/Поглед.инфо/ Прав е Блинкен: бягството на американците от Сайгон и аналогичното (условно) действие в Кабул са явления от различен мащаб.
На първо място Виетнамската война, колкото и да се упражняваме по конспирология, е сблъсък на суперсили на чуждо поле, където до смърт се бият техните хора, технологии и военно изкуство. Не трябва да се пропускат, разбира се, самите виетнамци, оказали зашеметяваща съпротива на агресорите.
На второ място, за разлика от бойните действия на СССР в Афганистан, когато им противостоят муджихадините - предшественици на талибаните, обилно въоръжавани със западно оръжие, днешен Афганистан е “чисто поле” за същите талибани, практически самички накарали свръхдържавата да капитулира, след като 20 години не успява да изправи нищо пред тяхната решимост.
Колкото и да се старае Държавният департамент да замаже нещата, целият свят в пряк ефир наблюдава поредната американска катастрофа, видимо приближаваща отдавна предсказания край на хегемонията на страната-паразит, съвсем доскоро опитваща се да представи организираното изтегляне от Афганистан на съветските войски (оставили след себе си построени градове, предприятия и пътища) уж като бягство.
В 10:00 от летището на Кабул (градът е вече зает от талибаните) излита неизвестният полет 293 в неизвестно направление с курс север. Може би към някоя от постсъветските държави в Средна Азия.
В 10:18 часа самолетът изчезва от системата за следене “Флайтрадар-24”. Вариантите са два - или изключва датчиците, или... (по-нататък си фантазирайте сами).
Едновременно за излитане се готви турски “Бойнг-777”, насочил се към Истанбул.
Това е именно този самолет, който беше щурмуван от афганистанците в надеждата им да напуснат страната на победилия тероризъм. Талибаните имат своята истина, но те нямат никакви перспективи да се впишат в съвременния свят в този си средновековен вид. Ако, разбира се, сред тях не се намерят здравомислещи лидери, които желаят да сформират адекватни структури и са способни да се обърнат навън за помощ. Например към Русия, с която афганистанците, притежаващи историческа памет, не желаят да спорят, защото и руските дипломати продължават да работят в щатен режим.
Също така на летището стоят със запалени двигатели най-малко два американски транспортни самолета С-130, опитващи се за изведат своите бягащи дипломати, които, в противен случай ги очакват неминуеми приключения в духа на евакуацията от Техеран през 1979 година.
Всъщност ситуацията се променя с всяка изминала минута, което свидетелства за пълното отсъствие на контрол над случващото се, което няма нищо общо дори с подобие на планово мероприятие.
Превод: В. Сергеев