/Поглед.инфо/ Джо Байдън е "твърде лош" във всеки смисъл, за да може да бъде преизбран за президент през 2024 г. Вече е очертан кръгът на потенциалните му заместници, определени са ясни фаворити. Кой има най-голям шанс да стане лидер на Америка в условията на „опосредствана война“ с Русия?

Приказките за това кой ще стане новият президент на САЩ вече се разля извън границите на самите САЩ и се води в медиите на много други страни по света. Защото, първо, САЩ все още са най-влиятелната страна в този свят, от която зависят въпросите на войната, включително глобалната конфронтация с две ядрени сили - Русия и Китай.

И второ, Джо Байдън уверено върви към тенекиения медал за най-непопулярния и най-неефективния президент в историята, така че гарантирано няма да може да бъде преизбран през 2024 г. за нов мандат. За това сега той трябва да прави чудеса, например да съживява мъртвите, докато самият той не изглежда достатъчно жив (вечният враг Доналд Тръмп го нарича „Сънливия Джо“).

Белият дом казва, че действащият държавен глава "абсолютно" ще се кандидатира за нов мандат - но дори демократите разбират, че това не е оптимизъм, а неистови опити да се отложи окончателното превръщане на шефа в "куцо пате", чието мнението не интересува никого.

Предвид тоталните провали на демократите в икономиката и външната политика, възможността Байдън да остави след себе си наследник-член на същата партия също е малко вероятна. За тази роля очевидно претендира амбициозният вицепрезидент Камала Харис, който сега официално се превърна в най-непопулярния вицепрезидент в историята. И накрая, нейните шансове се умножават по нула от факта, че самият Байдън се смята, че е недоволен от протежето си, не насърчава нейните амбиции и разглежда като потенциален заместник министъра на транспорта Питър Бутиджич .

Той почти не говори по международни въпроси. Извън Съединените щати за него знаят единствено, че е открит хомосексуалист и отглежда две деца със съпруга си. Това са дадености, срещу които избледняват последните козове (в очите на демократите) на условно черната (майка от Индия, баща от Ямайка) жена Харис.

Няма други политици, които да се впрягат сериозно за президент на 2024 г. сред демократите. Или се крият, страхувайки се да изгорят преждевременно в огъня на всеамериканската криза. Във всеки случай, ако сега гадаете, то само от републиканската колода.

Вероятно новият президент ще бъде старият - Доналд Тръмп. Той многократно е намеквал, че може да се кандидатира отново. Цялата структура на неговата личност, позната за нас, говори в полза на това, че без реванш над Сънливия Джо милиардерът не може да спи спокойно.

И накрая, сега той е най-популярният политик в страната и заобикаля Байдън във всички проучвания на общественото мнение.

Но има поне три сериозни проблема, поради които номинацията на Тръмп е почти единственият шанс да се запази Белият дом, ако не за Байдън, то за Демократическата партия.

Първо, Тръмп ще е на 78 години към момента на теоретичното си преизбиране. Байдън вече е на 79 - и за американците самного ясно видими за всички характеристики на герунтокрацията, чак до пищовите с инструкции „влезте, усмихнете се, кажете здравей“.

Второ, мнозинството американци по принцип не искат да виждат Тръмп като свой президент, така че предимството му в рейтингите пред Байдън, макар и стабилно, не е толкова значително.

Например, според едно проучване едва 39% са готови да гласуват за Байдън, но само 42% за Тръмп. 31% биха искали Тръмп да опита отново късмета си на изборите, а 55% категорично отговарят на този въпрос - не. За Байдън тези цифри са съответно 21% и 64%, но това не отменяфакта, че алтернативата в лицето на бившия президент не вдъхновява населението на САЩ.

И накрая, трето: Тръмп си остава Тръмп. Тоест циничен, нарцистичен и егоцентричен тип, който поставя личността си в центъра на вселената. Заедно с манията му за реванш на всяка цена, това го прави уязвим като кандидат, ако не от Байдън, а от повече или по-малко умерен демократ, който може да ходи и да говори сам. Най-малкото управляващите и най-богатите хора в страната ще работят, за да се погрижат такъв да се появи.

В същото време „Тръмпизмът“ – тоест антиелитен, политически некоректен популизъм с дял (което е важно за нас) на изолационизъм – остава най-популярното направление в Републиканската партия, за голямо раздразнение на старейшините като лидера на консервативното малцинство в Сената Мич Макконъл, който буквално е на нож с Тръмп.

Изходът изглежда е очевиден – по-млад кандидат-тръмпист, не обременен от грешките на самия патриарх, но благословен от него да спаси Америка. Срещу такъв човек демократите няма да натрупат ефективни методи до изборния цикъл през 2024 г.

Има такъв човек, името му е Рон ДеСантис - и работи като губернатор на щата Флорида, който сега е позициониран като остров на стабилност и здрав разум в страната, обхваната от бури.

Той е млад (ако бъде избран през 2024 г., само леко ще надмине рекорда на Кенеди по възраст) , той е популярен, той се показа почти неуязвим на тормоз и критика (цяла либерална Америка търсеше компрометиращи доказателства за него - и не ги намери), накрая, той е последователен „тръмпист“.

Сега именно ДеСантис е основната надежда на консервативна Америка, а не един неуравновесен милиардер от Ню Йорк, който е обременен от куп минали грешки и още повече от множеството надежди, свързани с него, но така и не осъществени.

За ДеСантис, като най-вероятния наследник на Байдън, сега отново се говори поради две обстоятелства. Първо, най-богатият човек на планетата, Илън Мъск, официално обяви подкрепата си, което може да се счита за намек, че губернаторът на Флорида може да разчита на неговите ресурси.

Когато самият ДеСантис беше попитан на пресконференция какво мисли за това, губернаторът реагира в най-добрия си стил – с приятно за избирателя подреждане на приоритетите, остроумен и на ръба на наказателното:„В момента не мисля за 2024 г., цялото ми внимание е насочено към губернаторската кампания. Въпреки това винаги приветствам подкрепата от афроамериканците."

„Солта“ на шегата е, че Мъск, който наскоро „предаде“ либералния лагер и премина на страната на консерваторите, е от Южна Африка. Това затваря пътя за самия него да бъде избран за президент, но не и да попречи на Байдън и Тръмп да бъдат преизбрани.

Второ, допитване в Ню Хемпшир, психологически важно за американските политици, за първи път показа електоралното превъзходство на ДеСантис над Тръмп сред републиканския електорат - 39% срещу 37%. Особеността на този сравнително малък (население 1,4 милиона души) щат в североизточната част на САЩ е, че политическите предпочитания на местното население често са близки до тези на цяла Америка. Който най-често спечели партийните първични избори в Ню Хемпшир (макар и не без изключения), ги печели в страната.

Това се дължи на факта, че щатът, намиращ се в либералната географска зона на Нова Англия, все пак изпитва значително влияние сред консерваторите, което отрязва кандидатите с твърде радикални позиции и от двете страни. В същото време първичните избори започват с Ню Хемпшир. Още по-рано те се провеждат само в Айова, но този щат е сравнително отдалечена селскостопанска "житница" с електорални изкривявания. Не можете да съдите за цяла Америка по Айова, но се предполага, че с Ню Хемпшир е така.

Съдейки по самия ДеСантис, той все още е в размисъл и не иска да прережда своя „баща и учител“ – Тръмп. Някакъв „прозорец от възможности“ за демократите ще се отвори, за да се опитат да се изправят помежду им тези двамата, но засега това изглежда малко вероятно - поради рицарското поведение на губернатора на Флорида, който (и поради възрастта си) няма нужда да бърза, напълно възможно е да се изчакат изборите през 2028 г. или дори 2032 г.

Следователно е вероятно Тръмп, воден от лично негодувание, все пак да поеме към изборите, като по този начин застраши консервативния реванш през 2024 г., освен ако Байдън не е кандидатът и предизборната кампания не се превърне в „надпревара с катафалки“.

За Русия това състезание - с катафалки или без - все няма значение: който и да спечели там, ние трябва да се изправим срещу Америка като такава. Тази конфронтация обаче - ново издание на Студената война с "ободряващи" перспективи за Трета световна война е започната от Вашингтон и може да завърши само с промени във Вашингтонската политика.

Зависи не толкова от фамилното име на президента Тръмп, Байдън или ДеСантис, а от това колко силно ще бъде електоралното искане за промяна. За да се оттеглят САЩ например от украинската авантюра, е необходимо не само ново правителство в Белия дом, но и значителен брой нов тип конгресмени, на които това правителство би могло да разчита.

В този смисъл прогнозите остават негативни: не всички кандидати за Сената и Камарата на представителите, подкрепени от Тръмп ще участват в битката за Конгреса. Това означава, че поражението на Демократическата партия на предстоящите есенни избори все пак няма да се превърне в кадрова революция. И Русия ще трябва да се справи плюс или минус със същата Америка, каквато е сега.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?