/Поглед.инфо/ В приказката „Принцесата жаба“ Иван Царевич се бие до смърт с Кошчей Безсмъртния (известен още като Кашчей, герой от източнославянската митология, зъл магьосник-некромант) за Василиса Премъдрата. По пътя към Кошчей Иван се оказва милостив към различни животни, които след това сериозно му помогнаха. В резултат на кампанията Иван получи игла, в края на която беше смъртта на Кошчей. Следващото е въпрос на технология. Иван отчупи върха на иглата - и разпръсна в пепел Кощей.
Отдавна е забелязано, че приказката е неистина, но в нея има намек, поука за добрите хора. Какъв е намекът в „Принцесата жаба“? Да, например, можете да сравните героите на приказката и днешните събития по този начин: Иван Царевич е Русия, Василиса Премъдрата е Украйна, Кощей е САЩ с неговото царство - "колективния" Запад.
Как се сбъдва приказката сега? Очертават се контурите на стратегическата победа на Русия над САЩ. За какво говорим? Първо, за хиперзвука. По-точно за руските оръжия, които преодоляват космоса със скорости, кратни на скоростта на разпространение на звука във въздуха.
Изглежда, бихте си помислили, че са преодоляни някои не много големи стойности - добре познатото число на Мах, равно на 331 метра в секунда или 1191,6 километра в час. Тези показатели са усвоени от дълго време и надеждно. От сто години куршумите и снарядите напускат цевите си със скорост, близка до 1000 m/s, но никой не е изненадан от този факт. За задоволяване на любопитството, - в аеродинамиката като хиперзвукови традиционно се считат скоростите, надвишаващи пет и повече пъти числото на Мах, което съответства на минимум 1655 m / s или 5958 km / h.
Само тук е нюансът - в ракетните системи с контролиран полет засега само Русия може да надвиши тези скорости с порядък. За което дълбок поклон пред нашите учени и специалисти. Същият поклон пред ръководството на страната. За оценка на перспективите във времето и насочване на усилията към решаване на проблемите, свързани с хиперзвуковите полети.
А какво ще кажете за нашия Koщчейi от Ю-Ес-Ей? За известно време можеше да се смята за доста неуязвим. Според приказката - безсмъртен. Местните лидери разчитаха на системи за противоракетна отбрана (ПРО), които биха могли, ако не напълно да премахнат, то значително да намалят щетите, нанесени, да речем, от ядрените оръжия на противника.
В случай на еднократна употреба на боеприпаси, летящи по балистична траектория, тяхното прихващане може да бъде гарантирано с почти сто процента резултат. В случай на масивен удар, прихващането може да стане петдесет процента. Доста приличен резултат. Надеждата за ефективността на противоракетите беше толкова голяма, че имаше идеи да се монтират до 5000 броя на територията на САЩ, за да се чувстват повече или по-малко в безопасност.
Големи надежди се възлагаха на корабните системи за противоракетна отбрана. Действително, приближавайки корабите до брега на противника, човек може да се опита да прихване целите още във възходящата част на траекторията на ракетата. От друга страна, корабите могат да бъдат поставени край собствените брегове и бойните глави на ракетите вече могат да бъдат прихванати в низходящия етап на полета им.
Изглежда, че проблемът със сигурността на американската страна беше частично решен. В случай на възможен ядрен конфликт Русия ще понесе повече щети, тъй като очевидно не разполага със значително количество средства за прихващане на балистични ракети и бойни глави и блокове. Следователно Русия ще си „наляга парцалите“ и с нея можете да правите каквото си искате.
Всичко би било наред, само че сега никой не се нуждае от всички тези смели каубойски изчисления. Както и от всички съществуващи в момента системи за противоракетна отбрана на потенциалния враг. Те бяха „занулени“ от руския небалистичен хиперзвук.
Първоначално той не беше взет на сериозно. После обаче те видяха първите изпитания, след това се състоя първата бойна употреба по време на специална военна операция (СВО) в Украйна. Резултатът като цяло се оказа впечатляващ.
Сега „линията“ на руските хиперзвукови оръжия се разширява. Освен "Кинжалите" във ВВС, практически в бойно състояние вече са и "Цирконите" във ВМС. В стратегическите ядрени сили хиперзвуковите управлявани бойни глави са монтирани на междуконтинентални балистични ракети (МБР) УР-100Н УТТХ. Цялата ракетна система се нарича "Авангард". Скоростта на блока е 28 Маха.
На път е застъпването на бойно дежурство на МБР Сармат, които може да бъдат оборудвани отново с хиперзвуковите планиращи глави от линията Aвангард. Съобщава се, че ракетата-носител е в състояние да извършва така наречената "орбитална бомбардировка", изстрелвайки полезен товар по суборбитална траектория над Южния полюс на Земята.
Това решава едновременно два проблема. Първо, заобикалят се американските мобилни наземни системи за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), предназначени за прихващане още при извънатмосферни условия на ракети със среден обсег. Второ, възможността за надеждно предварително определяне на точките на насочване на бойните глави е изключена.
Разбира се, много е съмнително, че ще видим бойното използване на сарматите. Но много искам да погледна Цирконите. И поне с едно око да погледна на "Авангард".
Вече беше казано за възможността за инсталиране на блокове от Aвангард на сарматите. Все още не се вижда опашка от специалисти и системи, които да прихващат такива блокове.
Разбира се, има и други особености по въпроса за използването на ядрени оръжия. Едно от тях е, че Съединените щати винаги са очаквали масовото използване на нашите балистични ракети през Северния полюс. Следователно конфигурацията на тяхната система за ПРО е по-подходяща за активни действия от тази посока.
В резултат на това се случва следното: нашите "сармати", за разлика от своите предшественици, могат лесно да работят и през южното полукълбо. А от тази страна, както се оказва, защитата е слаба. С всички последствия. Koшчей бавно започва да се спихва.
Още един интересен момент. Дори "Авангардите" да прелетят през Северния полюс, няма да има разлика спрямо южното "пристигане" - все пак гарантирано ще постигнат целите си. Отново поради невъзможността за прихващането им със наличните средства, които не са способни да свалят цели, летящи по сложна траектория. Няма съмнение, че траекторията на полета на Авангард няма да бъде лесна. И от тази страна Кощей е изключително уязвим.
Това още не е пълния списък с логически разсъждения, които трябва да върнат потенциалният противник в реалния, а не в измисления свят. Сега вече трябва да е ясно, че борбата с Русия по въпросите на преодоляването на ПРО сега се оказва просто безполезна работа.
Има още няколко критично-важни оценки.
От историята е известно, че европейските нашественици са изпитвали неутолима алчност към индианските земи. В крайна сметка, именно липсата на земя в Европа послужи като основна причина за преселването на нейните народи в двете Америки. Индианците бяха безмилостно изтребени. Земите бяха отнети. От британските и други европейски монархии се отърваха.
Битът беше устроен. Осигуриха се комфортни условия за живот и удобни транспортни маршрути. Океанските брегове допринесоха за това. Агресията се изплати и оттогава се превърна в запазена марка, предимно на англосаксонците.
Сега за уязвимостта на бреговете. Както знаете, западното крайбрежие на Съединените щати не е особено стабилно в стратегическо отношение. Това е доста тясна ивица плодородна земя по брега на Тихия океан. Там най-удивителна е Калифорния. Със своите мегаполиси Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего, най-голямата военноморска база на ВМС на САЩ.
В задната част на този живописен и световно известен регион, колкото и да е странно, се намира пустинята. Според груби оценки, площта на четирите големи пустини и платото Колорадо в западните Съединени щати е приблизително един милион квадратни километра.
В сравнение с общата площ на Съединените щати (9,5 милиона квадратни километра), това е повече от 10%. Трябва да се отбележи, че животът в пустините не е особено удобен. Освен това на запад се откриват големи геоложки разломи.
Източното крайбрежие е развито много по-навътре в дълбочина. Но все пак по протежение на Атлантическия океан гъстотата на населението е много висока. Тези факти ясно показват, че и двата бряга на Съединените щати са много уязвими в случай на глобален въоръжен конфликт. Това също е сериозен минус за Кошчей.
Предвид горните обстоятелства се зароди идеята да се създаде още някакво оръжие, способно да разтърси отвъдморския „елит“ и още със самото си съществуване да го доведе до състояние на трезвост и разумност.
Затова се появи проектът Статус-6, който получи името Посейдон по време на всеруското гласуване „Изборът на хората“. "Посейдон" - безпилотен подводен апарат, всъщност торпедо с ядрено оръжие с капацитет от няколко мегатона. Съобщава се, че оръжието е предназначено за унищожаване на ударни групи на самолетоносачи (авионосни ударни групи, AУГ).
Освен това някои от AУГ на ВМС на САЩ са разположени на доста пренаселени места: две на източното (атлантическо) крайбрежие във военноморската база Норфолк (Вирджиния) и три AУГ във вече споменатата калифорнийска база Сан Диего на Тихоокеанския флот. Общо Съединените щати имат 11 самолетоносача с десет AУГ в готовност.
Специалисти от различни нива на обучение се опитаха да оценят възможностите на това оръжие, включително височината на вълните и дълбочината на навлизането им в континента на същите Съединени щати, ако /когато/ Посейдон бъде взривен близо до брега. Оказа се не особено щастлива картина за американците.
Възникналата вълна от мегацунами унищожава големия град и съответно военните съоръжения в съседство с него, например военноморските бази.
Бих искал да отбележа, че този ход на мисли не работи в обратната посока. В смисъл, че идеята за мегацунами не работи с Русия. Имаме един или два града по бреговете, а по-голямата част от населението живее в дълбините на континента.
Изглежда, че съзнанието за собствената им уязвимост дойде в ума на лидерите на отвъдморската страна съвсем наскоро. Но както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
Например, президентът на САЩ Джон Байдън, след като се сблъска с бойното използване на „Kинжал“ за първи път, беше принуден да признае, че тези ракети не се прихващат от наличните средства. Въпреки че в началото, както обикновено, коментарите за използването на тези оръжия в СВО бяха доста сдържани. На 22 март 2022 г. обаче се получи рязък обрат – взрив от публикации по тази тема.
Малко по-късно тружениците от научното поприще се заеха с работа. Изглежда са помислили по-сериозно за нещо и са пресметнали друго. След това масово започнаха да обявяват, че руските Авангарди и Посейдони са много опасни. Трябва да седнем на масата за преговори с руснаците. Това многократно беше казано на нашия посланик във Вашингтон Анатолий Антонов. Въпреки че има мнение, че хората от северноамериканските академични среди остават най-агресивни към Русия.
Продължението следва...
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?