Ако сме честни, трябва да признаем, че казаното от нашия човек му прави чест. Така е.
Понякога човек получава подкрепа следвайки целта си от различни и не винаги искани дори от него места. Важното е като използваш парите дали ще се продадеш на този, който ти ги е дал. Като ще се изказваме по въпроса, да си кажа и аз. Получавах стипендия като аспирант по московска програма. Това все пак не ми дава основание да възкликна възторжено, че съм московски агент. Истина е обаче, че съм признателен на хората, които ми позволиха да се допра до любимата наука, да защитя дисертацията си по избраната от мен тема и да стана доктор по история на немската, а не на руската история. Дяволът обаче, както е известно, е скрит в детайлите. А именно, че аз никога няма да забравя живота ми там, тоест, аз съм колкото и да не си го признавам парче московски агент. Точно в това е номерът, дали това „парче“ ми пречи или помага да се чувствам българин.
Все още някои се заблуждават, че Сорос и компания са някакво самарянско сдружение, готово да помага на незрящите да прогледнат. Само че амбицията на сорос-проповедниците е бил винаги не само да ти помогнат да прогледнеш, но и да ти покажат света такъв какъвто те искат да го виждаш. Ако Сорос беше успял да постигне целта си със своя либерален модел, сега в Европа щяха да живеят само европейци, а не българи и разни други разновидни етноси. Нямаше да има граници и всички заедно щяхме да седим около огъня с врящото котле и да чакаме от някъде да допадне поредното емигрантско явление, за да ни оздрави здравословния статус по природно-естествения начин.
За да не прозвучи това като антисоросоидна пропаганда, нека да вземем за пример родината му – Унгария. Там където се роди с негова помощ създаващият ни ядове Орбан. Именно този дребен, малоизвестен и сравнително безболезнен за системата младеж беше далновидният избор на Сорос. Заедно с още 47 негови приятели той си ги взе, образова ги, идеологически ги облъчи, зареди ги с финанси и ги изстреля в нововъзстановената след промените Унгария. За да му е удобно на Орбан Сорос му финансира над 2000! партийни централи. А за възпитанието на бъдещите соросо-орбански кадри бе създаден единственият в нова Европа Източно-европейски свободен университет. И нещата потръгнаха така, както беше планирал Сорос.
Стана обаче гаф. Сорос беше забравил, че за разлика от него Орбан не беше гражданин на света като всички евреи, а един обикновен унгарец, който искаше да си остане такъв със своя, а не омесена кръв. Бързо се отърси Орбан от омайното биле и накара Сорос да си събере багажа, заедно с центровете, университета и всичко останало и да се махне.
Някой ще каже, е, да, обаче това е в Унгария. Те там с Орбан нали ги знаем. Добре тогава няма да говорим защо и как други европейски страни също любезно се отказаха от „помощите“ на „отворените общества“. Ще допълним само, че в 23 щата, дано не бъркам, Сорос е подсъдим за национално предателство. Най-вече защото в страна като САЩ, където нямат самочувствието за изначално създадена нация, към въпросите на националната сигурност са особено внимателни. Което се видя и сега в политиката на новата администрация.
Понеже споменах „политика“, се сетих за „Политико“. Бедната соросоидна медия, колко ли мъка я чака оттук нататък. А иначе, ние сме свободна Европа и нека всеки който има желание да може да извика: “Аз съм соросоид!“ Стига да не пречи на друг да каже: “Аз пък съм българин!“
