/Поглед.инфо/ БЕРЛИН, 9 май (Ройтерс) – Германските власти без много шум се подготвят за всяко внезапно спиране на доставките на руски газ с пакет за спешни случаи, който може да включва поемане на контрол над критични фирми, казаха за Ройтерс трима души, запознати с въпроса.

Подготовката, ръководена от Министерството на икономиката, показва повишената готовност за криза в доставките на газ, който захранва най-голямата икономика в Европа и е критичен за производството на стомана, пластмаси и автомобили.

Руският газ представлява 55% от вноса на Германия миналата година и Берлин е подложен на натиск да развали бизнес отношенията, които според критиците помагат за финансирането на руската война в Украйна.

Германия заяви, че иска да се откаже от руските доставки, но очаква да разчита в голяма степен на Москва за газта до средата на 2024 г.

Остава неясно дали ще се случи рязко спиране и официалните лица казаха, че Германия иска да предотврати ескалация, като например като подкрепи европейското газово ембарго, след като вече подкрепи санкциите срещу Москва за въглищата и петрола.

Но сега се опасяват, че Русия може да прекъсне притока на газ едностранно и искат да могат да се справят, ако го направи.

Въпреки че е налице широка рамка и правителството е решено да помогне, подробностите за това как ще приложи плана в действие сега се разработват, казаха служителите.

Правителството ще подкрепи отпускането на допълнителни заеми и гаранции за подкрепа на енергийните фирми, като им помогне да се справят с растящите цени и би могло да вземе под крилото си критични компании, като напр., рафинериите, казаха тримата служители.

Попитано за коментар относно мерките, германското министерство на икономиката посочи изявленията на своя ръководител, вицеканцлерът Роберт Хабек, че страната е положила "интензивни усилия" през последните седмици да намали използването на руска енергия.

Миналия месец Берлин одобри правна промяна, която му позволява да поеме контрола върху енергийните компании като последна инстанция.

Сега се обсъжда как може да използва мярката на практика, като например да поеме контрола над рафинерията PCK, управлявана от руската Роснефт (ROSN.MM) в Швед близо до Полша, казаха двама от източниците. Той представлява по-голямата част от оставащия руски петрол в Германия и може да бъде засегнат от петролното ембарго на Европейския съюз.

От Роснефт отказаха да коментират евентуални германски действия.

Енергийна национализация?

Един от източниците каза, че национализацията на енергийните компании е вариант, който се обмисля, но ще трябва да се прецени внимателно и да бъде оправдано с цел осигуряване на енергийни доставки, а не за наказване на Русия.

Германия може да вземе дялове и в други компании, казаха двама запознати. През 2018 г. тя направи подобен ход, когато държавната банка за развитие KfW купи 20% от оператора на енергийната мрежа 50Hertz, за да отблъсне оферта от китайската държавна мрежа.

Окончателният правителствен пакет за извънредни ситуации все още не е финализиран. Един от хората предупреди, че вземането на миноритарни дялове в компаниите и интервенцията в рафинерията в Швед остава в процес на обсъждане, но не е взето решение.

Длъжностните лица също проучват как KfW може да облекчи натиска върху критичните компании, като ги подкрепи с допълнителни заеми или спешни кредитни линии, които биха могли да използват, ако цените на енергията скочат и предизвикат скъпи мерки за съхранение на техните пазарни позиции.

По-рано тази година KfW помогна на германската енергийна фирма Uniper (UN01.DE) , газовото подразделение на EnBW (EBKG.DE) VNG и оператора на електроцентрали с въглища Leag да се справят с нестабилността на енергийните пазари.

KfW отказа да коментира на кои компании е помогнал.

Германия също проучва как трябва да реагира с подаването на газ при спешни случаи. Неговият регулатор обмисля дали да даде приоритет на индустрията пред домакинствата, което би било обрат на сегашната политика, при която бизнесът първо ще бъде прекъснат.

Дискусиите се развиват на фона на войната в Украйна и все по-напрегнатото противопоставяне между Москва и Брюксел, който подкрепи строги санкции за изолиране на Русия.

Руският президент Владимир Путин каза на въоръжените си сили на парада в понеделник, че се бият за страната си, но не предложи индикации колко дълго ще продължи нападението им срещу Украйна, което Кремъл нарича специална военна операция.

Спирала на икономическата криза

Руският "Газпром" (GAZP.MM) спря износа на газ за Полша и България миналия месец, след като те отказаха да плащат в рубли, но Кремъл отхвърли обвиненията на Европейската комисия, че Москва използва доставките на природен газ като изнудване.

Кремъл и Газпром многократно са казвали, че Русия е надежден доставчик на енергия.

Кремъл и Газпром не отговориха веднага на искане за коментар относно надеждността на доставките.

След като колебливо подкрепи санкциите срещу въглищата и петрола, Берлин също иска да тегли чертата, казаха четирима служители.

Те са загрижени, че ограничаването на газа също може да доведе до рязко покачване на цените, позволявайки на Москва да печели от продажби извън ЕС и по този начин все пак да успява да поддържа своята военна мощ.

Служителите казаха, че Германия достигна границата на санкциите, които може да наложи, без да отключи спиралата на икономическата криза, при това дори тези от управляващата коалиция които искрено стоят зад санкциите за Москва, вече са предпазливи при налагането на санкции срещу газа.

Берлин също беше повлиян от капитаните на германската индустрия, включително главни изпълнителни директори на най-големите му листвани компании и представители на фирми с връзки с Русия, които редовно се срещаха и лобираха пред официалните лица да не забраняват газа, каза един човек, запознат с въпроса.

Ръководителите на компанията казаха на Берлин, че се готвят да променят енергийните връзки с Русия във всеки случай, но призоваха правителството да не ги принуждава да го правят незабавно, каза втори човек, запознат с тези дискусии.


Превод: ЕС



Путин създава в Русия нов символ на победата над нацизма

Той ще се появи на мястото на една от най-кървавите битки на Великата отечествена война

https://ura.news/articles/1036284530

В Русия ще се появи нов символ на победата над нацизма. Това ще бъде музей на базата на мемориала Ржев, чиято експозиция ще покаже, че съвременна Украйна се е превърнала в място на възраждане на нацистката идеология, за изкореняването на която се провежда специална операция, обясниха експерти пред URA.RU решението на руския президент Владимир Путин на среща с губернатора на Тверска област Игор Руденя на 6 май. И в битката при Ржев през 1942-1943 г., както днес почти цяла Европа се противопоставя на Русия, твърдят политолози.

Путин започна срещата си с губернатора на Твер с въпроси за газификацията на региона. Въпреки факта, че регионът се намира в централната част на Русия и, както отбеляза Руденя, „през него минават почти всички ключови газопроводи“, включително международните, една трета от населените места нямат достъп до газ. За тези работи в региона ще бъдат изразходвани над 20 милиарда рубли, каза ръководителят на региона. „До 2025 г. всички общински обекти и всички обекти на регионална собственост, социални обекти – това са училища, болници, детски градини, библиотеки, спортни съоръжения – всички ще бъдат газифицирани“, увери областният управител.

Президентът попита за изграждането на Западния мост, който ще се състои от четири части. „Това е главният мост през Волга (почти три километра, шест ленти), два допълнителни пътни надлеза през Октябърската ж.п. линия и реконструкция на железопътния мост за да не се създават задръствания на изхода на магистралата за Санкт Петербург”, обясни Руденя.

Губернаторът говори и за плановете за развитие на к.к. Завидово, за завършването на строителството на речното пристанище - остава да се изгради пътническа станция за него. Проектът, според Руденя, вече съществува - сградата ще бъде направена в стил сталински ампир. През 2024 г. това ще направи възможно организирането на туристически речни круизи по Волга.

Основната тема на срещата беше идеята за изграждане на Ржевския Мемориал на съветския воин, който беше открит от президентите на Русия и Беларус на 30 юни 2020 г. „Това е Войникът, който обединява нашите войници, които се бориха и унищожаваха фашизма в самото му леговище. Искаме да направим музей на Ржевската битка. Първата част е голяма изложба за това как е протекла битката при Ржев, цялата истина за нея. И второто е връзката с съвременната история, че внуците и правнуците на победилите фашизма в Европа сега побеждават фашизма на територията на съседни държави“, отбеляза Руденя.

Президентът Путин реагира на това предложение с думите на поета Александър Твардовски, издълбани върху паметника. „Ненапразно се борихме за Родината си. Нека гласът ни не се чува – но трябва да го знаете. „Добри думи от Твардовски“, каза Путин.

Идеята за създаване на такъв музей и провеждането на подобни паралели между битката при Ржев и специалната операция в Украйна не са случайни, смятат експерти. Основната причина за Втората световна война е нацизмът, който процъфтява в Германия и много бързо завзема цяла Европа, обяснява ръководителят на катедрата по политически науки и социология на Руския икономически университет. Г.В. Плеханов Андрей Кошкин.

„Никой не би могъл дори да помисли, че Хитлер ще успее да превземе цяла Европа толкова бързо и да се обърне на Изток. И само Изтокът го спря. Ржев е онази страница от историята на Великата отечествена война, която все още трябва да бъде осмислена. Но е известно, че там почти цяла Европа се е борила срещу Съветския съюз “, казва експертът.

Подобна е ситуацията и днес в Украйна, където нацизмът се възроди и се разви през последните години. „Светът може да погледне в лицето му днес, но той не иска да прави това. Точно както светът не искаше да погледне в лицето на нацизма на Хитлер.

Важно е този музей да се появи не след изтичане на времето, както обикновено се прави, а сега. Това ще ви позволи да усетите заплахата, да покажете откъде идва и как”, убеден е Андрей Кошкин.

Важно е преди всичко на руснаците да покажат тази заплаха, смята Владимир Евсеев, директор на Центъра за социално-политически изследвания. „Част от населението е в състояние на несигурност, те не разбират защо се провежда специалната операция в Украйна, не разбират мащаба на нацификацията на Украйна“, обяснява политологът.

В този смисъл е оправдано да се правят паралели между събитията от Великата отечествена война и съвременността, казва Дмитрий Солоников, директор на Института за съвременно държавно развитие. „Специалната операция в Украйна е продължение на събитията от 1941-1945 г., когато хората от всички съюзни републики се биеха срещу фашистките нашественици.

Като дявол от табакера изкочиха и се размножиха фашистките формирования и именно в онази част на бившия Съветски съюз, която пострада чудовищно от окупаторите през годините на войната.

А днес там пак ходят хора с фашистки знамена, вдигат ръце в нациски поздрав. Надявам се, че до 2025 г. [когато музеят ще бъде открит] ще можем уверено да говорим за победата над неонацистите в съвременната история“, обобщи Солоников.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?