/Поглед.инфо/ Жак Атали (един от най-интелигентните идеолози на мондиализма) откровено пише в книгите си „Кратка история на бъдещето“ и „Кой ще управлява утре света“, че трябва да се сложи край на господството на финансовия капитал, че има нужда от глобална икономика на разпределението, а това е неикономическа система. И ако в капиталистическата ера решаващите фактори на производството са били материални, то решаващите фактори на новата ера са информационни. Иде реч за контрол върху информационнитте потоци.

Как да постигнем контрол върху информационните потоци? Първо, необходимо е да се унищожи класическото образование и основната част от науката и да се концентрираме в другото. В наука „2%“, която ще им служи.

Най-лесният начин информационните потоци да бъдат поставени под контрол е да „се забие“ светът в junk information, т.е. в отпадъчна информация (има американски термин junk food – отпадъчна храна): кой за кого се оженил, кой с кого спи, кой къде отива да почива, кой е бил ограбен от брокери, някаква звезда...Такава информация поглъща абсолютно всичко, докато нивото на образованост рязко спада. Контурите на това ново общество вече се очертават.

Но коварството на историята се крие във факта, че всеки опит на елитите да доведат масите до примитивност, като бумеранг се връща и отнема децата им. Децата им стават също като другите деца, които елитите искат да моделират... Масова култура, масова мода... и децата на елитите (дори да се учат в елитни училища) попадат в същото магнетично поле. Започва деградация на елитите. В такава ситуация елитът се оказва в много опасно положение, защото има гладни маси, които живеят извън ядрото на капиталистическата система, живеят извън света, а се втурват към този свят.

Арабският философ и историк от XIV век Ибн Халдун Абдурахман Абу Зейд ибн Мохамед много добре описва подобен процес в своето време. Нарече го „цикълът на Ибн Халдун“. Ето как обяснява логиката на развитието на арабския свят. Има град, наоколо живеят номади. Номадите пристигат, колят добре охранените граждани и създават нова династия. Това е първото поколение. Второто поколение консолидира мощта. Третото поколение започва да губи тази мощ (то инвестира в изкуството). Накрая, четвъртото поколение, потънало в поквара, отслабва и идва нова вълна номади която го изколва. Виждаме четири поколения. Между другото, европейските социолози наричат този процес „ефекта на Буденброковите“. Виждаме това сега в западния елит, дори зад кулисите.

Виждаме кого хвърлят в първата редица американците, когато трябва да решават проблеми. В битка влизат стари ветерани като Кисинджър. Старичък е вече. Ако погледнем премиерите на европейските държави, понякога виждате министър-председател на тази или онази държава и си мислите – може ли премиерът на една държава да е по-неадекватен и по-глупав? Не, не може.

Но се появява следващият, който засенчва предишния. Както в „Фаталните яйца“ на Булгаков – идва ново поколение, още по-красиво в своята глупост... Сега имаме ситуация на затихване на емоционално-волевото ниво на западните елити, като метафората на митичния елф Леголас от романа „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р.Толкин – „водени са от някаква зла воля“. Но сега дори тази „зла воля“ отслабва пред лицето на системната криза.

Защо е добра настоящата ситуация? Старият свят умира. Променят се правилата на играта. Има такава много специфична версия на шахмата – „трептящ“ шах. Според правилата на трептящия шах можете да сменяте фигурите. Имате например топ. Може да го вземете, да поставите кон на негово място и да обявите мат. Това е много сложна игра, при която рационалният разчет не е толкова възможен. Това е специфичен шах, като шах „за трима“, както го наричам. А трептящия шах е дори по-сложен. Защото, когато пресмяташ ходовете на опонента си, трябва да съобразяваш: има офицер, а може да постави дама, а може и топ... Това е вълнуваща игра. Сега, тъй като светът се разпада и се появяват нови правила, може да играете трептящ шах с опонента си.

За да създадете нова система, първо трябва да създадете хаос. Хаосът освен това е необходим за друго много важно нещо: по време на хаоса се сглобява нов исторически субект, защото новите социални системи не се появяват автоматично.

Първо възниква нов исторически субект, който създава нова система (която след това ликвидира субекта). В следващите 50-60 години ще видим как се сглобяват тези субекти и последващия конфликт между субектите. Например, ако говорим за историята – какво е XVI век в Англия? Имаме сглобяване на принципно нов исторически субект: собствената английска аристокрация, плюс ломбардския капитал, плюс малко от тамплиерите и венецианците. И всичко това се развива успешно при благоприятни исторически обстоятелства. Те не убиват Елизабет I и вместо англо-испанската католическа империя се получи империя  от съвсем различен тип – Британската.

Сега се сглобява принципно нов субект. Добра ли е тази ситуация? Имам усещането, че тази ситуация излиза от контрола на проектантите. Този който планира нещата (не става въпрос за недостатъците на планировчика, защото ситуацията е твърде сложна), който е свикнал с определени правила, се губи в новата ситуация. Той знае целта, има свой план, но обстоятелствата се променят толкова бързо (трептящ шах, а той е свикнал да играе обикновен шах), че точно тук имаме шанс.

Хаосът е ситуация с две остриета. Това е ситуация, в която може да играете предварително. Какво все пак е хаосът? Може да се характеризира като „точка на бифуркация“, в която у системата има максимален избор, разбира се, има определен коридор, но той рязко се разширява. В точките на бифуркация не е необходим силен удар. Нужен е тласък в правилната посока. И този тласък може да бъде произведен от много малка група.

Ако вземем руската история, това е партията от нов тип на Ленин, която беше малобройна. Но тласна историята в правилната посока. Подобно с опричнината. Три хиляди гвардейци (зад които, вярно, стои царят) тласнаха историята в посоката, от която се нуждаеше нашата система. Получиха тежък контраудар през Смутното време. Въпреки това (тъй като процесите продължиха дълго време) идва 1649 г., приема се Съборното уложение (кодекс на законите на Руското царство, приет от Земския събор през 1649 г., който остава в сила почти 200 години) и всичко, което Иван Грозни направи с опричнината, се институционализира. Тоест ВЧК на Грозни става НКВД на Съборното уложение.

Оттук, защо са добри моментите на хаос и точките на бифуркация: защото малка група хора, които знаят къде да ударят, в каква посока да действат, могат да надиграят и масите, и бившите господари на световната система.

Превод: д-р Радко Ханджиев