Милена Димитрова, в. „Телеграф”
22-ма четвъртокласници от СОУ „Вичо Грънчаров" в Горна Оряховица били евакуирани от автобус, защото започнал внезапно да пуши.
Нищо трагично не се е случило. Това заявили от фирмата превозвач на стресираните малчугани и родителите им. Когато у нас смъртта се размине на косъм, все едно нищо не се е станало. Едва ли някой ще потърси отговорност за това, че цял автобус, пълен с малки деца, започва да пуши неочаквано, заради което четвъртокласниците са оставени насред пътя. Трябва ли да загинат деца, да се почернят родителите им и да се преобърнат съдбите на цели семейства, за да започнат правилата да се спазват и да тръгне мащабна проверка на техническата изправност на автобусите, които возят малчугани? За съжаление - може би да. И то за месец, а след това нещата сигурно ще си тръгнат постарому. До следващата трагедия. Европа
В страните от Западна Европа дори в градския транспорт има колани за пътниците в автобусите. Защото, ако стане инцидент, не дай си Боже, препасаният колан може да попречи човек да изхвърчи през стъклото на автобуса и да спаси живота му. У нас те са истинска рядкост. Много от автобусите в Търновския район са закупени на старо от чужбина още преди десетина години и отдавна трябва да са бракувани. Така всеки един от нас, когато се качва в автобус, не може да бъда сигурен дали не се качва в движещ се ковчег. Проблемът дори не е само в раздрънканите превозни средства. Наскоро беше спипан пиян шофьор на автомобил, возещ деца. Малчуганите от врачанското село Оселна пък пътуваха за училище, набутани в миниатюрен микробус и то с отворена врата. Учениците се качвали през багажника, за да се натъпчат вътре, а вратата стояла отворена през цялото време.
Надежда
Преди осем години 12 деца се удавиха във водите на река Лим. Връщали се от екскурзия в Дубровник и по пътя в Сърбия автобусът губи управление, излиза от пътя, спуска се по стръмния бряг от около 15 метра и пада във водите на река Лим. Една от причините за трагедията е, че превозното средство не е било технически изправно. Затова не бива да чакаме трагедията и да се надяваме, че ще ни подмине.