/Поглед.инфо/ През 1939 г., след окончателното унищожаване на Чехословакия от Хитлер, Чембърлейн побърза да издаде гаранции за сигурност на Полша. От името на правителството на Негово Величество той декларира, че Великобритания се задължава да подкрепи Полша в случай на нападение срещу нея от трета сила, ако Варшава реши да отговори със сила на такова нападение.
Съпартийците на Чембърлейн го критикуват остро за това изявление, като отбелязват, че по този начин той поставя влизането на Великобритания във войната в зависимост от решението на полското правителство.
Въпреки това Чембърлейн упорства в заблудата си и дори убеждава Франция да се присъедини към британските гаранции.
Много изследователи на събитията, предшестващи Втората световна война смятат, че именно британските гаранции са накарали Полша да заеме безкомпромисна позиция и да отхвърли исканията на Хитлер за екстериториален коридор към Източна Прусия и признаване на правото на Германия на Данциг, който Полша, въпреки статута му на "свободен град", се стреми да го превърне в свой протекторат.
Разбира се, не можем да знаем със сигурност, дали Полша щеше да се поддаде на германските искания, ако не беше получила британските гаранции, но знаем със сигурност, че британските гаранции не помогнаха на Полша.
Франция, въпреки че разполага 72 дивизии на германската граница, отказва да започне сериозно настъпление до пристигането на Британските експедиционни сили. Британците, както винаги, не бързаха. В крайна сметка приключението на Чембърлейн завършва с катастрофа за Полша, Франция и за него самия, а и Великобритания се спасява само по чудо.
Изглежда, че опитът на Чембърлейн би трябвало да научи политиците, представляващи великите сили, че не трябва да поставят държавите си в зависимост от решенията, взети от младши съюзници. Това обикновено води до катастрофа.
И съвсем не, защото по-младите съюзници са някак особено злонамерени срещу по-възрастните си другари. Просто политическите елити на малките и слаби страни-лимитрофи, дори и да имат огромни амбиции (като поляците, например), не са в състояние да дадат трезва оценка на глобалната подредба на силите.
Те са твърде потънали в дребните си проблеми, в „принципните” конфронтации със съседите за едно село, половин планина или хектар гора, или просто се ръководят не от реални интереси, а от някакви полумитични оплаквания с древен характер.
В допълнение, лимитрофите са склонни да надценяват своята сила и особено силата на своите защитници. Те им изглеждат непобедими, което означава, че е едва ли не нещо свещено да ги въвлечете във война за интересите на лимитрофа.
Когато Европейският съюз се разширяваше вълна след вълна за сметка на бившите страни от СИВ и Варшавския договор, Русия предупреди европейците, че подобна политика на експанзия е контрапродуктивна, тъй като прави отношенията между Западна Европа и Русия зависими от добрата воля на източноевропейците, силно ориентирани към Съединените щати.
ЕС пренебрегна тези предупреждения, разчитайки на легендата за „единството на Запада“.
Отне само няколко години на „новите членове на ЕС“, които се настаниха в европейските структури, за да предприемат рязка промяна в хода на европейската политика. Те разчитаха на принципа на консенсуса на всички членове, както и на подкрепата на Съединените щати.
Америка ги защити от опасността да попаднат под финансовия и икономически натиск на "стара Европа", а принципът на единодушието им позволи да свържат своите желания с решенията, необходими за целия съюз. Например всеки път бюджетът на ЕС се приемаше едва след като „старата Европа” направи финансови отстъпки на „новата”.
По политически въпроси ситуацията беше подобна. Отношенията между ЕС и Русия започнаха бързо да се влошават и дори Меркел не можеше да направи нищо, въпреки че подобен обрат противоречи на фундаменталните интереси на Германия.
Но всички минали неприятности и проблеми изглеждат като мили закачки в сравнение с последния демарш на Литва. Вилнюс реши да блокира значителна част от руския транзит до Калининград. Европейците са наясно, че това е casus belli и че дори Русия, заета с денацификацията на Украйна, да не започне незабавно военна операция срещу Литва, забавянето няма да помогне много, ако Литва не промени решението си.
Първоначално ЕС се опита да действа дипломатично и просто намекна, че няма нищо, което да забранява транзита в решенията за антируските санкции, с които Литва оправдава действията си.
Вилнюс заяви, че Литва тълкува тези решения като забранителни. Тогава европейските политици решиха да поставят самонадеяния лимитроф на неговото място: Европейската комисия обяви, че ще редактира текста на решението по такъв начин, че нито един лимитроф да не може да го тълкува като забрана за транзит, тъй като ЕС не е забранил и няма да забрани транзита на руски стоки през нейна територия.
Литва отговори, че ще наложи вето на това решение на Европейската комисия.
Капанът, за който Русия отдавна предупреждава, се захлопна. Почти всички страни от ЕС са едновременно членове на НАТО. Литва с решението си поставя целия ЕС на ръба на войната с Русия.
Или Европейският съюз ще трябва да обяви, че Литва е превишила правомощията си и че други европейски членове на НАТО няма да я защитават, ако Русия реши да осигури транзитен коридор до Калининград със сила.
При това е ясно, че поне Полша и най-вероятно и двата останали балтийски лимитрофи ще бъдат на страната на Литва. Тоест цялата европейска икономическа и военна архитектура ще бъде застрашена.
Европейският съюз трябва или да капитулира пред Литва, или да признае, че противоречията, които го разкъсват, са твърде силни и европейското единство трябва да бъде забравено – сега всеки е сам за себе си.
По някаква причина съм сигурен, че ЕС ще избере обичайния път на капитулация. Ситуацията, в която Литва разгражда Европейския съюз, не е дори тази, при която опашката да маха с кучето, това е по-скоро куче, което маха бълха.
И така, Лондон и Вашингтон, които не са членове на ЕС, оказаха натиск върху клиентелистския си режим във Вилнюс, който нагло тълкуваше европейските решения погрешно и въвлече ЕС, ако не в гореща, то в икономическа война с Русия. И ЕС разбира всичко, но не може да направи нищо.
Русия все още говори за икономически мерки за влияние на Литва. Но те могат да бъдат успешни само ако целият европейски транзит през Русия бъде блокиран. Подобно предложение на правителството вече е на бюрото на Путин.
След покачването на цените на енергията и храните, загубата на руския транзит също напълно извежда цените извън контрол. Щетите за европейските икономики трудно могат да бъдат надценени, а европейските превозвачи, които фалират на първо място, ще уредят „сладък живот“ на своите правителства, без дори да чакат есента.
Но това не е всичко. На 25 юни в Санкт Петербург се състоя среща между Владимир Путин и Александър Лукашенко. Там се обсъждаха много интересни неща. По-специално Беларус поиска съдействие за прехода от статут на наблюдател към статут на пълноправен член на ШОС.
Като цяло, интеграцията на Беларус - преди няколко години, флиртуваща с Европа - в евразийските структури става необратима.
Основното в тази среща беше, че беларуският президент съвсем правилно определи действията на Литва като непредизвикана агресия и предложи да се отговори „без фанатизъм“, но във военен формат. Тоест не за започване на война, а за създаване на нови и ясни заплахи за Запада.
Той също така изброи тези заплахи, като поиска Русия да преоборудва беларуските самолети за възможността да използват ядрени оръжия, а също и да помисли за възможността за разполагане на руско ядрено оръжие на територията на Беларус.
Отговорът на Путин бележи рязък обрат на руската позиция по този въпрос. Преди това, въпреки всички искания на Лукашенко, Русия се опита да не извършва допълнителна милитаризация на беларуското направление. Бяха подсилени само системите за противовъздушна отбрана, обединени в единна система.
Този път обаче руският президент изведнъж обяви, че е възможно да се мисли за модернизация на беларуските самолети, а също така обеща да постави комплекси „Искандер“ на територията на Беларус.
Путин говори опростено: той не уточни дали беларуските самолети ще бъдат модернизирани за носене на ядрени оръжия, но такова заключение следва от контекста на разговора. Що се отнася до „Искандерите“, самият Путин подчерта, че това са системи с двойна употреба, тоест могат да се използват както с конвенционални ракети, така и с ядрени заряди.
Остава неясно дали Русия ще прехвърли комплексите в Беларус или ще постави своите ракети на нейна територия, но официално Путин говори за прехвърлянето. И това е огледален отговор на американската стратегия.
Съединените щати държат над 200 тактически ядрени боеприпаса на европейския континент, а пилотите на редица европейски държави, включително Германия (която формално няма собствен ядрен арсенал), се обучават да използват тези боеприпаси.
Модернизацията на беларуската авиация с подходящо обучение на пилотите, както и разполагането на комплексите "Искандер" на територията на Беларус, дава възможност на Русия, в случай на по-нататъшно влошаване на международната обстановка, да достави ядрени заряди за тези носители в рамките на дни.
По принцип те могат тайно да бъдат докарани в Беларус и предварително поставени в съответните складове. Тогава превръщането на конвенционалните ракети в ядрени, а самолетите в носители на ядрено оръжие, ще отнеме няколко часа.
Ясно е, че беларуската армия няма да е достатъчна, за да гарантира сигурността на толкова чувствителни оръжейни системи. Затова Путин и Лукашенко (а след това и Сергей Шойгу) се обявиха в полза на по-нататъшното укрепване на отбранителната способност на Беларус. Тоест ще се увеличи както числеността, така и техническото оборудване на групата.
Зеленски веднага отговори на тези споразумения, като се обърна към белоруския народ и силите за сигурност с молба да не атакуват Украйна.
Като се има предвид, че официалният Минск многократно е заявявал, че ще започне военни действия срещу Киев само ако от украинска територия дойде ясна заплаха за Беларус, нервната реакция на Зеленски показва, че той е добре наясно с възможните последици от литовския демарш.
Той също така разбира, че опитът за откриване на втори фронт срещу Русия в Балтийско море няма да подобри, а ще влоши стратегическата позиция на Украйна, тъй като сега Русия трябва да завърши операцията възможно най-скоро с пълното поражение на въоръжените сили на Украйна , за да не могат да окажат ефективна помощ на поляците и балтийските държави, ако все пак те рискуват да предизвикат военен конфликт с Москва.
Освен това декларираното укрепване на беларуската армия намалява шансовете на Зеленски да накара поляците да изпратят войски в Западна Украйна. Лукашенко заяви, че ще възприеме това като обкръжение на Беларус и агресия срещу нея. Съответно той обеща в този случай военен отговор.
И така, една малка Литва изигра своя „малък“ номер, ала светът веднага се приближи много по-близо до Армагедон.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?