/Поглед.инфо/ Доставките на руски тръбопроводен газ в чужбина спадат и това най-вероятно е само началото на много голям процес. Русия лесно реши проблема с отказа на Европа от руски петрол, но процесът на заместване на европейския газов пазар ще бъде много по-труден. Специалистите посочват два пътя, които страната ни трябва да следва в тази връзка.
Според резултатите от началото на годината доставките на руски газ за страните извън ОНД са намалели с 33,1%, или 35,6 милиарда кубически метра, в сравнение със същия период на миналата година, съобщи „Газпром“ на 15 юли. Износът за страните извън ОНД възлиза на 71,9 милиарда кубически метра. „Газпром“ доставя газ по тръбопроводи за Европа и Китай.
В същото време износът за Китай показва безпрецедентен ръст. На 17 юли "Газпром" постави нов исторически рекорд за дневен обем доставки на руски газ за Китай по газопровода "Силата на Сибир". Той не разкри обема на доставките. За първите шест месеца обаче доставките на руски газ през „Силата на Сибир“ за Китай са се увеличили с цели 63,4%. Износът на газ за Китай по този газопровод започна сравнително наскоро, в края на 2019 г. През 2020 г. обемът на доставките възлиза на 4,1 млрд. куб. м, през 2021 г. - вече 10,4 млрд. куб. м.
Ясно е, че е невъзможно да се компенсира загубата на тръбопроводни доставки на газ за Европа за сметка на тръбопроводни доставки за Китай. Първо, годишните доставки на „Газпром“ за Европа възлизат на 155 милиарда кубически метра (в края на 2021 г.). На този фон растящият износ за Китай изглежда много скромен. Второ, ресурсната база за доставки на газ за Европа и Китай по съществуващия газопровод е различна.
Европа ще намали закупуването на руски газ, но експерти признават, че ЕС няма да успее да направи това бързо. По-специално, дори плановете на Германия да намали зависимостта от руския газ до 10% до 2024 г. едва ли са осъществими. Така че Русия има време да се подготви.
Освен това работата, която предстои, е наистина мащабна. Тръбопроводният газ изисква, разбира се, газопроводи, а те са много повече от Русия към Европа, отколкото от Русия към Китай. Наличието на "Силата на Сибир" е, разбира се, голям плюс. Това обаче е само един газопровод до Китай, като планираният му капацитет е само 38 милиарда кубически метра годишно и се планира да влезе в него през 2024 г. Какво тогава е необходимо, за да се пренасочи руският газ от европейските към други пазари?
"Има две възможности. Първият е изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“, който включва доставки на газ за Китай от находищата в Западен Сибир, откъдето сега газът се доставя за Европа“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Русия и Китай отдавна обсъждат проект за втори газопровод, който може да мине през Монголия. И сега този проект става по-актуален от всякога.
Монголският премиер Оюн-Ердене Лувсанамсрай каза пред „Файненшъл Таймс“ че проучването за осъществимост на проекта вече е завършено. Той смята, че строителството на тръбата ще започне през 2024 г., а ще бъде пусната в експлоатация през 2030 г. или дори по-рано. Предполага се, че по този газопровод през Монголия към Китай ще отиват 50 милиарда кубически метра газ годишно. И въпреки че според монголския премиер окончателният маршрут на газопровода все още се „обсъжда“, много по-важно е да се постигне споразумение с Китай. И тук могат да възникнат трудности.
„Китай вече е известен със своята твърда преговорна позиция. И в случая ясно демонстрира, че времето е на негова страна. Затова Пекин се опитва да договори най-изгодните за себе си условия, смятайки, че Русия няма къде да отиде. Изграждането на газопровод до Китай без търговски договор означава допълнително укрепване на преговорните позиции на Пекин“, каза Юшков.
Според него задачата на "Газпром" е да покаже на Китай, че е в негов интерес да постигне споразумение с Русия за доставките по тръбопроводи в разумни срокове. По-специално, Европа активно купува втечнен природен газ (ВПГ) и го взема предимно от азиатския пазар. „Ако Китай иска да продължи да внася ВПГ, ще трябва да плати много висока цена за него. Съответно, ако Пекин иска да получава газ на достъпни цени, тогава трябва да преговаря с Русия за втората поредица от доставки по тръбопровода“, каза Юшков.
Според него, ако „Газпром“ беше доволен от условията, предложени от Китай, нямаше да има проблеми с изграждането на газопровода. „Когато „Газпром“ достави на Европа 180 милиарда кубически метра, той каза, че има възможност да достави още 130 милиарда кубически метра за износ. Така че „Газпром“ има възможности, въпросът е възможностите за търсене в Китай. Пекин вероятно е готов да увеличи обема на доставките от Русия на изгодни цени, но в същото време не иска да сложи всичките си яйца в една кошница “, смята експертът от индустрията.
Второто направление за Русия е изграждането на заводи за втечнен природен газ, които ще направят възможно втечняването на газа и транспортирането му по море до всяка страна. „Трудността обаче е, че Русия не разполага със собствена технология за изграждане на инсталации за ВПГ с голям капацитет. Малко са компаниите в света, които притежават такива технологии, а прехвърлянето им към нас е забранено със санкции“, казва експертът от Фонда за национална енергийна сигурност.
В Русия работят два завода за ВПГ с голям капацитет: „Сахалин-2“ и „Ямал ВПГ“. Общо те могат да произвеждат 27,5 милиона тона годишно. Тези проекти са изпълнени с чуждестранни технологии за втечняване на газ и основно с чуждестранно оборудване.
ВПГ-оборудването е високотехнологично и трудно за овладяване. В началния етап са необходими големи разходи. Затова държавната подкрепа е незаменима. Според „Новатек“ предприятията се нуждаят от 24 милиарда рубли за научноизследователска и развойна дейност. Ръководителят на „Новатек“ Леонид Михелсон се оплака преди месец, че през 2018-2021 г. държавата е предприела стъпки в подкрепа на развитието на оборудването за втечнен природен газ, но са били отпуснати само 2,8 милиарда рубли от 23 милиарда рубли, обещани от Министерството на финансите.
„Русия разполага с вътрешни технологии за създаване на заводи за ВПГ със среден тонаж. Нямаме друг избор, освен да възпроизведем средно големи проекти“, казва Юшков.
„Арктик Каскейд“ е руска технология за втечняване, която „Новатек“ вече е тествала. В края на май компанията започна предпроектна работа по изграждането на завод за втечнен природен газ с капацитет от 5 милиона тона годишно, базиран на тази технология и използвайки местно оборудване. Михелсон каза, че четвъртата линия на „Ямал ВПГ“ също е построена на базата на руско оборудване. Въпреки това, след като заводът достигна пълния си капацитет през май миналата година, Михелсон призна, че заводът не работи добре, има спирания.
Според него родните производители все още трябва да се учат, оплаквания има срещу всички доставчици на оборудване. Но сега Русия няма изход и е необходимо да се припомнят технологиите.
Онзи ден стана известно, че Министерството на промишлеността и търговията е подготвило проект на правителствено постановление, индексиращо разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на втечнения природен газ при изчисляване на данъка върху дохода един и половина пъти. В обяснителната записка се посочва, че това трябва да стимулира развитието на научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите и оборудването за производство, съхранение и транспортиране на ВПГ.
Недостатъкът на проектите за втечнен природен газ е, че те се разработват в Русия при преференциални условия и „Новатек“ не плаща нито данък за добив на полезни изкопаеми, нито износно мито. Ако "Газпром" започне да развива проекти за втечнен природен газ, тогава е логично и той да поиска подобни предимства. Това означава, че държавата няма да получава нищо от производството и износа на газ под формата на ВПГ, само ще харчи, отбелязва експертът.
Друг проблемен въпрос са превозвачите за ВПГ. „На „Звезда“ танкерите бяха сглобени от южнокорейски комплекти по поръчка на Новатек. Тоест газовозите се строят по технологиите на Южна Корея, които можем да загубим“, допълва Юшков.
„Докато Русия развива тези две области – нови газопроводи и собствени технологии за втечняване на газ – „Газпром“ ще трябва да намали производството. Все още няма накъде да се пренасочат газовите потоци. В това отношение газовата индустрия е по-проблемна от петролната, тъй като транспортирането на газ по море е по-трудно“, заключва източникът.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com