/Поглед.инфо/ Академик Лихачов е по-опасен от цяла танкова дивизия
Един истеричен поток на русофобското безсъзнание се лее като реката Нил из интернета, приижда на кални, мазни талази, завихря яростни въртопи - диви, разпенени, мръснословни, влачи всякакъв безграмотен боклук, и стоварва цялата си безпросветна смрад, целия си хибриден бяс върху академик Дмитрий Лихачов, по-точно – върху неговия паметник, и още по-точно – върху неговия бъдещ паметник. В една градинка в Обеля.
„К`ъв е тоя Лихачов?! К`во толкова е направил? Гавра! Натрапват ни чужденец! Скандал! Комунистически академик! Изкуфял старчок! Мръсна русофилска политика! Горчива русофилска отрова!България е осрана със съветски паметници, още ли им трябват?Отврат! София прелива от съветски символи! Стигаруско робство!Руската наглост, руското нахалство и руското безсрамие са бездънни!Докога ще тормозят българите! Паметниците и паметните плочи са за гробищата!”…
Един иска паметник „на Сулжиницин” (!); друг – „на хилядите избити от т.н. Народен съд, койтое руски геноцид спрямо българите”; трети, слънчасал в юлската жега, вика - „Паметника на граф Игнатиев в Докторската градина е като да направят в Лион паметник на Клаус Барби”, понеже графът бил „най-големият враг на България”; четвърти, сразен от топлинен удар, изпищява за 350-ти път „Да сринем МОЧА!”. МОЧА (Монумент на окупационната червена армия) – така паторусофобите наричат Паметника на съветската армия, и воюват с него с клиничен неонацистки порив и плам.
Пети, сущи ариец, чистокръвен Übermensch, вопие дръзновено: „И си набийте в главите русофилистици гадни, българите НЕ СМЕ СЛАВЯНИ! За разлика от обърканата славянска душа, столетия изкарала като безпросветни мужици, българина винаги се е бунтувал и образовал!!!!!Спасението на България преминава през Рубикон - осъзнаване на всеки българин че Русия е враг номер 1 на България!И всички нейни подръжници са врагове!!!..България е суверена европейска държава и е част от ЕС и НАТО!!!...”
Шести изписква: „Спрете този паметник!”, седми го утешава: „Споко, бе! Още един паметник за боядисване. И целия да е осветен и окамерен, някоя сутрин ще се събуди в жълто. Дано го излеят от бронз, че братоците да се погрижат. Te само да го сложат този паметник, да видите, как ще го гътнем, ще го унищожим,че и видео клип ще направим!”.
Осми и девети се надвикват дрезгаво, ще се изпотрепят кой е най-големият, най-първият, най-дръзновеният, най-кристалният русомраз и антипутинец: „Руската фашистка пропагандна машина залива България с фалшификати за„исторически събития”! ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯТАЕАБСОЛЮТЕН ПРИОРИТЕТ!С ясно и отчетливо обусловени факти за руската и съвтска агресия и окупация – и през 1878г. и през 1944г., само знаейки изторията си, а не пропагандните клишета на болшевиките и руските фашисти!......”
Девети фейсбучат, десети фейсмучат войнствено: „Стига сме мълчали, да убием змията, щом толкова агресивно си надига главата!”. И призовават ДАНС, Прокуратурата и Службите за сигурност да не гледат тъпо и безучастно „все по-нарастващото досадно нахалство на вражеска Русия”, а най-сетне да дадат решителен отпор на „развилнялата се проруска шайка”, „да разследват и узаптят чуждите шпиони,които манипулират нашата история в полза на чужда,неприятелска страна,каквато е Русия.Все пак сме в НАТО.Техните сборища следва да бъдат разследвани,защото не се знае какво ни готвят.Да не последваме Крим и Източна Украйна.Руските заселници по Черноморието не са малко…”. И препоръчват строги, сурови мерки:„Достатъчно е десетина видни рубладжии да бъдат лишени от българско гражданство за антибългарска дейност и изгонени в любимата им Русия и останалите ще мирясат. Не сме ли в НАТО и ЕС, все пак?!...”
Крайно време беше! Той Роско отдавна бие барабана и вувузели тревожно, че руските летовници, дето уж се припичат на плажа и уж се плацикат в моренцето, всъщност не са никакви летовници, а едни щирлици, едни хибридчици, които наблюдават зорко през своите шнорхели кога на созополския бряг ще акостират руските подводници!
„К`ъв е тоя Лихачов?!”, питат възмутени обелченци (обелци, обелянци, обелиски).„Преди 30 години го рекламираше социалистическата пропаганда”,отговаряВладимир Шопов, съветник на външния Митов, а преди – на външната Неински.Постно отговаря съветникът. Без вдъхновение. Що така, съветнико? Дали още се води в Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ) с шеф-директор Огиминчев?
„Лихачове типичен пример за руснак, който придава някаква роля на България в създаването и оформянето на руската цивилизация. Признава, че кирилицата е изнамерена от българите, но…тезата му е, че българите са допринесли за нещо, именно защото са славяни, че трябва да се чувстваме и представяме като такива, а това е дълбоко невярно и научно отречено”, и това е нечистоплътния капан, в който ни вкарва Лихачов, понеже е като „един друг болен мозък – Юрий Венелин”. Така отговаря пламенния русофоб Пламен Цветков, историк, Божем, и даже професор, защитил през 1980 г., в мрачния, злокобен тоталитар, в самото сърце на злото – Московския държавен университет (МГУ), дисертабелен труд„Советская политика коллективной безопасности и балканские страны 1933-1935 гг.”.
И изобщо: „Приносът на Лихачов за България е доста спорен и манипулативен. Той се прочу покрай първия конгрес по българистика по времето на Живков, 1981 година.Лихачов е просто един съветски учен, а комунистическият режим кого правеше академици – само верни служители на Кремъл.Другите изпращаха в Сибир”, заключава велемъдро „известният историк”.
Ако затварянето в лагер е единственият критерий за академични постижения, Лихачов изцяло отговаря на него. За разлика от дисертанта на МГУ. През 1928 г. 22-годишният студент Дмитрий Лихачов е арестуван и изпратен в СЛОН (Соловецкий лагерь особого назначения), накратко - Соловки. За маниакалните русофоби няма значение, че Лихачов оцелява по чудо в Соловки, нито, че през 1975 г. гласува против изключването на акад. Сахаров от Руската академия на науките - „това сасъмнителни, уж дисидентски детайли”, подпъхнати подло от инициаторите на „савецкия паметник”.
„Изборът на Лихачов е коварен опит неговите перестроечни изяви в СССР да парират съпротивата срещу монументализирането му в София”, казва главният хибридчик Иво Инджев, и той от МГУ-то.
Според неуморния анти-МОЧА-борец, Путин ни е отворил „хибридна паметникова война”, а предателите-русофили„искат като териториално ловуващ хищник да маркират една все още девствена територия” (Обеля?) и поради тази причина (гнусна, естествено) са захванали една „кампания по сеитба на паметници от галерията на руско-съветската история, свързана или „пришита” към България” с цел „поддържането на мита за вековното доминиране на Русия в България териториално и ментално”. Защото „Паметниците са преоткритото ново идеологическо оръжие на Кремъл. Те са като котви, с които Москва се надява да задържи мисленето, манталитета, чувства на българите на собственото си евразийско дъно”.И, заключава Инджев, „Резултатът от тази политика е откровено предателство към европейското развитие на България чрез колаборация с Петата колона на Путин, чиято видима от всички цел е да дестабилизира и настройва проруски и антизападно страната ни”.
Ах!
Тук нажалени русофобки и разсополивени русофоби ридаят неутешимо с люти бандеровски сълзи, а Порошенко и Яценюк мълчат посрамени, надминати в своето екзалтирано русомразие.
България е препикано ловно поле на Путин, Русия е вражеска държава, Лихачов е „болен мозък”, е „петоколонник”, е съмнителен перестройчик, е прост съветски учен, е хибридно оръжие срещу нашето национално самосъзнание, е по-страшен от цяла танкова дивизия, е бомба в сърцето на нашата национална идентичност, е идеологически бомбардировач на Кремъл, е страховита заплаха за нашето лъчисто западникакво бъдеще, гарантирано до припадък (нашия, естествено) от НАТО и ЕС.
В тая смердяковска канонада срещу Русия (по принцип) и Лихачов (в частност) избуяват хибридните призраци на Роско, на прочутия аграрнатовец, на външното министърче, на цяла орда кариерно незадоволени протестърчета, хонорувани антипунитисти и прочее геополитически амеби, които висят на Орлов мост с китка в ръка, чакат трепетно американските танкове-освободители, рецитират оди в стил „Който на теб, Вашингтон, измени, той на великата правда изменя!”, жадуват натрошаването на Русия на 99 парчетийки, и„Москалiв - на ножi, Путиняку - на гiлляку!”. Хибридната русофобия е тежко автоимунно заболяване на крехкия президентско-правителствен организъм.
Русофобите-хибридчици френетично ровят във всеки ред и междуредие, във всеки текст, подтекст и контекст, под всеки паметник и барелеф, и както свинята надушва трюфел, тъй и те надушват кървавата остроноктеста ръка на Москва, коварните козни на Кремъл и особено - Путиновия афтършейв, който, бас държа, е Bvlgari.
Словото на акад. Лихачов:
„Културатаняманачалнадата. Но началото нарускатакултура без съмнение е988 г. (покръстването на Русия). Писмеността, която ни бе дадена отБългария-това е най-важното,коетодаде наРусиякръщението…
Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи. Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността”, който извънредно много обогатява техните езици, давайки им нравствена сила - способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите.
Кирил и Методий съзнаваха, че техния труд ще принадлежи на цялото човечество. Те пред-видяха значението на своето дело за бъдещето, за славянския свят. В това е тяхното поразително величие… Те създадоха не само азбука. На основата на българския език те създадоха великолепен, тънък литературен език, способен да изразява най-сложните идеи…Кирил и Методий са символ на единението между хората. Културният феномен, койтоте създават през Ранното средновековие, принадлежи на цялото човечество. На България се пада водещото място… Старобългарскаталитература достига високо развитиемного по-рано,отколкотолитературите надругитеславянски страни.Тя е с едно столетие по-древна от рускаталитература.
Поразяваща е тазиособеностна старобългарскитеписатели – тяхната загриженост заобщочовешкитепроблеми. Българските писателисе обръщат не самокъмбългарскитечитатели, а къмвсички хора и към всички народи. Те знаят, чепишатнаезик,разбираемзавсичкиславяни.България за старобългарските автори е преди всичко част от света, част голяма и значима…Българското самосъзнание епреизпълненосживаувереност всветовнотозначение наБългария. Българияе най-важниятетап в разпространението нахристиянството в целия свят…Това чудо се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий. Чудото е в народа, способен да развие тези идеи, тази висока култура.
Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”.
В. „Дума”
