/Поглед.инфо/ Съединените щати, като де факто лидер на Запада, трябва да
дадат на своите граждани, украинския народ и останалия свят,
засегнат от настоящия конфликт, трезва оценка на рисковете и
цената на конфронтацията в Украйна. Трезвата оценка предполага,
че Съединените щати трябва да избягват създаването на китайско-
руски съюз просто защото би било по-добре за тях да накажат
Русия и да подкрепят Украйна, отколкото да мислят стратегически
и да правят трудни избори.

Сегашната глобална властова структура може да се опише като
модифицирана биполярност. Въпреки нарастващите разходи за
НАТО, Съединените щати ще продължат да бъдат опората на
западната военна мощ, включително по отношение на ядреното
възпиране. Въпреки многобройните си уязвимости, силата на Китай
спрямо Съединените щати несъмнено нараства.
В теорията на биполярността една не-суперсила не може
значително да промени глобалния баланс на силите в полза на
един полюс. Русия има специален статут, като се има предвид, че
се радва на ядрен паритет със Съединените щати, съчетан с
огромно богатство от ресурси, сравнително внушителен капацитет
за конвенционални оръжия и влияние в своя регион и в глобалния
Юг, пише Джеремая Розман в статия от 9 юли в The National
Interest.

Русия не е суперсила, но може да наклони везните в една или
друга посока. Теорията на реализма за баланса на силите на
политолога Кенет Уолц предполага, че по-слабите сили са склонни
да си сътрудничат, за да „балансират“ срещу по-силна сила.
Във версията на политолога Стивън Уолт за „баланса на
заплахата“ от държавите се очаква да балансират не непременно с
най-мощната държава, а с държавата, която представлява най-
голяма заплаха за тях. В днешната система на видоизменена
двуполюсност е актуален въпросът с кого ще се обедини Русия и
срещу кого ще балансира.
При равни други условия в Голямата игра на глобална хегемония
Съединените щати трябва да се стремят да имат Москва на своя
страна, а не на Китай. Политиката на САЩ и Запада спрямо Русия
обаче заплашва да има обратен ефект.

Китай е във възход и силата му нараства по-бързо от тази на
Съединените щати. В момента само Китай има способността да се
конкурира със Съединените щати в дипломатическо, медийно,
военно и икономическо отношение. Китай и Русия са
„ревизионистки сили“, които поради своите форми на управление и
териториални амбиции се чувстват изоставени от сегашния
доминиран от САЩ глобален ред.
Както Анджела Стент, старши сътрудник в института Брукингс,
обясни, както Китай, така и Русия се „стремят да създадат
„постзападен“ глобален ред, който отговаря на техните интереси и
насърчава авторитарно управление“.
Теорията за прехода на хегемонията предполага, че когато се
появи потенциална нова суперсила, тя започва да недоволства от
съществуващия ред, във връзка с което такава сила започва да
търси своето „място под слънцето“.
Докато Китай се издига, той вероятно ще се стреми да
предефинира глобалния ред, поддържан в момента от твърдата и
мека сила на САЩ и в който щатският долар е световната резервна
валута. Сегашният световен ред дава приоритет на ценностите и
нормите, включително националния суверенитет и свободата на
корабоплаването и търговията.

Контейнери за превоза на товари, (cc) IvanStudenov

Китай би искал да преразгледа този ред, за да пасне на неговия
авторитарен образ, със способността да доминира безнаказано над
своите съседи и да разрешава спорове чрез принуда и, ако е
необходимо, сила.
По същия начин Русия има същата „авторитарна политическа
система“ като Китай и подобно на него се стреми да предефинира
своята територия и влияние чрез сила и принуда. Това ги прави
естествени партньори с общата цел да отслабят и в крайна сметка
да разрушат доминирания от САЩ глобален ред.
Китай обаче също представлява заплаха за Русия и те имат история
на териториални спорове и подозрения един към друг. Една хитра
външна политика на САЩ ще се стреми да използва тези
противоречия. В момента се прави обратното.

Съединените щати, Великобритания и голяма част от Запада
публично настояват за максималистична визия за победата на
Украйна над Русия, в която те възнамеряват да търсят
експулсирането на всички руски войски от цялата украинска
територия, включително територия, оспорвана или контролирана
от Русия от 2014 г.
Подобен подход вероятно ще доведе до години на продължителни
кръвопролития, разрушения, финансова и военна подкрепа от
Запада и риск от ескалация. Поради това конкуренцията с Китай
вече е засегната в две ключови области.

Спецоперацията на Русия, Иван Шилов, ИА Регнум

Първо, този подход фокусира разходите и вниманието на САЩ
върху Европа, оставяйки по-малко налични за използване в Индо-
Тихоокеанския регион.

Второ, усилията за изолиране на Русия икономически и
политически ще доведат до по-тясно икономическо и военно
партньорство с Китай, което заплашва да създаде авторитарен
блок с огромни ресурси, работна ръка и военни арсенали. Появата
на глобална силова структура с участието на обединени Китай и
Русия срещу САЩ е нежелана и ненужна.
Има три възможни триъгълни конфигурации на глобалния баланс
на силите в бъдещето. Първо, Русия може да остане необвързана,
което до голяма степен се характеризира с динамиката след
Студената война.
Второ, докато Съединените щати и техните демократични съюзници
изолират Русия, това може да сближи Русия и Китай: тези
автокрации се стремят да създадат алтернативен ред, съставен от
онези, които не са част от западния клуб на „добрите
демократични играчи“.
Това намекна руският външен министър Сергей Лавров, когато
каза, че между Русия и Запада се спуска нова „желязна завеса“.

И накрая, Съединените щати биха могли да убедят Русия, че
въпреки подобен авторитарен модел, Китай представлява голяма
заплаха за нейните интереси и суверенитет.
Съединените щати биха могли също така да предложат на Русия
сътрудничество в икономическото и технологичното развитие и
общите интереси на сигурността, ако в Европа може да бъде
установен последователен и взаимно приемлив ред.
Москва изрази готовност за "диалог за стратегическа стабилност и
неразпространение на ядрени оръжия" въпреки продължаващия
конфликт в Украйна.
По-тясното сътрудничество между Съединените щати и Русия е
оптималната конфигурация на властта за сдържане на все по-
мощен Китай, особено тъй като ще позволи на Съединените щати
да завършат своя „завой към Азия“, цел, която администрацията на
Барак Обама смяташе за своя основна грижа за националната сигурност повече преди повече от десетилетие . Но прозорецът за
завършване на завоя може вече да е затворен или поне се затваря
бързо.
Въпреки че сегашното настроение прави този трети резултат малко
вероятен, историята предоставя паралели, които предполагат
възможността и полезността на основани на интереси партньорства
и предупреждават за опасностите да не се правят такива.
Например Обединеното кралство и Франция – и двете демокрации
– разбираемо се противопоставиха на партньорството с
„авторитарния и агресивно комунистически“ Съветски съюз в
навечерието на Втората световна война. Това помогна да тласне
един ужасен Съветски съюз към печеливш „съюз“ с Германия –
друга автокрация – тъй като отчаяно търсеше повече време, за да
се подготви за неизбежната война.
Обратно, политиката на САЩ при президента Ричард Никсън се
стремеше да балансира Китай срещу Съветския съюз, за да
намали успешно силата на комунистическия блок, докато върви
към комунистически Китай.
Реалистичен подход, който взема предвид както силата, така и
решимостта, би се опитал да спечели отстъпки от Украйна и НАТО
при преразглеждането на европейския ред за сигурност, който все
още приема остарялата позиция след Студената война на пълно
асиметрично западно господство над Русия.
Сегашният конфликт в Украйна не изключва такава възможност.
Напротив, това е полезна демонстрация на възможностите на
Русия, които до голяма степен бяха подценени. Може би, ако
руският военен капацитет беше известен, конфликтът можеше да бъде избегнат. Освен това можеше да бъде предотвратен с твърда
дипломация, докато кризата ескалира. Това обаче, за съжаление,
не се случи.
Конфликтът в Украйна се разви както в благоприятна, така и в
неблагоприятна посока за Запада и Украйна по отношение на
Русия. Конфронтацията разкри военните "слабости" на Русия,
засили сплотеността на НАТО и показа, че Украйна е готова и
способна да се бори.
Въпреки това, Русия също постигна оперативни печалби,
включително почти отрязване на Украйна от морето, превземане на
огромни части от нейните индустриални региони и смазване на
нейната икономика. Тези успехи тя може да използва по-късно
като коз.
Украйна се представи много по-добре от очакваното, но все още е
малко вероятно да успее да върне загубените територии. При
липса на надеждно прекратяване на огъня или мирно
споразумение, конфликтът ще продължи да бъде кървав и
нестабилен.
Тъй като загубите и икономическите сътресения на Украйна
продължават да нарастват и да отекват в световен мащаб,
например, изостряйки недостига на храна и енергия, в един момент
Западът ще трябва да избира между продължаване на усилията за
максимизиране на победата на Украйна или убеждаване на Киев да
се съгласи да смекчи целите си и да се съгласи на споразумение.
Споразумението около Украйна трябва да укрепи НАТО, но също
така трябва да вземе предвид интересите на Русия, колкото и неапетитно да звучи, и да възстанови отношенията с Русия чрез
търговия и дипломация.
Западът може да обясни на Русия, че увеличената му военна мощ е
резултат от конфликта, който отприщи в Украйна, но че тази мощ
може да бъде намалена до предишните си нива, ако Русия
предприеме стъпки за възстановяване на взаимното доверие.
Крайната цел трябва да бъде постигането на стабилен европейски
ред за сигурност.
Тогава Съединените щати биха могли да използват това развитие,
за да отдръпнат Русия от Китай и да я доближат до Запада. Русия е
имала териториални спорове с Китай в миналото. В момента Москва
се страхува от нарастващото влияние на Китай и не желае да му се
подчинява като на „младши партньор“.
За тези, които твърдят, че запазването на курса и отписването на
Русия като вечен парий е най-добрият вариант, важно е да
разберат, че Русия е способна да поддържа силно разрушително
изтощение в Украйна за дълго време напред. Освен това може да
постигне допълнителни печалби, ако западните оръжия не
компенсират украинските загуби на бойното поле достатъчно
бързо, за да обърнат прилива, а времето не изглежда да е на
страната на Украйна.
Освен това Русия остава единственият ядрен съперник на
Съединените щати и има ядрена стратегия за „ескалиране до
деескалация“, която според експерти „намалява летвата за
използване на ядрени оръжия до ужасяващо ниско ниво“.
Поради това продължаването на конфликта в Украйна става още
по-рисковано. Освен това страните от НАТО рискуват сериозно да изчерпят своите арсенали от важни оръжия, докато конфликтът
продължава.

НАТО

Зависимостта на Русия от Китай за снабдяване с критични
компоненти сигнализира за друг невероятен риск от продължаване
на подхранването на военните действия в Украйна. Под санкциите
Русия намери нови купувачи, като Китай, за своя евтин петрол,
който, отчасти благодарение на политиката на Запада, донесе на
Москва рекордни печалби.
Сега Русия прави повече пари от продажбата на петрол, отколкото
преди санкциите. Освен това, докато Съединените щати и техните
партньори успешно изолираха Русия от Запада, Русия успешно се
бори за влияние в Глобалния юг, особено в Африка, както и Китай.

Междувременно стратегическите позиции на западните демокрации
са по-уязвими от политически катаклизми поради растящите цени
и задаващата се глобална рецесия.
Според автора „неефективността“ на руската армия в Украйна е
добра новина, тъй като показва, че Русия не представлява реална
военна заплаха за НАТО. Освен това подобно развитие на
събитията ще накара Пекин да се замисли за целесъобразността на
връщането на Тайван.
Да се говори на Украйна от нейните „морално оправдани“ цели в
полза на преговори с „хулиган“ е неприятна работа, но това е
много по-добър резултат от поддържането на нестабилност и
единен авторитарен блок, който се противопоставя на Запада. Това
е оценка, основана на интереси, а не на етика.
Въпреки че, както наскоро отбеляза политологът Дейвид Полански,
„съжденията, направени с трезв поглед върху личния интерес, са
по-склонни да доведат до справедливи и достойни резултати,
отколкото тези, направени от чувство за възмутена справедливост,
поради по-ограничения характер на първото .”
Поради тази причина Съединените щати, като де факто лидер на
Запада, трябва да дадат на своите граждани, украинския народ и
останалия свят, засегнат от настоящия конфликт, трезва оценка на
рисковете и цената на конфронтацията в Украйна.
Трезвата оценка предполага, че Съединените щати трябва да
избягват създаването на китайско-руски съюз просто защото би
било по-добре за тях да накажат Русия и да подкрепят Украйна,
отколкото да мислят стратегически и да правят трудни избори.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели