/Поглед.инфо/ Губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов нарече решението на Литва да спре транзита на стоки, предмет на санкциите на ЕС, опит за икономическо удушаване. До 50% от асортимента от стоки ще бъдат забранени. Местните власти ще оспорят действията на Литва и ще започнат да развиват алтернативни канали, включително фериботно и въздушно движение. Защо Вилнюс прибягва до толкова драстични мерки и доколко правно оправдани са действията му?

На 18 юни литовските железници спряха транзита на стоки до Калининград, попаднали под санкциите на ЕС. Според губернатора на региона Антон Алиханов, Калининградската железница е получила съответното съобщение. Под забраната за транзит през Литва ще бъдат до 50% от асортимента на стоки, включително строителни материали, метали и други важни стоки. В прессъобщение, публикувано от Алиханов, литовската железопътна транспортна компания “ЛТГ Карго” казва, че компанията се ръководи от обяснението на ЕК относно ефекта от забраните, предвидени в регламента на ЕС от 31 юли 2014 г.

“Твърди се, че са получили обяснения от ЕК, че стоките, забранени за внос в ЕС, не са обхванати от разрешителното, въз основа на което е извършен транзитът по-рано“, пише Алиханов.

Проблемът, смята Алиханов, ще трябва да бъде решен чрез поставяне на нови кораби по фериботната линия Балтийск-Уст-Луга. В Балтийск има възможности за развитие на железопътна инфраструктура и изграждане на нови пристани. Тази работа вече се извършва съвместно с федерални ведомства и компании - Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, “Росморпорт”, Руските железници и други. Освен това остава въздушният трафик – самолети летят около Литва и балтийските страни в неутрално въздушно пространство над Балтийско море.

„Несъмнено това не е проблем, който може да бъде решен за година или шест месеца, защото ще изисква проектиране. Въпросът за потенциална оценка на разходите за това е по-сложен, но говорим за милиарди рубли. Вероятно все още няма да посочим цифри, но вероятно ще струва в рамките на 10 милиарда рубли“, каза Алиханов на Икономическия форум в Санкт Петербург.

Калининградският транзит се регулира от споразумения, подписани през 2003 г. между ЕС, Литва и Руската федерация. Руската страна нарича това решение нарушение на международните споразумения, тъй като транзитът на стоки до Калининградска област е изключен от пакета от санкции на ЕС, който влезе в сила на 8 април. Той засягаше забрана за превоз на автомобилни товари през ЕС от руски и белоруски превозвачи, но не засягаше транзита до Калининградска област.

Според Алиханов Калининград ще се опита да "получи обяснения от Европейската комисия за тази ситуация". „Смятаме, че това е грубо нарушение на протоколите за присъединяване на балтийските страни към ЕС, това е нарушение на правилата за свободен транзит до/от Калининградска област. Това беше задължение на ЕС и балтийските държави. Това е хуманитарен въпрос, опит за задушаване на нашия регион икономически. Ще се стремим да преразгледаме подобни разяснения“, увери губернаторът.

Ръководителят на “Роскосмос” Дмитрий Рогозин, който в миналото беше специален представител на президента при преговорите между ЕС, Русия и Литва за транзита до Калининград, написа в своя канал в “Телеграм”, че Брюксел и Вилнюс предателски разрушават подписаните споразумения и ЕС трябва разбират последствията за легитимността на тяхната собствена източна граница.

Експертната общност е убедена, че не Литва е била инициатор на транзитното ограничение и федералният център ще трябва да реши проблема.

„Преди една година дори и най-лудите литовски политици, а други там няма, не биха се сетили за това, защото нямаше да бъдат подкрепени в Брюксел. Писмото, с което Литовските железници уведомиха Калининградските железници за забраната за транзит, е продиктувано от Вашингтон и Лондон. Нашите противници решиха, че на този етап е необходимо да се вдигнат залозите“, казва Николай Межевич, президент на Асоциацията за балтийски изследвания.

Според експерта Калининград се е оказал „в частична изолация поради дискриминационните мерки на Литва”, на която е поставена задачата да провокира Русия към неадекватна реакция „в контекста на факта, че специалната военна операция далеч не е завършена”. „Тоест искат да разтегнат нашите сили поне по целия периметър на европейските граници“, предположи Межевич.

Анатолий Журату, представител на калининградското обществено движение „Спасете любимия град“, също е сигурен, че „Литва танцува под свирката на Европейския съюз и е решила да поеме инициативата“. Според него Калининград се използва като лост за натиск върху Русия. „Според мен това е погрешно решение. Намаляват собствените си доходи. Но те искат да окажат натиск върху Русия и Калининградска област. В региона има военни бази и Балтийски флот“, отбеляза общественикът.

С подобно решение Европейският съюз нарушава задълженията си да гарантира свободното преминаване на стоки и товари от Русия до Русия, с изключение на ограничена гама от военни продукти, добавя Межевич. Пускането на тези продукти не може да бъде свързано с режима на санкции, тъй като стоките пътуват от Русия до Русия, а в този случай е необходимо да се изминат 100 километра през територията на Литва“, подчерта събеседникът.

Цялата концепция за литовска независимост и руската позиция за присъединяването на Вилнюс към ЕС и НАТО винаги се е основавала на факта, че „Литва никога няма да ни създаде пречки в Калининградска област“. „Вилнюс се опитва да прехвърли цялата отговорност върху Брюксел, който в този случай може да не се съгласи с това. Но обещанията на Запада са по-евтини от хартията, на която са написани“, обясни Межевич.

Експертът е съгласен, че фериботните услуги трябва да се използват като алтернативни маршрути. Сигурна е в това и калининградската политоложка Елена Волова, която подчертава, че ограниченията, наложени от Литва, се отнасят само за железопътния транспорт. „Дълго време бяхме скептични относно фериботната услуга поради високата цена в сравнение с железопътната. Но през последната година и половина са взети правилните решения, има фериботи. Надявам се, че ще има достатъчно от тях, а ако не, тогава ще изчакаме по-нататъшни изостряния и, ако не друго, да възстановим системата от конвои от Втората световна война за транспортиране на стоки до Калининград под прикритието на флота”, смята Межевич.

Журату допълва, че проблемът не може да бъде решен бързо с фериботно и въздушно движение. „Фериботът е много по-скъп от железницата. Няма достатъчно товарни фериботи, може би тази ситуация ще се промени през следващите две-три години. Използването на самолети за превоз на товари е още по-скъпо, да не говорим, че логистиката става много дълга. В момента не сме готови за подобна ситуация“, подчерта Журату.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели