/Поглед.инфо/ "Когато бедите дойдат", казва крал Клавдий (кралят на Дания в "Хамлет", бел.р.), "те не идват чрез единични шпиони, а с цели батальони". Както кралят сам открива. И така изглежда е ситуацията и с Джо Байдън, който трябва да се пита същия върос, който Мерле Хагард попита:

"Нима наистина добрите времена свършиха?"

Помислете само за най-критичния въпрос за избирателите днес: състоянието на икономиката.

Инфлацията през септември е с 5,4 % по-висока от миналата година.

С повишаването на цените на храните и горивата, веригите за доставки на стоки, влизащи в страната сса се насочили към магазини, рафтове и шоуруми преди Деня на благодарността и Коледа.

Контейнерните кораби са закотвени в пристанища, в очакване да разтоварят на двата бряга. Много от камионите, които превозват стоките до вътрешните пазари, стоят без работа поради липса на шофьори.

Последните данни за заетостта показват 10,4 милиона щатски работни места ще започнат да просят през август, тъй като 4,3 милиона работници са напуснали работната сила.

Как демократите реагират на връщането на инфлацията?

Опитвайки се да натрупат пакет за социални разходи в размер на 3,5 трилиона долара и то на отгоре, върху инфраструктурен пакет от 1,2 трилиона долара в допълнение към акта за подпомагане на COVID-19 от 1,9 трилиона долара, който Байдън подписа през март.

В съчетание с политиката на Федералния резерв с лесни пари, тази ръка може да изиграе за Байдън същата ситуация, която се разигра за бившия президент Джими Картър.

Втори проблем, който изглежда извън възможностите на хората на Байдън да решат, е нашествието от нашата южна граница. Нощният филм на преминаващите границата и техните срещи с граничната полиция привлече вниманието на нацията.

Напоследък се появи и една новост. Американски гранични полицаи, които влизат в престрелки с койоти на картелите, които се обогатяват, като струпват и вкарват мигранти от целия свят през точките за преминаване по Рио Гранде.

До края на годината два милиона нелегални имигранти ще са прекосили, заради фактическата политика на отворени граници на администрацията на Байдън.

С тях влизат десетки хиляди „изчезнали“, които са избягвали контакта с американските власти по пътя към страната ни.

Друг проблем за Байдън е нарастването както на произволно, така и на целенасочено насилие в либералните демократични градове, където ножовете, стрелбите и убийствата наближават нови рекорди.

Имайки предвид, че почти всеки има камера на телефона си, ежедневните снимки на градски стрелби обърнаха страната срещу агентите на политиката за „обезвреждане на полицията!“ и политическата партия, която е свързана с тях.

Лятото на Джордж Флойд свърши. Полицейските управления се възстановяват, а ченгетата биват защитавани и търсени в квартали, пострадали от оставките, пенсионирането и отстраняването на служители на реда.

След това имаме и новия културен военен въпрос за расата и образованието и дали децата на Америка трябва да бъдат обучавани в училищата си за добротата и величието на страната си или за нейните грехове и престъпления.

Гражданските събирания избухнаха, като родителите се изправиха срещу учители и училищни съвети в общностите в Северна Вирджиния, близо до историческите битки от епохата на Гражданската война.

Бившият губернатор Тери МакОлиф, който се стреми да си възвърне поста си, може да е поставил кампанията си в опасност, като каза на родителите, че нямат легитимна роля при вземането на решения за това какво трябва да учат и да не учат децата им в държавните училища във Вирджиния.

„Няма да позволя на родителите да влизат в училищата и да вадят книги и да вземат свои собствени решения“, каза Маколиф.

"Не мисля, че родителите трябва да казват на училищата какво трябва да преподава", твърди либералът.

Политическите успехи на Байдън и бъдещето на неговата партия вероятно ще зависят от съдбата на неговото законодателство „Изграждайки отново, по-добре“, понастоящем е в ареста на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси.

Капитулирайки пред исканията на прогресивните, Байдън и Пелоси се съгласиха да отложат приемането на законопроекта за инфраструктурата от 1,2 трилиона долара, който лесно беше приет в Сената, докато законопроектът за социално -осигурителната мрежа от 3,5 трилиона долара не може да навакса и да пътува едновременно за одобрение и в двете камари.

Байдън заложи президентството си за приемане както на сметката за инфраструктура за 1,2 трилиона долара, така и на толкова голям дял от програмата за социално осигуряване от 3,5 трилиона долара, колкото успя да убеди демократичните сенатори Джо Манчин от Западна Вирджиния и Kyrsten Sinema от Аризона да одобрят.

Като се отклони от ултиматума „всичко или нищо“, който прогресистите й поставиха, което накара Пелоси да задържи сигурното и бързо преминаване на законопроекта за инфраструктурата, тя може да ги е застрашила и двамата.

Междувременно други приоритетни точки от дневния ред както на умерените демократи, така и на прогресивните изглежда се насочват към кошницата.

Минималната заплата от 15 долара е изчезнала. „Пътят към гражданство“ за милиони нелегални имигранти изглежда мъртъв. Полицейската реформа изглежда е изоставена.

Федералното законодателство, което дава право на вето на Министерството на правосъдието върху реформите за гласуване на Републиканската партия , изглежда вече не е жизнеспособно.

Сега след като всичките му чипове са в средата на масата, когато тази сесия на Конгреса приключи, ръката на Байдън изглежда все по -слаба.

В сряда четири социологически проучвания установиха, че половината нация - и в три от тях, повече от половината - сега не одобрява президентството на Байдън.

В 10 -ия месец от четиригодишния му мандат наистина ли хубавите времена са приключили завинаги - за Джо Байдън? Започва да изглежда по този начин.

Превод: СМ