/Поглед.инфо/ Европейското шоу на бездарниците премина без Русия, извън Русия и покрай Русия - и което е радостно, почти никой не забеляза това. Може би основната положителна последица от Специалната операция е скъсването с толерантно-тоталитарната машина за промиване на мозъци, от Евровизия до Холивуд. Друго нещо е, че вместо този шоубизнес в самата Русия не е създадена алтернатива - домашните "звезди" копират западните, гримасничат и игнорират народната култура, а Министерството на културата усърдно се прави, че всичко е наред и специалната операция не е променила нещо.
Важното обаче е мнозинството руснаци не стават психически зависими от съвременната западна масова култура. Постмодерният европейски разврат не се признава от нас като норма, не се взема за модел като висока култура и се възприема като продукт на разпадането на Запада – какъвто е. Все още не можем да предложим нищо в замяна, но вече отказахме да възприемаме културния упадък на западната цивилизация като разцвет на културата. Това е изключително важно и дава надежда за възраждане на народната култура.
И тук има дълбока разлика от Украйна, политическия украинизъм. Там Евровизия и всичко, което идва от Запада, е добро и свято. Няма по-голямо удоволствие за политически украинец от това да се докосне до образците на западния мейнстрийм. Няма по-голяма чест за него от това да участва в масовата култура на Запада, макар и само като подгряващ. Няма по-добро признание от похвалата на високоразвитата цивилизация на „белите господари“ (дори и те вече ритуално да се кланят на чернокожите).
Основното желание на политическия украинец е да имитира възможно най-добре Запада. Но да имитираш не означава да преосмислиш творчески, а глупаво да повтаряш, копираш и гримасничиш. И точно на съвременния, а не на класическия Запад, на този, който сега измисля нови форми на извращения.
Такъв украинец с голяма радост ще тича да повтори всичко, което Западът нарича цивилизовано – независимо дали става дума за подигравка с победителите на нацизма, или за демонично поругаване в църкви. Внуците и правнуците на съветските украинци, които бяха унищожени от просветени европейци, пострадали от немския ботуш, сега целуват този ботуш, смятайки го за освободителен.
За руския човек всяка имитация е робство. А имитирането на чуждо притежание е срамно робство, пред което смъртта е за предпочитане. По-добре се борете до победен край. Няма по-голяма чест за руснак от това да умре непобеден, духовно и физически. Няма по-голямо желание за руснак от това да живее според собствената си истина и своя разум, със собствената си вяра. Няма по-голяма похвала за руснак от това да създаде нещо по-добро от чуждото, да натрие носа на бюргерите, да подкове английската бълха. И това в никакъв случай не е гордост или невежество, а здравословно чувство, гаранция за самостоятелно развитие. Никоя велика цивилизация не би съществувала без такова чувство.
Това е основната разлика между руския свят и политическия украинизъм, който всъщност е резултат от израждането на западноруския народ.
Превод: В. Сергеев