/Поглед.инфо/ Днес вечерните европейски улици са пълни с изненади – и то от най-злите. В тъмното всички котки са сиви, а разбойниците още повече. На нещастните жители на града, които решат да се разходят след залез слънце, в истинския смисъл на думата, всичко може да се очаква. От нож и месинг бокс до огнестрелно оръжие, ако, например, младите мъже от "социално незащитените квартали" харесат модерния часовник или също толкова модерен портфейл, или дори просто ярките обувки. Разбира се, никой не може да види лицата, няма камери за наблюдение (поради факта, че трябва да уважавате правото на неприкосновеност на личния живот, но по някаква причина дори на злосторниците, а също и да се пести ток). Полицията и жандармерията, ако откликнат на сигнал, само ще поклатят глава: „Дами и господа, гледайте да сте по-внимателни“. Тази учтива формула е универсална и означава: „Не можем да обещаем, че ще потърсим вашите нарушители“.
Да, да, заключвайте, ще има обири и през нощта.
И не само грабежи, но и разчистване на сметки между банди наркодилъри, които си уреждат въпросите на огнестрелен език. Стрелят, да. Често жертвите са непълнолетни юноши, едва навършили четиринадесет години.
Имате нужда от спешна медицинска помощ? Инфаркт или, не дай си Боже, инсулт са ви застигнали през нощта? В този случай линейката ще пристигне, но къде ли екипът ѝ ще откара пациента, ако най-близкото спешно отделение на болницата е затворено за през нощта?
Горното преди десет години беше част от живота на латиноамериканските държави. Но не, това са сцени от днешния европейски живот, по-специално френския.
И ако добавим, че върху цялата тази "красота" сега ще се насложат енергийна, икономическата криза и инфлацията, каквито не са били виждани поне през последните четиридесет години, тогава къде всъщност е същата Европа, която беше рисувана като континент на просперитет (вечен), рай на потреблението (масово, независимо от доходите) и царство на (почти абсолютна) сигурност за живот, собственост и здраве.
Къде са сега всички онези права на гражданите, които бяха гарантирани и стриктно спазвани, включително правото да получава всякаква информация и правото да изразяваш всякаква гледна точка?
Правилният отговор е Русия.
Ирония на историята е, че същата Русия, която Европа, отначало по подразбиране, а след това без стеснение същата Европа, обрече на ролята на вечен губещ. В началото от Студената война. След това от санкциите, които първо бяха въведени точково, после – квадратно-гнездово, а на финала по истински „килимен“ метод.
Точно така, от какво има да се срамуваме?
В продължение на малко повече от тридесет години Западът гледаше на нас отначало като на необразовани, гладни и обеднели чудовища (и в този момент, между другото, демонстрира своята така наречена “доброта” и изрази не по-малко фалшива солидарност), от които всичко може да бъде очаквано, след това дойде етапът на поучаването. Ако ги бяхме послушали, щяхме да се превърнем в суровинна колония. И тогава, когато стана ясно, че играта с поощренията е приключила, ние станахме най-опасните и най-непредсказуемите граждани на най-лошата държава в света. И е време да се справят с всички нас. Като ни задушат икономически, изолират политически и просто уморят от глад. Но нещо се обърка. Нещата не се получиха.
Покривайки ни с чугунена плоча и забранявайки закупуването на синтетични парцали в мрежовия масов пазар, правейки страшни физиономии и прибирайки си гиганта на сгъваемите мебели, плашейки ни с предстоящата липса на резервни части,точно този западен съюз на европейските демокрации против всичко лошо ни даде възможност да се уверим, че сме си абсолютно самодостатъчни.
Докато те ни се усмихваха и докато ни планираха колективно наказание, ние създадохме индустрия. С възстановяването на производството напомнихме, че в пазарната икономика има не само предлагане, но и търсене. И ние трябва да можем да го задоволим.
Някои изстенаха, че „няма да има повече памперси и дамски хигиенни продукти“. Усмихнати нежно, предприятията и предприемачите от същата тази „лека промишленост“ съобщиха, че са готови за всяко увеличение на търсенето. И дори са щастливи от това.
Те почти веднага бяха подкрепени от фермери, които съобщиха, че очакват рекордни реколти от различни зърнени култури. "Всичко си е свое - от торове до ниви. С всякаква почва. И глинеста, и черноземна. Достатъчно за всички и за всеки."
Писъкът започна да се засилва.
Дизайнерите са готови да произвеждат всякакви мебели (защото суровините, меко казано, са си собствени и не подлежат на санкции). Стилистите в модата и обувки също нямат проблеми. И те, представете си, също не зависят нито от логистика, нито от доставки от другия край на света. Ленът е свой. Памукът- ако не винаги собствен, то със сигурност от верни партньори. Всякакви различни кожи и кожуси- заповядайте. Изцяло естествени.
Дори ако колективната Грета Тунберг организира световна стачка за зелен преход, руските жени няма да се откажат да захвърлят "пухкаво и меко злато" от раменете си през зимата.
Но и това не е важно. Не и този излишен материален свят, който винаги ще бъде оскъден, уж такава е природата на човека.
Най-важното е, че Русия, възприела фундаменталните ценности, пред които (засега) стои прилагателното „европейски“, успя не просто да си ги присвои. Тя ги направи свои. Толкова много, че днес изглеждат като че ли се приемат за даденост.
Например свободна инициатива в бизнеса. Каквато Европа отдавна няма: заради тежките данъци и не на последно място заради чудовищния мързел, превърнал се в една от основните черти на характера на днешния европеец. Той не може да работи повече от стриктните осем часа на ден. И то със задължителна обедна почивка. Всяко допълнително усилие предизвиква протести - в най-добрия случай. В най-лошия случай национални стачки.
Или свободата в личния живот. Този, който се основава на независимост и автономност, способността да се вземат решения, а също и този, който не включва общуване urbi et orbi за нечии чувствени и сексуални предпочитания .
Или свободата на словото. Свобода да казваш това, което мислиш. Да правиш и действаш според собствените си убеждения, а не да живееш по рецептите, излагани в медийното пространство от разни прогресивисти и поддръжници на недоразбраната "демокрация".
Или свободата да възпитаваш децата си така, както сметнеш за добре. И не по начина, по който различни неправителствени организации смятат за правилно, предоставяйки различни брошури за джендър-флуидността на учениците в гимназията и насърчавайки например шестнадесетгодишни момчета да носят поли за училище. Активистите за всичко добро против всичко лоши предпочитат да не обясняват как една дреха, взета от гардероба на някой друг, може да поддържа равенството.
Оплетени в множество забрани или правила, въведени от привържениците на политическата коректност, радикалния феминизъм, "правата на човека", европейците почти без бой се отказаха от всичките си свободи, само за да бъдат оставени на мира. Сменили са ги уж за безопасност и стабилност. В крайна сметка всичко се оказа химера. Тъмни и опасни улици, честа стрелба, насилие, превърнало се в ежедневие.
В момента, когато ситуацията достигне ръба, Русия, както винаги през цялата си история, ще върне руските основни ценности в Европа, като е успяла да ги съхрани и увеличи.
Без да разчита, разбира се, на никаква благодарност, а само да са изпълни руския си - следователно и европейски - дълг.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?