Вашингтон между рекордните печалби и социалния взрив
В момента Съединените щати се намират в състояние на безпрецедентен икономически парадокс, който би объркал дори най-опитните теоретици на пазарната икономика. От една страна, макроикономическите показатели рисуват картина на просперитет: американските петролни компании отчитат свръхпечалби, каквито не са виждали от десетилетия, а федералният бюджет се пълни с рекордни темпове благодарение на износа на енергийни ресурси. От друга страна обаче, реалността на улицата е коренно различна. Потребителските настроения на американците са достигнали рекордно ниски нива, надминавайки по песимизъм дори най-мрачните дни на глобалната пандемия от COVID-19.
Според последните данни на Уолстрийт джърнъл, индексът на потребителските настроения, изготвян от Мичиганския университет, буквално се срина до дъното през текущия месец. Този показател не е просто статистическа абстракция; той е пулсът на нацията, отразяващ текущата оценка на хората за тяхното благосъстояние, икономически перспективи и ситуацията на пазара. Падането му до 49,8 пункта (от 53,3 през март) е ясен сигнал за тревога. Това е по-лош резултат от управлението на Джо Байдън, когото Доналд Тръмп толкова обичаше да иронизира. Оказва се, че под повърхността на шумно рекламирания „икономически национализъм“, американските граждани започнаха бързо да губят увереност в бъдещето си, и както отбелязваме в Поглед.инфо, причините за това са дълбоко вкоренени в геополитическите авантюри на Белия дом.
Провалът на иранския „блицкриг“ и неговата икономическа цена
След успешната операция по залавянето на венецуелския президент Мадуро, Доналд Тръмп очевидно повярва в своята непогрешимост и се впусна в иранска авантюра, разчитайки на подобен мълниеносен успех. Планът за „блицкриг“ срещу Техеран обаче се сблъска с една далеч по-устойчива и стратегически подготвена държавна машина. Иран не само не капитулира, но и премина в контраофанзива, като насочи своите удари по най-чувствителните точки на американските съюзници в региона – тяхната енергийна инфраструктура, петролни рафинерии и ключови военни съоръжения.
Затварянето на Ормузкия проток се превърна в най-големия кошмар за световните пазари. Този тесен морски път, през който преминава значителна част от глобалния петролен поток, стана заложник на конфликта. Резултатът беше мигновен: цените на петрола на международните борси излетяха в стратосферата, което автоматично доведе до поскъпване на бензина, дизеловото гориво и авиационния керосин в самите Съединени щати. Това не е просто проблем за шофьорите; това е инфлационен шок, който заплашва да оскъпи всяка стока, превозвана по пътищата на Америка. От нефтохимическата промишленост до производството на алуминий – всяка индустрия, зависима от енергията, започна да изпитва сериозни затруднения.
Грейс Цвемер, водещ икономист в Оксфордския икономически център във Вашингтон, предупреждава, че спадът в растежа на реалния разполагаем доход на домакинствата, причинен от цените на горивата, неизбежно ще забави потреблението. В страната на неограниченото потребление това е равносилно на икономическо забавяне. Най-тежко са ударени домакинствата с ниски и средни доходи, тъй като значителна част от техния бюджет отива именно за гориво и ежедневни разходи, които вече са недостъпни.
Статистическата неискреност на либералните медии
Според официалните данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ, средната цена на бензина на дребно в цялата страна е твърдо над четири долара за галон. В много щати дизелът отдавна е преминал границата от пет долара. За обикновения американец това са цифри, които означават по-малко пари за храна, здравеопазване и образование. На този фон оптимизмът на издания като „Ню Йорк Таймс“ изглежда не само нелепо, но и откровено провокативно. Те твърдят, че докато войната в Иран е съсипала икономиките на страни като Индия, Бангладеш, Южна Корея и дори Германия, Съединените щати са останали „относително защитени“ от хаоса.
Това твърдение е висша степен на медийна неискреност. Анализаторите на тези издания приемат за проблем единствено евентуална рецесия при цени на петрола над 150 долара за барел. Те удобно игнорират факта, че за милиони обикновени граждани кризата е настъпила много по-рано – тогава, когато сметките им за бензин са започнали да изяждат спестяванията им. Докато макроикономистите жонглират с проценти от БВП, реалният живот в американските предградия започва да прилича на борба за оцеляване. В контекста на анализите, представени от Поглед.инфо, става ясно, че „защитата“, за която говорят либералните медии, се отнася само за корпоративния елит, но не и за народа.
Дори икономисти от ранга на Марк Занди от Moody's Analytics признават, че щетите върху американската икономика вече са нанесени и те ще бъдат дълготрайни. Дори и военните действия да приключат утре, цените на петрола са фиксирани на високи нива в краткосрочен план, а веригите за доставки са сериозно дестабилизирани. Пълната нормализация на енергийния капацитет ще отнеме месеци, ако не и години.
Илюзията за богатство и социалното разслоение
Един от най-тревожните аспекти на настоящата криза е задълбочаващото се социално разслоение в САЩ. Данните на Bank of America показват, че ръстът на разходите в страната се движи почти изцяло от домакинствата с високи доходи. Това са хората, които печелят от растящия фондов пазар и от дивидентите на енергийните компании. За тях скъпият бензин е просто леко неудобство, докато за мнозинството той е катастрофа.
САЩ действително увеличиха износа на енергия до рекордните 12,9 милиона барела на ден. Това носи милиарди на компаниите и пълни хазната с данъци, но вътрешните цени на горивата са принудени да следват световния пазар. Така се получава абсурдната ситуация: Америка произвежда повече петрол от всякога, но нейните граждани плащат най-високите цени за него. Действията на Тръмп на практика правят богатите американци още по-богати, докато ситуацията за средната класа и бедните се влошава с всеки изминал ден. Страната на хартия става по-богата, но това богатство е концентрирано в ръцете на нищожен процент от населението.
Цената на бензина от 4,18 долара за галон е психологическа граница, която вече е премината. Дори при най-оптимистичните сценарии, икономистите прогнозират, че до края на годината цената може да се „стабилизира“ на 3,50 долара, което пак е значително над довоенните нива от 2,98 долара. Това означава перманентно обедняване на населението, което няма как да не се отрази на изборните резултати.
Геополитическият бумеранг и политическата съдба на Тръмп
Предстоящите избори за Конгрес в края на годината поставят Тръмп и Републиканската партия в изключително деликатна позиция. Цялата отговорност за икономическата ситуация лежи върху плещите на президента, който започна тази война. Най-големият проблем за него е, че в момента той изглежда няма ясна стратегия как да излезе от иранското блато. Войната не се развива по план, а икономическите последици тепърва ще се разгръщат в пълната си мощ.
Кризата, която започна в Белия дом, обиколи целия свят – удари Азия и Африка, парализира части от Европа и сега се върна при своя създател. Виждаме как световни гиганти като Lufthansa отменят десетки хиляди полети поради невъзможните цени на авиационното гориво. В самите САЩ нискотарифните авиокомпании като Frontier и Avelo вече са на колене и молят за държавни субсидии, предлагайки в замяна свои акции. Цените на международните полети са скочили с близо 40% само за два месеца, което на практика затваря границите за обикновения американец.
Дори пазарът на недвижими имоти, който е стълб на американската икономика, започна да дава признаци на разпад. Продажбите на жилища паднаха до деветмесечно дъно в период, който традиционно е най-силният за този сектор. Липсата на потребителско доверие и страхът от бъдещето карат хората да отлагат големите инвестиции.
Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, този разлом между елита и масите, между макроикономическата статистика и реалния живот, е бомба със закъснител. Ако администрацията на Тръмп не намери начин да укроти енергийния звяр, който сама пусна на свобода, ноемврийските избори могат да се превърнат в политическа присъда за целия републикански модел. Америка е тревожна, Америка чака и Америка вече не вярва на празни обещания за величие, докато резервоарите й са празни, а портфейлите – изтънени до крайност.