/Поглед.инфо/ „Трябва да съберем цялата налична ескадра, включително подводници, и да отидем в този проклет Баренцбург, оставяйки там ограничен военен гарнизон”. Такава рецепта за преодоляване на блокадата, наложена от Норвегия на руските жители на Шпицберген, е озвучена от някои експерти. Защо Норвегия въведе тези антируски мерки – и може ли военната реакция срещу тях да бъде ефективна?
Правният статут на Свалбард се определя от т. нар. Свалбардски договор (или Парижки договор) от 1920 г. Той е подписан от почти четири дузини държави, включително СССР. Според този документ суверенитетът на Норвегия е установен над архипелага, но държавите, страни по договора, получават правото да разработват ресурси в недрата и териториалните води на Свалбард. Освен това норвежките власти се задължават да не строят или разрешават създаването на военноморски бази или укрепления на територията на архипелага и да не използват Свалбард за военни цели.
Организираха блокада
Всъщност към днешна дата икономическата дейност в архипелага (по-специално добивът на въглища) се извършва от Норвегия и Русия - последната представлявана от държавния тръст “Арктикугол”. Около 500 работници на смени (включително миньори) живеят в село Баренцбург на територията на архипелага - и норвежките власти решиха да им организират истинска блокада. Под претекст за спазване на антируските санкции те забраниха транзита на стоки (включително храни) от Русия до Шпицберген.
„Всяко транспортиране през сухопътната територия на Норвегия на каквито и да е стоки от руски автомобилни превозвачи, независимо от асортимента на стоките, попада под забраната. Тази забрана влезе в сила на 29 април. В резултат на това два контейнера със стоки за Баренцбург заседнаха на руския контролно-пропускателен пункт Борисоглебск на руско-норвежката граница и оттогава са там“, каза генералният консул на Русия в Свалбард Сергей Гущин.
„С решението си норвежките власти се опитват да оставят руските миньори без храна, което по своята същност е неморално. Това нарушава човешките права и принципите на хуманизма”, каза сенатор Константин Косачов.
Някои експерти вече правят аналогии със ситуацията, която Литва устрои около Калининградска област, когато Вилнюс прикри желанието си да навреди на Русия със санкциите на ЕС. Тук обаче ситуацията е малко по-различна.
Норвегия не е обременена от никакви комплекси или фобии – тя само системно се опитва да преразгледа условията на Парижкия договор и да получи пълен контрол над Шпицберген. И тъй като е невъзможно просто да се наруши договорът (все пак в него високодоговарящите страни признават суверенитета на Норвегия над острова), норвежците решиха да го нивелират чрез националното и международното право.
„За Норвегия договорът от 1920 г. е по-малко важен от нормите и разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право и от нормите и разпоредбите на националното законодателство на страната. Всъщност Осло отдавна се опитва да разводни Договора за Шпицберген - и за това трябва постоянно да създава нови ограничения “, обяснява Павел Гудев, водещ изследовател в ИМЕМО на РАН.
Отхапване парче по парче
По-специално, Осло обявява части от архипелага за „защитени зони“ и по този начин не само нарушава правото на Русия да разработва минни ресурси, но и пречи дори на археологическитегеоложките изследвания. „За да няма нови аргументи в Русия, че руски заселници са строили селища там от древни времена, което означава, че Русия на Шпицберген има равни права с Норвегия“, казва Павел Гудев.
Освен това норвежките власти ограничават възможностите за руските рибари. „Нека ви напомня, че от 1977 г., на ниво национално законодателство и правоприлагаща практика, Норвегия едностранно създаде 200-милна „рибозащитна зона“ около Свалбард, каквато не е предвидена нито от Парижкия договор от 1920 г., нито от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., нито от друг международен акт“, каза Константин Косачов.
„Норвежците се възползваха от разпоредбите на Конвенцията по морско право от 1982 г. и установиха всички възможни морски зони – суверенитет, суверенни права и юрисдикция – около архипелага. Москва обаче посочва, че в договора от 1920 г. се говори за наличието на териториални води – и това не е синоним на териториалното море, което се споменава в Конвенцията от 1982 г. Това означава, че създаването на всички морски зони, предписани от Конвенцията, може да се извърши от Норвегия само със съгласието на всички останали страни по Парижкия договор“, обясни Павел Гудев.
Всъщност блокадата на руските миньори е продължение на този процес. Руските власти наричат блокадата незаконна и се позовават на член 3 от Парижкия договор, който гласи, че „независимо от правилата, които може да са в сила в Норвегия по отношение на каботажа, корабите на високодоговарящите страни имат право да спират както при тръгване, така и при връщане в норвежки пристанища, за да вземат на борда или стоварват пътници или товари с тяхното място на произход или местоназначение в посочените места или за друга цел.”
Но на същото място, в член 3, пише, че „Гражданите на всички високодоговарящи страни ще имат еднакъв свободен достъп за всякакви цели и задачи до водите, фиордите и пристанищата и правото да спират в тях. Те могат да участватбез никакви пречки, при спазване на местните закони и разпоредби, във всички корабни, промишлени, минни и търговски операции при условия на пълно равенство”. И тъй като Шпицберген формално е под суверенитета на Норвегия, отказът на властите да приемат кораби, плаващи под руски флаг в пристанищата им, се отнася и за пристанищата на архипелага.
Трябва да се отговори практически.
Изглежда, че днес няма остър проблем - в края на краищата миньорите няма да умрат от глад. Руското външно министерство заяви, че разполагат с достатъчно доставки поне до август. Да, и те могат да бъдат попълнени с други средства, освен транзит на стоки от руски пристанища до норвежки.
„Тръстът „Арктикугол“ има други канали за доставка за руските селища в Свалбард. Тръстът има възможност да закупува стоки директно от европейски страни и да ги транспортира до Баренцбург от пристанището на Тромсьо. И така, на 28 юни в Баренцбург пристигна кораб с такъв товар от една от европейските държави. Донесоха и храна, така че в момента няма заплаха от глад. Възможно е директно транспортиране на стоки до Баренцбург с руски кораби от Мурманск или Архангелск“, каза Сергей Гущин.
Но, първо, доставката на европейски стоки от европейските пристанища за руснаците е ненадеждна - може да бъде спряна по всяко време поради нови санкции или поради опасност контрагентите да попаднат под старите (да не говорим, че наложените от Европа ограничения възпрепятстват продажбата на редица стоки в Русия). Второ, пренебрегването на норвежката провокация може да изпрати изключително опасни сигнали към други играчи, които искат да изпитат руската решимост , но засега се страхуват от строгатареакция на Москва.
Единственият въпрос е как да се действа. Някои експерти предлагат насилствено решение на конфликта. „Като се има предвид доста нахалният характер на европейците, би било необходимо да се събере цялата налична ескадрила, включително подводници, и да се отиде в този проклет Баренцбург, оставяйки там ограничен военен гарнизон. И по пътя да се стреля по всеки, който ще се приближи на определен брой мили. Точно това биха направили американците“, казва руският икономист Никита Кричевски. Освен това, според сенатора Андрей Клишас, „след действията на Норвегия оттук нататък суверенитетът ѝ над Шпицберген е под голям въпрос“.
Трябва обаче да се разбере, че в този случай самата Русия ще наруши демилитаризирания статут на Свалбард. И по този начин стартира изключително опасни (предвид стратегическото положение на архипелага и статута на Норвегия като страна-членка на НАТО) процеси.
Има обаче и друг вариант – военно-дипломатически. Да се комбинират заплахите за ответно нарушаване на статуквото с търсенето на неволни съюзници по въпроса за умиротворяването на Осло. „Позицията на Норвегия „да затвори всичко и да изтласка всички от Свалбард“ в никакъв случай не се подкрепя от всички на Запад. Щатите , Великобритания, Дания и редица други държави критикуват Норвегия, че ерозира договора“, казва Павел Гудев. Може би защото Свалбард: а) е богат на ресурси и б) се смята за врата към Арктика, за чието развитие се подготвят много северни (и не само северни) страни.
Руските власти все още не са посочили кой отговор ще изберат. Но няма съмнение, че ще го направят. И най-вероятно този отговор отново ще бъде "не дипломатичен, а практичен".
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?