/Поглед.инфо/ Русофобията е на поход: в официална Прага, изметнала се като фурнаджийска лопата, подписаха нов закон, който прави практически невъзможно руснаците живеещи в страната, да могат да получат чешко гражданство,. В същото време не в Източна Европа, а в Западната, но пак Европа, в Швейцария, банките рязко увеличиха нормата за остатъчни салда по сметки за същата категория клиенти - притежатели, естествено, на руски паспорти.
Предлозите и причините, които (ако и кога) се посочват в публичното пространство, не са нищо повече от демагогия и словесна плява. Това няма нищо общо с реалността. Западът от страх не формулира истинските причини, поради които се приемат подобни дискриминационни решения.
Там се правят, че не разбират значението на думите "дискриминация" и "сегрегация". Защото в „Райската градина“, както знаем, няма явления, обозначени с тези думи. И не може да има.
В Русия новата стъпка на чешките власти и швейцарските финансови регулатори не изненада никого - русофобията вече почти десет години е най-важният мотив за вземане на почти всяко решение на Запад по отношение на страната ни.
Е, а непосредствената мишена - много богатите руснаци, които обикновено имат негативно отношение към собствената си родина - отговориха със сакралното "а нас пък защо?"
Руснаците не изоставят своите (включително и такива хора, да), така че, отказвайки се от демагогията, нека се опитаме да внесем яснота по този въпрос. Освен това има какво да се каже и обясни. Първо, малко история, макар и не толкова древна.
Русофобията, внимателно потискана от Запада в продължение на около две десетилетия, ако броим от момента на краха на Червения проект (1991 г.), избухна в първите си проблясъци, когато през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността Владимир Путин очерта тезите на нашата доктрина за сигурност и за възможна бъдеща архитектура на международните отношения.
Руският президент призова за укрепване на диалога и доверието, тъй като само на тази основа е възможна съвместна работа. В отговор имаше обвинения в „империализъм“, „агресивна реторика“, желание за „подкопаване на европейското единство“ и че „има огризки от предишния „Ялтенски подход“ към обсъждането на системата от международни споразумения“.
Година и половина по-късно ние – от тези, които бяха на пленарната сесия по това време – получихме мащабен палеж на южните граници на Русия, в Южна Осетия.
Но тогава още предстоеше русофобите тепърва да показват мускули, а глобалистите още не ги финансираха особено щедро.
За да стане русофобията мейнстрийм в международните отношения, бяха необходими десетки милиарди евро и долари, както и време, за да се задвижи пропагандната машина.
Минаха седем години: Евромайданът в Киев (организиран за пет милиарда долара, както открито ни съобщиха от Америка) под лозунга „който не скача, той е москал“, антируската истерия, както и Крим, който се върна в родното си пристанище, просто за да избяга от много специфичната заплаха от клане. Новата русофобска атака не закъсня.
Западът, уж толерантен и уж политкоректен, дори не помисли да спре тази атака. И след това дойдоха изгорените живи хора в Одеса, - тези, които не са съгласни, включително и с реториката на омразата към руснаците.
Е, и тогава дойде Донбас.
Но тогава онези руснаци, които тръгнаха за Европа, искайки да се установят там и телом, и духом, решиха, че за позицията си, която между другото беше и абсолютно русофобска, те ще бъдат приети и помилвани. Но се оказа, че индулгенциите от този вид имат много ограничен срок на годност.
Веднага след като лоялността, изключително излъчвана от такива „добри руснаци“ вече не беше необходима, когато конфронтацията – между нас и Запада, както и западняците – стана толкова изострена, че полето за маневриране изчезна, тези „добри руснаци“, както и техните пари, след като бяха изразходвани докрай, бяха изхвърлени от листата на кандидатите за „истински европейци“.
В наши дни западняците наистина нямат време да вникват в нюансите и степента на „доброта“ на някакви славяни, които там се смятат за „унтерменши“ по дефиниция. Общата кръв, общият исторически произход, близостта на езиците и културното единство, въпреки всички вопли, че нищо подобно „не е имало, защото не е могло да го има“, автоматично се разбират на Запад като потенциална нелоялност (с други думи, пряка заплаха) към неговия досега мейнстриймен либерален дневен ред. Тази теза не изисква потвърждение от социологически проучвания, глобалистките „фиксатори” усещат нейната валидност още с крайчетата на хищните си пипала.
Всъщност СВО, към провеждането на която ни принудиха, заплашвайки живота на няколко милиона души, както и съществуването на Русия като държава, освен това защитава - косвено и пряко - славянското братство. В момент на екзистенциална опасност толкова недолюбващите ни западни славяни разбраха и разбират, че сигурността им се гарантира не от членството в НАТО, а от преките споразумения с Русия. Всеки, който се съмнява в тази теза, може още сега да попита Братислава или Белград за това.
Фактът, че тези, които искаха да се запишат като „добри руснаци“, бяха внесени в списъка на „нарушителите на конвенцията“ де юре, както вече беше направено с украинците (макар и де факто засега), не е изненадващо.
Изненадващо е друго: живеейки в покрайнините на „Райската градина“ и изправени пред необходимостта непрекъснато да доказват своята преданост и лоялност към несъществуващи лозунги, тези хора все още нищо не са разбрали. И така на нищо не се научиха.
Превод: ЕС