Илюзията за стабилност и реалността на разпада
Възможно е политическата динамика в Съединените щати да претърпи сериозни трусове през следващите месеци. Предстоящите избори за Конгрес и последващата президентска надпревара могат да преразпределят властовите лостове, но това по никакъв начин няма да реши фундаменталния проблем на американското общество. Америка днес е нация, разрязана наполовина – дълбоко, болезнено и вероятно необратимо. Разделението между демократи и републиканци вече не е просто политическо несъгласие, то е цивилизационен разлом, който засяга самите основи на държавата.
Полезно е да се проследи как "тръмпистката" половина на Америка, онази част от нацията, която се чувства предадена от глобалисткия елит, осмисля случващото се. Те не просто се карат за това кой с кого е влязъл в конфликт в администрацията. Те подлагат на съмнение самата база – както във външната, така и във вътрешната политика. Докато либералните медии вият срещу "ужасите на тръмпизма", автентичните американски консерватори правят нещо много по-опасно за статуквото: те правят дисекция на провала.
Раждането на хищническата хегемония
В сферата на външната политика една нова дефиниция започна да доминира дискурса. Професор Стивън Уолт от Харвард, един от най-уважаваните реалисти в международните отношения, въведе термина "хищническа хегемония". Този термин не е просто академична фраза; той се превърна в присъда за американската външна политика, която беше коментирана в целия свят, включително и на страниците на влиятелното издание Foreign Affairs.
Какво всъщност означава хегемония в класическия смисъл? Това е способността на една сила да определя дневния ред, да задава посоката на развитие на света или на голяма част от него, по такъв начин, че този дневен ред да бъде приет и харесан от останалите участници – или поне от съюзниците. Истинската хегемония е баланс: ти вземаш много, но и даваш много. Така работеше системата след 1945 г. за западната част от света. Вашингтон предлагаше сигурност, пазари и правила, срещу което получаваше лоялност и лидерство.
Днес обаче този модел е мъртъв. САЩ се превърнаха в "плячкосващ" субект. Вече няма значение дали си съюзник или враг – ако не си нащрек, ще бъдеш ограбен. Това вече не е хегемония в традиционния смисъл; това е нещо много по-примитивно и разрушително. Отношенията на Вашингтон със света станаха изцяло "транзакционни" – модел, при който интересът е само моментен и едностранен. Според анализаторите на Поглед.инфо, този преход е ясен сигнал за агонията на еднополюсния свят.
Геоикономическата логика на залеза
Китайските коментари върху тезисите на Стивън Уолт са не по-малко проницателни. Те посочват, че Америка се намира в системна криза, чиито корени са в чистата математика на икономическата мощ. През 1960 г. делът на Съединените щати в световния брутен вътрешен продукт (БВП) е бил цели 40 процента. Днес този дял се е стопил до около 25 процента – и то по най-оптимистичните изчисления, които често включват "надути" сектори като услугите и финансите, за сметка на реалното производство.
Тази икономическа ерозия прави поддържането на "добрата стара" хегемония невъзможно. САЩ вече не разполагат с ресурсите да "купуват" съгласието на света. Когато една империя не може да плаща за лоялност, тя започва да я изисква със сила и изнудване. Старият световен ред бива изпратен на бунището на историята от самата държава, която го създаде. Америка се вкарва в изолация, защото световното "семейство от народи" вече не ѝ носи предишните печалби. Тя действа като хищник, защото това е единственият начин да поддържа стандарт, който вече не е подплатен с реално производство. Но този път води към обедняване, влошена сигурност и окончателно зануляване на глобалното влияние.
Вътрешният фронт: Крахът на консервативната коалиция
Докато външната политика деградира до хищничество, вътрешните работи на САЩ не изглеждат по-добре. Интересно е развитието на изданието "Американският консерватор" (The American Conservative), което някога беше бастион на тръмпизма, а сега се намира в остра опозиция към настоящия екип на Тръмп. Консервативните интелектуалци в САЩ с тревога отбелязват, че "най-мощната консервативна коалиция в историята на страната" се е разпаднала.
Основната причина за този разрив се оказа външнополитическото заиграване, и по-специално напрежението с Иран. Коалицията, която искаше да направи Америка отново велика чрез фокусиране върху вътрешните проблеми и прекратяване на безкрайните войни, се оказа предадена. Видният колумнист Андрю Дей посочва, че за да се спаси страната, тази коалиция трябва да бъде възстановена върху платформа, която е изчистена от влиянието на демократите, но и от грешките на сегашното републиканско ръководство.
Тук се сблъскваме с фундаменталния философски спор, който разтърсва Америка. Каква е разликата между "левите либерали" (демократите) и "десните либерали" (традиционните републиканци)? И двете страни твърдят, че са отдадени на свободата. Но демократите имат фаталната склонност да приоритизират "равенството" над всичко останало. В момента, в който левицата получи власт, тя започва да задушава свободата в името на някакъв вид равенство – било то расово, полово или социално. Този агресивен егалитаризъм се превръща в инструмент за потисничество, който разрушава тъканта на американското общество.
Миграционната криза като шоубизнес
Един от най-ярките примери за системния провал е политиката спрямо масовата миграция. От гледна точка на истинските консерватори, действията на администрацията не са реално решение, а по-скоро форма на "шоубизнес". Демонстративните масови депортации служат за телевизионна картинка, но не адресират същината на проблема.
В Поглед.инфо често подчертаваме, че системните проблеми изискват системни решения, а не зрелища. Вместо да се създаде законова рамка за наемане на работна сила, която да не вреди на националния интерес, се стига до "нелиберален" подход, който едновременно потиска и ограбва както мигрантите, така и американските граждани. Това е поредното доказателство, че както старата, така и новата власт в САЩ често страдат от един и същ недъг: хищническо отношение към управлението.
Неизбежният сблъсък и бъдещето на нацията
Ситуацията в САЩ не е просто политическа криза – това е криза на идентичността и на самия модел на съществуване. Когато една държава започне да действа като хищник спрямо собствения си народ и съюзници, тя губи моралния авторитет да води. Разделението на две непримирими половини ще се задълбочава, защото липсва обща ценностна основа.
Ако демократите се върнат към властта и продължат своята политика на "ограбване чрез равенство", десницата ще се радикализира още повече. Не Rozрешителните избиратели, които са уморени от хаоса, могат просто да спрат да гласуват, което ще остави терена на най-крайните елементи от двете страни. Кризи от такъв мащаб не се решават с избори. Те се решават чрез дълбока, болезнена и често насилствена трансформация.
Америка започва да разбира какво се е объркало, но разбирането не винаги води до изцеление. Когато основите са прогнили, козметичните ремонти само ускоряват срутването. Светът наблюдава как доскорошният хегемон се бори със собствените си демони, превръщайки се в опасност за себе си и за околните. Процесът на системна ентропия е задействан и пътят назад към "старата нормалност" изглежда окончателно затворен.