/Поглед.инфо/ След срещата на върха на НАТО в Мадрид турският президент Реджеп Тайп Ердоган се оказа в ситуация, в която трябва да спаси лицето си. В навечерието на събитието той каза, че лично е участвал в подготовката на меморандум за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, като подчерта, че „споразумението от 10 члена със скандинавската двойка беше победа на Анкара“ и уреди всички повдигнати от нея „деликатни въпроси“.

Но сега Ердоган казва, че ако Стокхолм и Хелзинки се откажат от обещанията си, турският парламент няма да обмисли одобряването на кандидатурата на Финландия и Швеция за присъединяване към Северноатлантическия съюз.

Междувременно Стокхолм обеща да екстрадира 73 лица, заподозрени в терористични дейности, но екстрадира само няколко души в Турция и внимателно проучва информацията, предоставена от турското разузнаване относно заподозрените, за съответствие с Европейската конвенция за екстрадиция.

Ердоган, говорейки с репортери от своя пул, каза, че президентът на САЩ Джо Байдън е обещал да прокара през Конгреса решение за продажба на изтребители F-16 на Турция, както и да ги модернизира. "Ще чакам!" каза турският президент, но чакането може да отнеме много месеци.

Първоначално Анкара, подготвяйки „скандинавската драматургия“, планираше да реши всичко с методите на „тихата дипломация“ с очакването САЩ неизбежно да влязат в играта. Вашингтон обаче предпочете да заплаши публично Ердоган със санкции, като по този начин създаде ситуация, в която турският президент или трябваше незабавно да коленичи, или да вдигне залозите на конфронтация, говорейки в света от позицията на „бунтовник на кораба на НАТО“.

Затова всичко вървеше към това всяка сделка между Турция и САЩ, Швеция и Финландия да се представя в турското информационно и политическо пространство като „победа на Анкара“.

В тълкуването на повечето турски експерти това предполага следното: на срещата на върха на НАТО в Мадрид Анкара подкрепя приемането в алианса само на Швеция, която приема всички поставени й условия по отношение на кюрдите, има отхвърляне на приетите контрол върху износа на оръжия за Турция, а влизането на Финландия в алианса се отлага.

Това би позволило на Ердоган да поддържа политическия си рейтинг на необходимата висота, от една страна. От друга страна, от него щеше да се свали булото на непримирим опортюнист в НАТО. В същото време е важно да се има предвид, че турският президент играеше собствена игра, а не действаше в интерес на Русия, която вижда сериозна заплаха в разширяването на алианса.

В резултат на това съобщенията, че Анкара в Мадрид отказа да наложи вето на членството на Швеция и Финландия в НАТО, бяха изненада за мнозина. Експертите започнаха да говорят за подобен "сериозен задкулисен натиск върху Ердоган, на който той не може да устои".

Британското издание The Economist твърди, че "американците са заплашили да усложнят продажбата на нови изтребители F-16 и доставката на компоненти за ремонт на стари, ако Анкара настоява на позицията си". Но това е само част от истината.

Стана очевидно и че Турция загуби информационната война със Запада. Неслучайно в самата Турция започват да се случват важни събития. Анкара обяви ограничаването на достъпа до турскоезичните ресурси в Турция на Deutsche Welle и Voice of America под претекст, че "не получават лиценз за продължаване на работата си".

Някои турски издания твърдят, че Анкара е получила информация за разрастването на кюрдската тематика и критиките към вътрешната и външната политика на Ердоган от западни медии в техните програми.

Имаше проблеми и с акредитацията на турски граждани, служители на западни радио- и телевизионни оператори, а неакредитирани служители нямаха право да присъстват на официални пресконференции.

Освен това в парламента е внесен законопроект за дезинформацията. Правителството твърди, че „новият закон е необходим за предотвратяване на фалшиви новини, дезинформация, провокации и линч в социалните медии“. Правителството възнамерява да наложи строги наказания на лицата, които публично разпространяват невярна информация за националната сигурност и обществения ред с цел създаване на нестабилна обстановка, "чрез осъждане на осъдените на срок от една до три години затвор".

Според американското издание The National Interest:

„Ердоган е сериозно обезпокоен от заплахата от загуба на контрол върху информационното пространство в страната в навечерието на парламентарните и президентските избори“ и че „опозиционните сили ще получат огромна подкрепа от западната преса .”

Президентът на Турция Реджеп Ердоган, президентът на САЩ Байдън и генсекът на НАТО Столтенберг, tcch.gov.tr

По-рано турският президент беше критикуван заради икономически проблеми - растяща инфлация, обезценяване на турската лира и нарастваща безработица. Сега външната му политика започна да получава остри оценки, особено в сирийското направление. Това е изключително важно за Анкара, тъй като засяга нейните национални интереси.

Наскоро иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахян направи официално посещение в Сирия и проведе разговори със своя колега Фейсал Микдад, той беше приет от президента Башар ал-Асад.

Преди ден ръководителят на иранското външно министерство заяви, че „Техеран се стреми да подобри отношенията между Сирия и Турция чрез установяване на диалог“.

Новинарският портал Al Jazeera Net пояснява, че Абдолахян се е срещнал преди това с турския си колега Мевлют Чавушоглу и вероятно е предал някакво специално послание от Анкара до Дамаск. Въпросът за помирението между президентите Ердоган и Асад отдавна се обсъжда в правителствените кулоари на Турция и Сирия, като Русия също полага определени усилия в тази посока. Но в зависимост от специфични регионални и международни фактори, тази тема или беше повдигната, или оставена настрана.

Този път, както предполагат някои арабски информационни портали, след срещата на върха на НАТО в Мадрид се появиха важни уводни обстоятелства във връзка с актуализацията на кюрдския проблем след дискусии между Анкара, Копенхаген и Хелзинки относно условията за влизането им в алианса.

Ердоган, който пое курс за нормализиране на отношенията със страните от арабския свят, особено със Саудитска Арабия и Египет, беше възпрепятстван от сирийската криза. Анкара и Дамаск имат реални шансове да обърнат „черните страници“ на историята, да започнат взаимноизгодно сътрудничество и да променят ситуацията в мащаба на целия Близък изток. Ердоган започна широко да лавира, изграждайки нужната му информация и политическа ориентация в страната с наклон към критика на Запада. Но ще му стигне ли времето?

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?