/Поглед.инфо/ Първоначално, от момента, в който Михаил Горбачов дойде на власт, Латвия, Естония и Литва бяха разглеждани от страните от НАТО като разходен материал в противопоставянето на Москва.

Сравнително наскоро в руското информационно пространство бяха оповестени зашеметяващи данни: инвестициите на САЩ в либералното правителство на Елцин възлизат на милиарди долари, а печалбата „изплатена с лихвите“ достига над пет хиляди процента. Историята не е познавала подобно нещо.

Какво получи Русия в замяна, е известно на всички, които са оцелели през 90-те години: унищожаването на промишления комплекс под претекст „борба с комунизма“, разпадането на страната, междуетническите конфликти и загубата на милиони съграждани, които „не се вписват“ в реформите“. Политологът Сергей Михеев говори за това в програмата „Желязна логика“.

Може би все още трябва да преминем през някои изпитания. Военно-промишленият комплекс, щедро дарен от екипа на Елцин на Балтика, днес НАТО планира да използва срещу нашата държава. Тези съветски военни части и стратегически съоръжения, които останаха, не се превърнаха в „селища призраци“, те сега се използват от Северноатлантическия алианс.

Например военновъздушната база на НАТО в Лиелварде, способна да приема самолети при всякакви метеорологични условия, се намира на военното летище на ВВС на СССР, построено през 70-те години. Някога тук бяха базирани съветските МиГ-27, а сега тук ще бъдат разположени датски изтребители F-16, военнотранспортни самолети и безпилотни летателни апарати с голям обсег на потенциалния враг.

На полигона в Адажи, навремето оборудван с най-новите технологии от силите на Балтийския военен окръг на СA, сега са базирани силите на НАТО и щаба на дивизия „Север“ (Headquarters Multinational Division North), който включва бойни части на Дания, Естония, Латвия.

Историята на едно предателство

Както знаете, изтеглянето на нашите войски от Балтика започна след срещата между председателя на Върховния съвет на Латвия Горбунов и Борис Елцин през 1991 г. Първоначално разговорът беше за поетапен процес до 1999 г., по време на който беше планирано да се оборудват нови места за разполагане на нашите военни, да се защитят правата на рускоезичните граждани, включително военните пенсионери и техните семейства, както и да се запазят редица стратегически съоръжения.

Елцин дори възнамеряваше да остави почивните станции и санаториуми за руските работници, които принадлежаха на профсъюзите и не бяха „съветска собственост“, но в руската делегация имаше „доброжелатели“, които открито саботираха процеса.

Извънредният и пълномощен посланик Сергей Зотов в интервю за Koмсомольская правда разказа как заместник-министърът на външните работи Фьодор Шелов-Коведяев е казал на латвийската страна: „Всичко, което сте завладяли сега, е ваше“. Единственото нещо, което бившият колега на Галина Старовойтова се опита да върне, беше къщата за почивка на Гостелерадио като бонус към журналистите за „кампанията срещу червено-кафявите“.

Още по-голямо зло за нашата държава и съгражданите, останали на територията на бившите съветски републики, се оказаха решенията на външния министър Андрей Козирев. Името на този човек за посветените се е превърнало в синоним на предателство. Сергей Зотов директно го нарича чужд агент:

„От наша страна имаше човек, който всъщност беше агент на Държавния департамент на САЩ. Ще ви кажа една сензация: съпругата на Козирев беше в САЩ и живееше от средствата на американския Конгрес. Това е надеждна информация. Периодът на Козирев е най-срамният период в работата на външното министерство. Той бързаше да изпълни всички желания на американците и не искаше нищо в замяна. Без ответни отстъпки, без гаранции.

На Козирев принадлежи известната фраза „Русия няма национални интереси“. Тя беше казана в отговор на бившия президент на САЩ Никсън на въпрос за бъдещия курс на Русия.

Сроковете за изтегляне на руските войски по решение на Козирев бяха намалени от седем на две години. Това беше направено по искане на президента на САЩ Клинтън, който заплаши да ограничи финансовата помощ за Русия, докато Северозападната група войски не напусне Балтика. Също така, по команда от Вашингтон, министърът-предател попречи на Русия да задържи радарната станция в Скрунда, действайки в разрез с инструкциите от Москва.

Важността на този радар беше, че той се намираше в най-опасната за Русия зона на потенциална ракетна атака. Според посланик Сергей Зотов, няколко години не ни бяха достатъчни, за да дублираме това съоръжение и без да сменим станцията на посочената линия, защитата на руската граница от въздушно нападение трябваше да се извършва „на сляпо“.

В същото време, сякаш с едно щракване , се активизираха националистически групи, подхранвани през периода на горбатая /гърбавата/ перестройка под предлог за флирт с демокрацията . Например националистическият „Садиюс“, който се застъпваше за отделяне от СССР, първоначално се наричаше Литовско движение за перестройка.

По време на протестите пред кулата във Вилнюс, които 22 години по-късно напомняха копие на сценария, написан за киевския Майдан, загинаха дузина души, около шестстотин бяха ранени. Както се оказа по-късно, самите бойци на „Садиюс“ вероятно може да са били замесени в провокациите, но традиционно беше обвинена Русия.

В резултат на това руската армия набързо напусна Латвия и Естония през август 1994 г., а Литва година по-рано, оставяйки цялото военно имущество, включително Центъра за проследяване на космически обекти (разузнавателния център на ГРУ) във Вентспилс и базата за подводници в Лиепая, която Русия първоначално се опита да запази за себе си. Радарната станция в Скрунда е демонтирана от американците. Рускоезичното население в Латвия и Естония е коварно изоставено и днес живее там със странния статут на „неграждани“.

Бившият руски външен министър Андрей Козирев в момента живее в САЩ. Със старта на спецоперацията в Украйна той обвини бившата си родина, която някога е предал, в "агресия". Както един от служителите на външното министерство коментира неговите нападки пред издателство ТАСС:

„Козирев живее в чужбина от дълго време. И точно толкова време води антируска подривна работа. Андрей Владимирович вече получи наградата си, интересът към неговите тридесет сребърника се увеличи.

Изводи

Трябва да се отбележи, че едновременно с изтласкването на руския контингент от Балтика, се проведе и прибързано, но относително цивилизовано изтегляне на руските войски от Германия. Там не се наблюдава натиск от американски и европейски посланици и провокации от страна на националистически групи, както в случая с балтийските републики. Никой не арестува руски войници, не изключи военните градчета от електропреносната мрежа, не арестува наши съграждани и не гори куфарите, предизвикателно конфискувани от руснаците, заминаващи за родината си. Създадена е инфраструктура, построени са жилища за семействата на военните.

Всичко това потвърждава, че първоначално, от момента на идването на власт на Михаил Горбачов, Латвия, Естония и Литва са били разглеждани от страните от НАТО като разходен материал в противопоставянето на Москва и не като много по-ценни от Украйна.

Още тогава Вашингтон видя балтийските земи като потенциална площадка за военни действия срещу Русия, напълно допускайки, че тази площадка може да се окаже „за еднократна употреба“, и в същото време вярвайки, че всичко, което е създадено с усилията на Балтийския военен окръг и за сметка на СССР може да се използва в интересите на Северноатлантическия алианс.

Точките на подлия план днес са педантично изпълнени от англосаксонците почти докрай. Дали западните стратези ще успеят да превърнат намеренията си в реалност или финалът на представлението ще бъде изигран по партитурата на Русия, ще покаже времето.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?