/Поглед.инфо/ Трети месец по градовете и селата на България народът се бунтува, протестира, иска две прости неща: оставката на министър председателя и обслужващият го главен прокурор. В началото бяха десетки хиляди, млади и стари граждани на България шестваха по булевардите, замеряха с яйца и домати учрежденията – символи на несправедливата, крадливата, мафиотската държава.

Борисов и неговите клакьори скромно признават конституционното право на протест на народа и безочливо отказват да се вслушат в призивите за оставка „с държавническата загриженост“ за съдбата на отечеството без тяхната власт. Сякаш това е поводът Стоян Михайловски в своята „Книга за българския народ“ да разкаже за наставленията на стария велик везир към приемащия властта внук:

…имот се дава, здравие се дава,

живот се дава, вяра, чест се дават,

жена, сестра, брат и деца се дават-

да, всичко в този земний мир се дава,

па дава се и всичко в небесата-

душа безсмъртна и блаженство вечно-

власт, синко, се не дава!

Тези стихове не са цитирани във „Винету“ и по тази причина нашият министър-председател не ги е прочел. Но всичките му действия в управлението на държавата показват неговата дълбоката привързаност към цитираните морални наставления.

Постепенно протестиращите хора по площадите намаляват. Отвращението им към корумпираната власт и главен прокурор нито са намалели, нито те са се отказали от исканията си, гневът им не е намалял но те имат грижи за насъщния, за децата и бащите си, ежедневието налага своите изисквания. А властниците разчетоха това като помъдряване на народа , възраждане на народната любов към ГЕРБ и намериха панацеята за излекуване пороците на българската държава като ни ощастливят с нова конституция . Сегашната тук – там с някои клаузи и параграфи ограничава както безконтролната власт на ГЕРБ така и възможностите за ненаказуема кражба на държавните богатства, до колкото все още има какво да се краде. Една нова конституция, спретната от мозъчният тръст на въпросната партия начело с „конституционалиста“ госпожа Атанасова, би могла да отстрани тези слабости и да осигури безкрайна власт на ГЕРБ и узаконен грабеж.

На фона на многомесечните протести на народа някак противоестествено звучи самодоволното боботене на Бойко Борисов в личното телевизионно студио, устроено в държавния джип и по шосетата и селските кръстовища на България за благодеянията, с които е ощастливил отечеството. Неговото паталогично чувство за изключителност и първостроител на съвременна България, която до него сякаш е била пустиня навява паралел с оня френски крал, комуто се преписва изразът „Държавата, това съм аз“.

В свое интервю пред БНТ един чуждестранен дипломат ни уверява, че решенията за строителството и управлението на страната ни се взимат тук, в столицата на България от нашето правителство. Да, така би трябвало да бъде! Но за управлението на ГЕРБ това е далеч от истината. С престъпно съглашателство в името на чужди интереси и под диктата на чужди правителства Бойко Борисов ликвидира проектите за нефтопровода Бургас- Александрополис, за газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Той превърна държавата в колониален послушник.

С показна наглост и просташки език той строи отношенията си с президента и президентската институция, с парламента без да съзнава, че руши устоите, върху които е съградена държавата. По непостижим за ума начин Борисов и цялото му безскруполно войнство ослепяха и оглушаха за призивите на научния и културен елит на страната да си отидат, за да спре деградирането на държавните институции, на здравеопазването, на образованието, на ширещата се бедност, на демографската катастрофа, която лиши страната от стотици хиляди интелигентни хора, от най- продуктивната част от населението. Статистиката на Европейския съюзпрез дългите години на управление на ГЕРБ неизменно отрежда оскърбителното първо место на България по всичко лошо, което може да се случи на един народ. За управляващите тази статистика не съществува, тя не тревожи съня на Бойко, прилегнал до нощното шкафче с незнайно колко пачки евро и златни отливки.

Щетите, които нанесе управлението на Бойко Борисов на икономиката, здравеопазването, образованието на държавата са огромни. Но все пак те могат да бъдат преодолени, когато неговата клика отиде в политическото небитие. По тревожни са осакатяващите рани, които това управление нанесе върху душевността на българина, върху неговите разбирания за добро и лошо в живота и в управлението на държавата.

Езикът на просташките изстъпления на Борисов в записите на неговите лични телефонни разговори и публични изказвания и поведение постепенно се пренасят и в обществото. Те моделират безкултурието, което завладя значителна част от обществения живот и хората. Моделът „вие сте прости и аз съм прост“ допадна на не малко хора. Това отчетливо се видя на недавните местни избори. Въпреки небивалите протести в цялата страна ГЕРБ спечели повечето от овакантените места. И този резултат се дължи не толкова на безхаберието на БСП и другите политически играчи, колкото на устойчивостта на вкоренения модел за задружния живот на откровено простия държавен мъж с народа, който не може да разпознае демагога от престъпника.

Емиграцията на българите на запад започна преди тридесет години. Тогава тя беше продиктувана от катастрофата на социалистическата система и последвалите я всеобща икономическа и финансова разруха. Времената се промениха. В днешните дни главната причина за бедствената емиграция на младите хора от България е продиктувана не толкова от разрухата в икономиката, културата и образованието колкото от отвращението от безочието и наглостта на управляващите, с които осъществяват това управление, от покровителстваната от управляващите корупция. Те здраво се настаниха в нашия обществен и политически живот. Всичко това навява на българина чувство за безнадеждност за бъдещето на родината и за личното си бъдеще в нея.

Покрай отвращението от модела на управление на ГЕРБ в младата част от народа се зароди непоносимост към политиката и политическите партии вкупом. Тази сама по себе си обяснима загуба на доверие обаче отваря пътя към властта на не по малко страшни мафиотски структури и случайни личности с нечисти намерения.

Трудно е да се каже дали тази мрачна картина е поправима, но отговорните политици и политически партии са длъжни да опитат. И колкото по скоро управлението на ГЕРБ си отиде има повече надежда опитът да бъде успешен.