/Поглед.инфо/ Натрупаха се киноснимачни дела, отвлякох се от участие в световния дневен ред. След като се върнах, бързо се запознах със случващото се и разбрах, че няма място за притеснение, всичко върви по план - Европа продължава да полудява, ние няма да имаме гей паради следващите десет години и има надежда че най-сетне ще се появят гвоздеи – отечествено производство.

Последното може да се ускори чрез прехвърляне на производствените мощности на леярните за пирони и заводите за лагерощамповане към военно-промишления комплекс, тъй като само принадлежността към него гарантира, че няма пак отново всичко да се купи от Китай.

Е… А кога е било лесно?! И възможно ли е изобщо? Руското ницшеанство е известно - "Всичко, което не ни убива, не ни е интересно."

И ние продължаваме все така да живеем, и пием, и обичаме – все по същия начин. Явно това е генетична настройка, която гарантира нашия еволюционен ръст. Казано с прости думи: докато не тресне гръм, селянинът няма да се прекръсти.

Ако спецоперацията не беше започнала, никога нямаше да разберем, че ние самите не правим пирони. И ние не правим нищо друго освен деца и оръжия. И може би наистина не е нужно да правим каквото и да е друго, тъй като не ни се получава?

Да вземем същите тези машини - ако е за някакво изпитание или изложба, тогава ние нямаме равни, но веднага щом дойде моментът за пускане в масово производство, заедно с него пристига сърдечно захлаждане на всички нива - ръководството краде, работниците не затягат гайките.

И подобно отношение не може да се обясни с нищо друго освен с духовни и мистични причини. Очевидно самата идея да се направи нещо, което не е пряко свързано със спасението на целия свят, се възприема от руските хора като богохулство. Ние не знаем как да живеем за себе си.

Това е най-слабото ни място и в същото време най-голямата ни сила.

Да вземем днешния ден. Светът е в треска от социално-политически неуредици. Разглезени от комфорта и сексуалните свободи, европейците с ужас разбират, че икономиката им, заедно с живота им, подсвирквайки си, отива по дяволите.

Още малко и по стандарт на живот ще се изравнят с нас, а ние ще им помогнем да свикнат с новата за тях, но позната за нас реалност. Нека да научим тези загубеняци как от буквите З, А, Д, Н, И и К може да се напише думата "вечност".

И когато достигне до главите им, когато категорично схванат какво става, те бързо ще предложат да запълнят празнините на нашия пазар с потребителски стоки, иначе ще трябва да прекарат написаната със същите букви „вечност“ с нас.

PS: Нашите хакери не са ни мамили. Яката думкат по литовските власти с вируси. И с право.

Ясно е: вирусите не са ракети, но все трябва да започнете отнякъде.

Превод: ЕС