/Поглед.инфо/
Тя пред мене спира плахо
на самия ръб на кея.
Чантата е пълна с книги
и баретата е в нея.
О, брегът е много дълъг
и морето е голямо!
Тръгваме. И се допират
рамото й с мойто рамо.
И говорим непрестанно
на сериозни, важни теми
и разнищваме живота
и житейските проблеми.
А понякога случайно
трепва в мене скрита струна:
"Тя е малка и не зная
може ли да я целуна?"
А морето ми се смее:
"Може! Как се е улисал!"
А аз мисля, че осъжда
моята порочна мисъл.
"Тя е малка. Как ще взема
нещо толкова голямо?"
И не се допират вече
рамото и с мойто рамо.
1958