Ивайло Цветков, Красимира Янева, в. „Монитор”

Открай време българинът обича да шмекерува на дребно. И изпитва истинско удоволствие, ако може да излъже държавата, кметството, данъчния или шефа. Удоволствието става двойно по-голямо, ако се похвали пред съседа или приятел колко е хитър и как другите са пълни глупаци да се провират през вратата в полето, наречена закон, правило или т.н. Най-дребното шмекеруване е возенето гратис в градския транспорт. От едно возене в София се спестява само 1 лев, колкото струват няколко цигари например.

Гратисчиите обаче се делят на няколко групи. За попадащите в първата пътуването без билет е като хоби или тръпка. Могат да си позволят да си купят билет, но предпочитат да се озъртат на всяка спирка с надеждата да не се качи контрольор. Слизайки, пресмятат колко са спестили и се подсмихват доволно.

Втората група разсъждават така: „Возя се в стар автобус. Защо да плащам?” Возилата може и да не са нови, но щом ги ползват – трябва да си плащат. Защото, ако всички решат да се возят гратис, то градският транспорт никога няма да може да купи нови превозни средства. Освен това тези, които не искат да плащат за возене в стар автобус, просто ще трябва да го сменят с личен автомобил например.

Третата група гратисчии са бедни хора, които просто нямат пари за билет или карта. Когато контрольорът ги хване, те гледат притеснено и са готови веднага да слязат, без да вдигат скандали.

В четвъртата група влизат ромите. Те почти никога не плащат и смятат, че имат право да се возят гратис само защото са роми. Често пътуват на групи и са готови да се сбият с контрольора. Не са редки и случаите, в които млади ромки се качват с три деца и едно бебе в смърдяща количка. Ако контрольорите не успяват да им вземат по 20 лв. за глоба, то поне трябва да ги свалят от автобуса, тролея, трамвая или метрото.

Каквито и да са причините хората да не си купуват билет или карта, те нямат оправдание. Ако не му харесва на някого транспортното средство – да не го ползва. Ако реши да се вози обаче, трябва да спазва правилата и да си плати за услугата. Защото правилата са, за да се спазват. Плюенето срещу градския транспорт, общината, държавата – не помагат. С возенето гратис, освен че пътниците шмекеруват, и няма да има никога пари за по-нови возила например с климатик, който все още се приема като екстра у нас, освен това те не уважават труда на много хора – на шофьорите, монтьорите и т.н. Защото от събраните пари от продадени билети и карти се плащат точно техните заплати.