/Поглед.инфо/ Както знаете, основните стратегически врагове на САЩ са Китай и Русия. Големите регионални проблеми са Иран, Сирия, Венецуела и т.н.
Отговорът на въпроса в заглавието обаче е много по-труден, отколкото може да изглежда на пръв поглед. В нашето невероятно време има ненулева вероятност американските войски да влязат в битка срещу напълно неочаквани противници.
И така по кой път?
Администрацията на Тръмп провежда ясно изразена антикитайска политика , а преструктурирането на въоръжените сили беше под флага на противостоянието в Тихоокеанския театър на военните действия. Реформата на морската пехота, налагаща преминаването на ВВС към F-35, новото оборудване за аеромобилните войски, са проекти от този период.
Сухопътните войски се смятаха за доста боеспособни, Близкият изток беше твърдо, макар и не напълно, контролиран, а „крепостта на Европа“ беше второстепенна и почти безполезна на фона на доста сдържаната (ако не и твърде сдържана) Русия. Като цяло това беше много разумно разпределение на усилията; във всеки случай той имаше и причини, и последователност.
Републиканците бяха заменени от демократите, махалото се завъртя в обратна посока както обикновено: Байдън изглежда се опита да нормализира отношенията с Китай, за да насочи усилията си срещу Русия. Съответно започна укрепването на сухопътния компонент на въоръжените сили: възстановяване на дивизиите, укрепване на „колесната“ мотопехота, повторно активиране на допълнителни танкове от резерва и тяхната модернизация.
Но тогава нещо (или по-скоро почти всичко) се обърка. Американците отново не успяха да се сприятелят с Китай, Близкият изток изведнъж се изплъзна от ръцете им. Още няколко месеца по-късно, неочаквано за мнозина, дълготърпението на Русия най-накрая свърши и тя избухна, Украйна не спря да провокира (вече очевидно) и сега Европа замръзна от ужас пред пълзящата „орда от руски орки“ ...
Точно сега се случва доскоро изобщо немислимото: Съединените щати започват да губят контрол върху всички отвъдморски зони на влияние наведнъж. Тук не става дума за „командната управляемост“ от т. нар. проамерикански политици – напротив, в същата тази Европа зад кормилото на държавното управление стояха най-послушните марионетки за целия следвоенен период, - а за способността всъщност да се контролират хода и изхода от процесите.
Марионетките няма да помогнат, ако техните собствени лостове за натиск не проявят нужното количество сила и това е проблемът сега. Глобалната криза, инициирана от украинския конфликт, приема твърде сериозен завой, за да бъде просто бърборене. До наистина сериозното въздействие на "завръщането на санкциите" върху западните икономики има още няколко месеца, а рейтингите вече удрят дъното - какво се случва, когато нещата станат наистина тъжни?
Струва ли си демокрацията?
Основният проблем на Шолц, Макрон и други проамерикански марионетки е, че дейностите им за задушаване на европейските икономики водят до обедняване не само на „малките човечета”, но и на акулите на индустриалния капитал. И ако препарираните бюргери могат само да вдигнат малко шум по улиците и да получат демократични гумени куршуми в челото, то възможностите на олигархията са много по-широки.
Вероятността за военен преврат в Украйна вече е обсъждана не толкова отдавна, ала същата тема, но по отношение на европейските страни, все още не е обсъждана. Но само преди три години и половина, през есента на 2018 г., беше разкрит заговор на голяма група германски военни, които планираха убийството на Меркел, Щайнмайер и редица депутати в Бундестага.
Тази година през април петима неонацисти бяха арестувани от федералната полиция за планиране на отвличането на министъра на здравеопазването и други действия, насочени към подбуждане на бунтове. Така десничарите се готвеха да отмъстят на германската държава за предприетите антиковидни мерки.
И това е в „просперираща“ Германия. В съседна не по-малко "просперираща" Франция също има не само ляво движение на "жълтите жилетки", но и стабилни десни настроения в армейската среда. Миналата година много шум повдигна отворено писмо от действащи и бивши военнослужещи, в което те предупреждават за възможна гражданска война (въз основа на доминирането на мюсюлманските имигранти) и намекват за готовността си да „застанат в защита на ценностите“ на републиката по повод.
Перспективата за доброволно „погребване“ на европейската икономика и начин на живот под предлога за натиск върху Русия в името на помощта за Украйна създава почти идеални условия за свързване на радикалната част на военните, големите магнати и десните популисти ( като Льо Пен или Вагенкнехт) в убийствено трио за сваляне на съответните проамерикански лидери и установяването на националистически режими в Западна Европа. Освен това пред очите ни имаме примерите на Турция или Унгария, които вече открито игнорират чичо Сам и „европейското единство“.
Колко вероятен е този обрат на събитията? Със сигурност повече от военната операция на Китай срещу Тайван или използването на ядрени оръжия от Русия в Украйна.
Но списъкът с потенциални горещи точки в никакъв случай не се ограничава до Германия и Франция. В контекста на стратегическо разгръщане срещу Китай, Съединените щати имат значителни претенции към Япония и много големи към Филипинската република. Съюзниците не са склонни да приемат допълнителни американски бази, а правата на човека се нарушават систематично във Филипините (по-конкретно, силите на реда, които се борят с наркомафията, предпочитат да унищожават бандитите на място). Не всичко върви гладко в Латинска Америка: традиционната американска клиентела гледа не само към Китай и Русия, но дори и към Иран.
Никаква свобода за враговете на свободата!
С други думи, ако сега хватката (в изпълнение на Джо Байдън, маразматик в медицинския смисъл на думата и неговата свита от дванадесет джендъра) отслабне още малко, то скоро щатите може да се наложи незабавно да възстановят реда по целия периметър от Pax Americana.
От само себе си се разбира, че загубата на влияние в Европа е абсолютно неприемлива за американците. Волю-неволю ще трябва да стартират своя собствена специална военна операция за възстановяване и защита на истинската (тоест абсолютно послушна) демокрация.
Трябва да се признае, че картината на битката на американците срещу бившите съюзници от НАТО някъде в Германия намирисва на лек сюрреализъм. Но утрешният ден може да покаже такава битка едновременно с реални битки на територията на самите Съединени щати.
За предпоставките за такъв обрат вече говорих в предишна статия.. Накратко, в САЩ, за разлика от същата Европа, елитните групи вече достигнаха до краен антагонизъм и преминаха от чисто политическа борба към борба за власт, макар и досега в малък мащаб и с представката „квази“.
Ситуацията се влошава от огромната степен на въоръжаване на населението, което има законен достъп не само до нарезни оръжия, но (с някои ограничения) до картечници и автомати, експлозиви, лична бронирана защита и модерно комуникационно оборудване.
Не бива да забравяме и големия брой бивши служители по сигурността и криминални елементи с реален боен опит (включително в криминалните „войни“ като такива). Не всяка терористична група има достъп до такова "богатство".
Най-интересното е, че американците вече имат "успешен" опит на открита гражданска конфронтация на фона на глобален конфликт. Говорим за времето на войната във Виетнам, когато част от американските войски бяха разположени в Европа, където от време на време настъпваха обостряния, друга част водеха активни военни действия в Индокитай, а третата част разпръсваше многобройните антивоенни и расови демонстрации у дома.
Идеално се вписват в калейдоскопа и политическите убийства: именно през този период бяха убити борецът срещу апартейда Мартин Лутър Кинг и кандидатът за президент от Демократическата партия, братът на по-рано убития президент Робърт Кенеди.
Разбира се, събитията отпреди половин век не са точно това, което един от вариантите за близко бъдеще може да представи на света, а само приблизителен аналог. Въпреки това те потвърждават, че сценарий, при който две или повече враждебни северноамерикански „държави“ едновременно се бият както помежду си, така и с бившите си владения в Европа и Азия, изобщо не е фантазия.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?