласието на официалните власти на редица западноевропейски страни: Британия, Франция, Германия, Австроунгария, Италия, Испания и други, висши техни офицери (полковници, генерали, адмирали, военни инженери и други) са прекръстени в паши и назначени на оперативни командни постове в пехотата, в инженерните войски, в интендантството, в Черноморската флота на Турция и други части на действащата турска армия и са командвали хиляди турски войници на Шипка, Плевен, Черноморския флот, интендантството и други.

Част от по-старшите руски офицери вече са били почувствали присъствието на британски, френски, германски, италиански, испански и други западноевропейски генерали и адмирали, прекръстени в паши и командващи турски сухопътни, военноморски, инженерни, интендански и други войски на турската армия, воюващи срещу руската армия. Известно е, че военните съоръжения около Плевен са конструирани от западни военни инженери. И това обяснява частично тяхната ефикасност. Известно е също, че последният опит за пробив на турците на Шипка е ръководен от полковник от Западна Европа, прекръстен в паша.

Имало е съществени политически различия между Русия и западноевропейските страни по замисъла и воденето на тази война. На по-ниско оперативно равнище офицери от западноевропейски страни и Русия воюват пряко едни срещу други. Както се вижда, недоверието и враждата между Русия и Западна Европа датира от векове до наше време. И наверно ще продължи още дълго поради високомерната агресивна политика на Запада към нас - славяните.

За съжаление, няколко месеца по-късно, на Берлинския конгрес, през лятото на 1878 г. Санстефанският предварителен договор е анулиран, главно по настояване на Британия, Германия, Франция, Австроунгария, Италия и други западноевропейски държави, които сега се преструват, че са най-добрите ни приятели. Аз не мога да вярвам в такова поръчано служебно приятелство. Срамувам се, че знамето на Украйна беше поставено за дълго на Софийската община. Което не знам дали е формално допустимо. По-различният глас на Русия за друго решение на Берлинския договор в полза на България е бил недостатъчен по много причини. Ако беше запазена поне част от Санстефанския договор, българските граници биха били по-различни сега. И животът на българите – по-добър

Настоящите управници на България сега слушкат посочените и някои други западни държави и беснеят при всеки опит за контакти с Русия. Нашите министри посещават редовно западните посолства за инструкции. Те губят самообладание само при споменаване името на Русия. Какво ли си мислят чужденците за нас, наблюдавайки това сервилно безгръбначно поведение на нашите политици!

Сегашните наши управници рушат руските паметници. А при откриването на паметника на американските летци преди години, убили с бомбардировките около 5000 българи, сринали хиляди сгради в центъра на София и в други наши градове с бомардировки и убивали наши деца с играчки-бомби, българските власти изпратиха на тържеството по откриване на паметника министъра г-жа Кунева и няколко депутати. Не за да протестират срещу неговото изграждане, което е провокация срещу България, а за да представляват България и да почетат паметта на летците-убийци. А паметта на убитите българи, особено децата, почетоха само техните близки. Доколкото ми е известно, все още няма паметник на убитите наши летци и цивилни лица при бомбардировките. Такива сме ние българите. Ласкаем тези, които с делата си от десетилетия доказаха колко ни мразятт. И обръщаме гръб на тези, благодарение на чийто покровителствена политика през последните 150-200 години, все още ни има на Европейската карта. Виновен за това е и нашият търпелив и покорен народ, че ги избира и търпи тяхната некомпетентност.

Българските управници се гордеят с прословутото търпение на българския народ. В тесни кръгове в селските и други кръчми могат да се чуят отделни критични бележки по адрес на управниците. Но там и тогава, когато трябва да се вземе позиция, примерно с активно участие на изборите и с гласуване за патриотични и леви партии или по намерението на десните власти да продадат на безценица 700 хиляди декара плодородни държавни земи, народът мълчи. В изборите напоследък участват 30-35% от имащите право на глас, а другите 65-70% си стоят в къщи или ако времето позволява, отиват на разходка всред природата. В резултат на това 15-20% от имащите право на глас напоследък правят важни промени в Конституцията. И налагат порядки, които трябва да изпълняват 65-70% от правоспособните гласоподаватели.

Как ви се струва уважаеми читатели? Така ли трябва да се държим към нашите истински приятели от други страни и към дългосрочните ни неприятели. Не е ли това и една от причините да сме последни в Европа по социално-икономическо развитие, първи по престъпност и корупция и с най-висок процент на емигриращите от родината си българи.

Както споменах по-горе, наш министър, недоволен от благоприятното отношение на много българи към Русия, затваряйки очи пред фактите, заяви тези дни, че нашата история, внушаваща ни да уважаваме руснаците и да гледаме с подозрение към западните правителства, била писана някога от руснаците. Нужно е голямо въображение и огромна омраза към нашия цивилизационен избор, за да изречеш такива думи. Това не е вярно. Истината е обратна. Жалкото е, че такъв човек достига министерски пост в нашата страна. Хиляди хора се очудват на тази комбинация, но мълчат. У нас е по-уютно да се мълчи. По този начин и по-лесно се расте в кариерата.

Вярно е, че учебниците по които се учат нашите деца в училищата са силно манипулирани, но в обратна посока. Много блестящи творения на наши поети и писатели отдавна са изтрити от учебниците от новите десни власти. Някои текстове дразнят нашите управници, но не тези, които ни приучават да обичаме руснаците. Недостатъчно убедително се убеждава населението, че ставащото в Украйна е непредизвикана война, започната от престъпника Путин. Това е една голяма лъжа, измислена от тези, които ни управляват сега.

Руските телевизии са забранени у нас. Защо се прави това? Защо един български депутат, представян ни от американските власти преди няколко години като прочута корумпирана личност, сега нарежда кое радиопредаване в националното радио да се забрани. Ами спорете. Който е силен –дискутира. Който е полуграмотен или няма аргументи - забранява. Това се прави от тоталитарните и фашизоидните режими.

Могат ли хората, които се дразнят от блестящото стихотворение на дядо Вазов „Аз съм българче“ да ни обяснят какво ги тревожи. Може би негодуват, че децата ни не казват първо че са европейци и едва тогава - българи. А те са българи и трябва до края да си останат българи.

Ръководителите на САЩ и на западноевропейските държави знаят, че те принудиха Русия да навлезе в Източна Украйна в началото на 2022 г. Само на повърхността изглежда, че Русия е инициатор на тази война. Фактите за това са много: нарушеното обещание през 1990 г. НАТО да не се мести на изток; въоръженият преврат в Украйна през февруари 2014 г; споразуменията от Минск и постоянното им нарушаване от Украйна; масивното обстрелване на части от Донбас, населени с руснаци; преди два дни беше обстрелван с артилерия пазар в Донецк и бяха убити 27 души; публичните признания на германския канцлер г-жа Меркел, че те никога не са имали намерения да изпълняват споразуменията от Минск, т.е. излъгали са Русия; предложените и разпространени договори от Русия до НАТО в края на 2021 и началото на 2022 г., които Западът отритна, без да прочете и проучи;

Русия не беше още готова за тази война, но тя вече нямаше избор. Путин беше поставен в ъгъла. Методичното изтребване на руското население в Донбас от артилерията на Украйна, при пълното мълчание на властите на САЩ и Западна Европа, не можеше да се търпи повече. Сегашните власти на Украйна спореха със своите вътрешни противници като ги затваряха в кофите за боклук. Убиха чрез артелирийски обстрел около 15000 души руско население в Донбас (това правят и до днес чрез доставена им от НАТО дългобойна артилерия, в това число и престъпното обстрелване на пазара в Донецк). Хуманитарните и съдебните власти на Запада обаче запазиха пълно мълчание, а оспорваното намиране на няколко заровени трупа в едно украинско градче, уж от руските власти, бяха достатъчни да се обявят за военни престъпления.

Незаконното третиране на украински пленници от руски войски в Украйна беше достатъчно Президентът Путин да бъде обявен за военен престъпник от Международния съд в Хага, а поголовното изтребване на палестинци в Газа (над 25 хиляди убити за 2-3 месеца, поголовното разрушавае на сгради), лишаването на милиони палестинци от храна, вода, лекарства и лечение). Това предизвика само молба от американските и европейските власти да не се прави така. Поведението на Международния съд в Хага е подигравка със света. Израел е единствената страна в света, която не изпълнява решения на Съвета за сигурност на ООН, без да носи наказателна отговорност за това. Не се държи сметка, че настоящите зверства на израелците в Газа ще се помнят от палестинците с векове. Ръководителите на Израел забравят, че добро дело се постига с благородни средства, а не със зверства.

Ръководителите на държавите от НАТО сега се надпреварват в твърденията си, че Русия ще започне нова война срещу няколко европейски страни през следващите години. И дори по-скоро. Следващите нападнати ще бъдат Прибалтийските държави, Молдова, даже България и другите балкански страни. Според изказвания на най-високопоставени държавни лица от Великобритания, Германия и Франция също очакват да бъдат нападнати скоро. Няма западноевропейска държава, която да не очаква руско нападение през близките години. Аргументи за това няма. Просто така се очаквало. Невероятна игра на думи от държавни ръководители, за подвеждане на общественото мнение в западните страни

.Чета тези изказвания и ме напира смях. Не съм военен специалист, но съм убеден по правилата на здравата логика, че това са приказки, в които дори децата едва ли ще повярват. Убеден съм, че и самите автори на тези приказки не им

вярват. И въпреки това ги правят под път и над път, за да подведат най-наивната и простовата част от населението, като ги разпространяват от собствените им или свързани с тях мощни медии. А също и за да осигурят работа на световния военнопромишлен комплекс за дълго време. Държавните ръководители на европейските страни никога не са се държали така безотговорно!

Русия не е заинтересована и не е готова за война през следващите години, освен ако не бъде принудена отново. По-скоро НАТО желае да продължава конфронтацията с Русия, както е било през последните 100-200 години. Самото съществуване на държава „Русия“ дразни НАТО. НАТО е повече заинтересовано от продължаване на напрежението с Русия. Те смятат, че Русия сега е по-слаба и това е подходящ момент да я смажат и да разрешат вековната задача – да я няма. Ръководителите на САЩ не могат да понасят присъствието, наравно с тях, на друга голяма световна сила.Така са мислели на времето Наполеон в 1812 г. и по-късно Хитлер – в 1941 г. Известна е тяхната съдба. Както и през миналите десетилетия, тяхна фундаментална стратегическа цел е ликвидирането на Русия или поне раздробяването й на няколко послушни малки държави, бъдещи доставчици на енергийни и други ресурси и особено на вода. Водата ще се превърне в главния дефицитен ресурс през втората половина и особено към края на това столетие.

Русия не е заинтересована и няма да бъде готова за война с НАТО през близките години. Освен ако бъде принудена отново. Ако е заплашено нейното съществувание. Настоящата сумарна икономическа и военна мощ на НАТО е по-голяма от руската. И ще остане такава през следващите години. Съотношението на силите с НАТО може да се промени само при ускорено стабилно обединяване на Русия и Китай. Това е крайно необходимо, но все още не е сигурно. Стабилизиращият фактор тук е относителният паритет между САЩ и Русия в ядрените бойни глави. Предполага се, че САЩ и Русия имат общо около 90% от всички бойни глави в света. Китай все още има по-малко бойни глави от САЩ и Русия, но те бързо растат.

Фундаментално важно в поведението на Китай и Русия е тяхното поведение през следващите десетилетия. Ако останат разделени и се задоволят с класическо добросъседско сътрудничество, от рода на сегашното, това не е достатъчно. То ще бъде голяма загуба за света. При близък конфлик САЩ ще ги победи поотделно и ще остане за дълго хегемонът на света. Ако мъдростта им подскаже, че е желателно да ускорят и засилят сътрудничеството си до най-висока степен на икономическа, политическа, социална, военна, институционална, правна, технологична, образователна, научна и всякаква друга интеграция, те ще доминират над САЩ и ще я победят. Това ще бъде най-голямата им заслуга пред човечеството. То ще е много трудно, но е възможно.

Бъдещето на света ще зависи също и от други параметри на глобалното развитие: Първо, какво ще бъде мястото и ролята на Индия в преместващия се към Далечния Изток нов център на световното развитие. САЩ полагат големи усилия да я привлекат на своя страна. Много важно е дали ще успеят. Второ, мястото и ролята на средните по мащаби страни в Азия, като Иран, Пакистан, Индонезия, Турция, Индокитай, Египет и другите Арабски страни. Трето, иконономическото и социалното развитие на бъдеща Европа. Четвърто, социално-икономическите и институционални процеси в бъдеща Централна и Южна Америка. Пето, социално-икономическите и институционални процеси в Африка. Голямо влияние върху тези глобални процеси ще оказват и миграционните процеси между посочените региони на света.

Независимо от безотговорните публични очаквания, САЩ знаят, че Русия няма да бъде инициатор на нова война през близките десетилетия. Разбира се, при конструктивно поведение на самата Америка. Още повече като се има предвид, че всяка нова война между НАТО и Русия (и Китай) ще бъде ядрена. Това ще постави под въпрос съществуването на световната цивилизация.

Ако се обърнем стотина години назад ще установим много агресивно поведение на Америка и относително умерено, отбранително поведение на Китай и Русия. САЩ започват по 10-15 войни през всяко десетилетие. Около 80% от войските на САЩ са разположени в чуждестранни бази. Западът провежда антируска политика от много години. Ако не беше равновесието в ядреното оръжие нямаше да има мир през последните 80 години. При относително равновесие на ядрените и неядрените въоръжения и рязко засилване на действителната роля на бъдещата ООН може да се очаква относително мирно съвместно съществуване.

Русия не може да бъде победена в настоящата война с Украйна или във всяка бъдеща голяма война. Защото тези войни ще имат екзистинциален характер за Русия. Многобройните настоящи прогнози за победа над Русия в Украинската война са несериозни. Те не заслужават внимание. Преди десетина години Президентът Путин заяви:

„Казват, че една бъдеща ядрена война срещу Русия може да унищожи човешката цивилизация. Но защо ни е тази цивилизация ако в нея няма да я има нашата матушка Русия“. Това е класическа мисъл за съдбата на света.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.