/Поглед.инфо/ Германският външен министър Аналена Бербок избра изключително неудачна формулировка, за да коментира тайванския скандал, който силно усложни отношенията между Берлин и Пекин. Германската външна политика при Бербок напълно е загубила своята рационалност и работи в ущърб на страната. Но това не е само грешката на Бербок, това е проблем на системата като цяло.

Демокрацията съсипа външната политика на Германия. Не в смисъл, разбира се, че това, което германците са имали преди демокрацията, е по-добро от това, което имат сега. Но това, което имат сега, също е в състояние да доведе до големи проблеми - както германците, така и цялата планета.

Проблемът, както често се случва, е в крайностите. Максимално приобщаване (т.е. представяне на различни групи и мнения), съчетано с „сигурност“ срещу концентрацията на власт в едни ръце, е това, към което се стремят германците след войната, или по-скоро, към което са били принудени да се стремят. Но досега не се стигаше до крайности и докато политическата система на Германия се основаваше на две партии - консервативната ХДС/ХСС и лявата ГСДП (между другото, най-старата активна в страната), тя работеше много по-добре. В нея имаше много по-малко случайни хора, които просто нямаха място на отговорни позиции.

Двупартийните системи често са критикувани именно заради липсата на демократичност: какъв избор е това, ако е избор само на два стола. Но в такива случаи е по-лесно да се състави отговорно правителство: винаги има два кабинета - управляващ и "в сянка", готови да бъдат сменени по всяко време без загуба на качество на работа. Така е функционирала Великобритания векове наред, точно както Германия се е превръщала в основната икономика на Европа, издигайки се от руините.

Радикал, който попадна в такава система, бива или изгонен в хода на вътрешнопартийната борба, или се „обръща“ - той се приближава до центъра, тъй като мнозинството почти винаги гласува за „златната среда“.

Олаф Шолц в младостта си, бидейки в редиците на същата ГСДП, както и сега, се бори срещу световния капитализъм като цяло и срещу агресивния блок НАТО в частност. Но тогава той е никой, а сега е канцлер с плюс-минус умерени възгледи за икономиката и политиката.

Но системата в Германия вече не работи както преди, когато спечелилата изборите партия можеше да състави министерски кабинет само от свои и доверени хора. Сега всичко е много по-сложно: след като се разочароваха от двамата традиционни играчи, германците започнаха да гласуват за различни екзотики - сили, които никога преди не са претендирали за нищо, като максимум - за статута на незначителен партньор с отговорни победители (при ХДС/ХСС тази роля често се играеше от либерали от Свободната демократична партия).

Когато това се случва на регионално ниво, не е проблем. Дори когато радикалите попадат в управляващата коалиция в столицата: кройнолибералният, доста разхвърлян и горд с всичко това Берлин прилича по-малко на Германия, отколкото на който и да е друг от нейните градове.

Но на федерално ниво - единственото, където външната политика е в сферата на отговорността - това се превърна в проблем. Поради засилващата популярност на малките партии, гласовете бяха разпръснати, нито ХДС/ХСС, нито ГСДП вече не можеха да ръководят страната сами.

В най-добрия за страната случай той създаде така наречената "голяма коалиция" - неестествен съюз от вечни съперници, които обаче бяха обединени от отговорност и умереност в подхода.

В най-лошия (а и днешния) случай беше необходимо да се сключи съюз с някаква малка партия, която довчера беше невлиятелна и почти екстремистка. В конкретния германски случай това са „Зелените“, чийто основен електорат са радикални младежи, различни малцинства, феминистки и прочее.

Други две големи „извънсистемни“ сили – „Алтернативата за Германия“ и „Левицата“ – досега бяха обявени за недосегаеми (сега – особено, както се приемат техните „проруски“ настроения). Но пътят към властта беше отворен за идейните фенове на НАТО - "Зелените", без тях властта просто нямаше математически да се получи, въпреки че тази партия е стигнала доста далеч в своя радикализъм, макар и в различна посока от "левите" и "Алтернативата за Германия".

Ако при разделянето на ресорите им бяха дадени маловажни министерства - на екологията например, където да се борят за намаляване на производството на месо и за защита на правата на кокошките, а понякога дори да направят нещо полезно за околната среда - проблемът на безотговорните "екзотика" във властта можеше да се компенсира.

Но според традицията, установена в Германия, не само длъжността вицеканцлер, но и Министерството на външните работи се отписва от партньора. В много други напълно демократични страни, където правителството влиза в принудителна коалиция с по-радикални партии, дори не смеят да помислят за контрол над външната политика. Но немците не си поплюват.

През 1999 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Йошка Фишер въвлече доста миролюбивия Герхард Шрьодер в косовската авантюра и агресия срещу Югославия. През 2022 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Аналена Бербок направи всичко, за да направи колкото се може по-лоши отношенията с Русия, а икономическите щети за Германия повече от разумни.

Но и това като че ли не беше достатъчно. Бербок реши да коментира конфликта между САЩ и Китай около посещението на Нанси Пелоси в Тайван по най-провокативния за Пекин начин.

Първо, тя заяви, че определено ще подкрепи Тайпе в случай на военна операция на КНР. Тоест, предварително обяви готовността си да участва поне в прокси война с ядрена сила.

Второ, тя нарече Китай и Тайван съседи, сякаш говори за две различни държави, въпреки че официално това не е така за Германия.

Такъв е случаят, когато ръководителят на германската дипломация пропусна страхотна възможност да запази мълчание. Активистът в нея все пак надделява над политика.

Подобен коментар по тази тема едва ли не вадеха с ченгел от ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел. Ден по-късно той говори в духа, че нищо особено не се е случило, няма нужда от ескалация.

Дори ръководителят на британската дипломация и основният претендент за поста министър-председател Лиз Тръс и ястреб, като отговори възможно най-уклончиво на въпроса за подкрепата на Тайван, в същото време твърдо увери, че няма да лети там. Не искала безцелно да провокира Пекин.

В същото време техният германски колега Бербок доброволно влиза във външен, американско-китайски конфликт, усложнявайки отношенията с Пекин. Които в Берлин като цяло са добри.

Тяхното сближаване беше изявление за взаимната зависимост на икономиките и беше отчасти насочено срещу Съединените щати при президента Доналд Тръмп: Тръмп обичаше протекционизма, Ангела Меркел и Си Цзинпин не.

Тези добри отношения са особено важни за Германия сега, ако тя не иска да участва в икономическа война на два фронта - срещу Русия и срещу КНР, с която до вчера се пресмятаха ползите от проекта "Нов път на коприната". Но по някаква причина Бербок иска война на два фронта - и тя има късмет, че Китай все още не иска това.

Пекин предупреди Германия, че изявлението на външния министър ще има последствия, но не ескалира положението и изрази надежда, че германците ще развият "правилна позиция" за Тайван.

Такава позиция, предполагаща ненамеса в очевидно чужд конфликт, със сигурност съществува в Германия. Но няма политическа схема, в която подобна позиция да доминира във Външно министерство, където сега управляват неквалифицирани и случайни хора.

За Русия ситуацията с този конкретен конфликт се развива успешно. Ние сме заинтересовани Китай да влезе в конфронтация не само със САЩ и Япония, но и със Запада като цяло, тъй като ние самите сме в такава позиция.

Но в нашия случай всичко можеше да бъде различно - по-малко болезнено, ако квалифицирани хора ръководеха дипломацията в основната икономика на Европа.

На практика няма надежда за връщане на такива времена. Когато Грета Тунберг порасне напълно и властта премине към активистите от нейното поколение, ерата на Аналена Бербок ще изглежда като време на рационалност, сдържаност и защита на националните интереси, дори сега, когато зелената министърка се опитва да дърпа въглища от ядрения огън.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com