/Поглед.инфо/ „Вече няма да купуваме” руски газ, заявиха наскоро лидерите на Латвия. И изведнъж стана ясно, че тези покупки са започнали отново. Защо тази балтийска страна се оказа принудена да се откаже от гръмките си обещания, да предаде политическите си идеали и отново да „финансира руската специална операция“ в Украйна?
Още на 1 април Литва обяви, че повече няма да внася синьо гориво от „страната-агресор“. Заедно с нея покупките бяха спрени от Естония и Латвия. Именно последната, между другото, е най-големият потребител на руски газ в Балтийските страни (около 1 милиард кубически метра миналата година).
Момчето даде думата си
През последните месеци латвийските управници многократно казваха на руския газ „последно сбогом“. И така, още през март президентът на Латвия Егил Левитс каза в интервю за „Блумбърг“, че Рига е решена да спре вноса на руски петрол и газ.
„Да, по принцип това е ясно решение. Трябва да спрем това. Има, разбира се, определени разходи. Но ние трябва да плащаме за свободата си, за своята независимост. Ще го направим“, обеща държавният глава. Няколко месеца по-късно Левитс потвърди, че, според него, „с цената на скъпи зими ще получим независимост от Русия“. А министърът на икономиката на Латвия Янис Витенбергс каза, че Рига планира да приеме законодателни изменения, забраняващи вноса на руски газ от 1 януари 2023 г.
Според „Газова Инфраструктура на Европа“ запасите на латвийското подземно хранилище в Инкукалнс (което е единственото в Балтийските страни) са със 100 милиона кубически метра по-ниски от миналата година. Към момента това съоръжение е запълнено на 44% (900 милиона куб.м). В същото време регионът доставя газ на Финландия от края на май - 2,6 милиона кубически метра на ден през юни. Но сега, с изключение на Русия, в Балтийските страни остава единственият източник на синьо гориво - терминалът за втечнен природен газ в литовската Клайпеда. През май беше пуснат интерконекторът ГИПЛ, който свързва Литва и Полша. Но той работи само за Полша, която отказа директни доставки от „Газпром“, като получава част от ВПГ през Литва.
На 15 юни латвийският премиер Крисиянис Каринш каза в интервю за испанския вестник „Ел Пайс“, че страната повече няма да купува руски газ. „Не обмисляме този вариант. Имаме план за действие при извънредни ситуации, така че това да не е необходимо“, каза ръководителят на правителството на републиката. Каринш се оплака, че Европейският съюз, купувайки руско гориво, помага на Москва да поддържа стабилността на рублата и по този начин също така финансира руската специална военна операция в Украйна. „Трябва да намерим начин да се договорим как да включим газа в санкциите. Около 90 процента от това, което Латвия внесе миналата година, беше руско, но няма да купуваме повече“, обеща премиерът.
И един от тези дни стана известно, че Латвия - за първи път от април! – възобновява пълноценния внос на руски газ. Доставките са възстановени от 16 юни - на следващия ден след категоричното изявление на президента на Латвия. Среднодневният внос е 3,6 милиона кубически метра, според платформата на газовите оператори на страните от ЕС ЕНТСОГ. Латвийският оператор „Конексус“ посочва, че само на 24 юни обемът на доставките е бил 1,8 милиона кубически метра на ден.
Като оставим настрана пропагандните плямпания, случилото се не трябва да е изненада – Латвия има няколко причини да възобнови вноса на руски газ. От една страна, местната държавна компания „Латвийски газ“ има договор с „Газпром“ до 2030 г. От друга страна, регионът отчаяно изпитва недостиг на гориво.
Пригответе портфейлите си
Ситуацията, която се разви в Латвия след прекратяването на доставките на руския газ, се оказа много незавидна за Рига. „Страхувам се, че Латвия е в енергиен и икономически колапс. ВПГ не е достатъчен за всички. А цените ще са космически. И това да не говорим за обективните трудности от инфраструктурен характер“, прогнозира Алексей Гривач, заместник-директор на Националния фонд за енергийна сигурност.
И прогнозите му не се забавиха да се сбъднат. В началото на юни „Латвийски Газ“ обяви увеличение на тарифите за населението от 1 юли. От втората половина на годината те ще нараснат с 65-89%.
Честно казано, трябва да се отбележи, че за по-голямата част от населението увеличението на тарифите ще изглежда сравнително малко. Така за домакинствата, които използват природен газ само за готвене и консумират четири кубика на месец, таксата ще бъде приблизително 10,56 евро на месец - вместо досегашните 7,67 евро. Тези, които използват газ за отопление и консумират средно по 180 кубика на месец, вече ще плащат почти двойно повече - 278,15 евро на месец.
„Латвийски газ“ отбеляза успокояващо: „Домакинствата вече са преживели увеличение на разходите за природен газ през първата половина на тази година. Това обаче беше значително по-малко от общото увеличение на цените на природния газ на пазара. Държавните компании се хвалят, че са успели да задържат цените през първата половина на годината - благодарение на навременното впръскване на газ в хранилищата и държавната подкрепа. Добрите новини обаче свършиха дотук.
„Предвид покачването на цените на природния газ на световния пазар, вече не е възможно да се купи евтино. Евтиният газ, закупен миналия сезон, е изчерпан. Следователно, нови партиди газ ще трябва да бъдат закупени на текущата цена. Тарифите за втората половина на годината вече са изчислени на ниво от 1205 долара за хиляда кубически метра“, каза Айгарс Калвитис, председател на борда на „Латвийски газ“. Според него, тъй като на борсите в ЕС през следващите шест месеца се прогнозират високи цени на газа, за понижаване на сметките не може да се говори.
В "Латвийски газ" се прогнозира, че ако ЕС наложи ембарго върху вноса на руско синьо гориво, ще бъде възможно незабавно да се обяви криза в енергийния сектор.
За да организира алтернативни доставки, страната, както каза по-рано министър-председателят Крисиянис Каринш, първо трябва да се споразумее със съседите си за използването на бъдещия терминал за втечнен природен газ в Палдиски и второ, да реши къде ще построи собствен терминал. Ако преговорите с Естония и Финландия вървят добре, то в края на тази година Латвия ще може да получава газ от все още непостроения терминал в естонския Палдиски. Но до този момент все още трябва да издържи по някакъв начин.
Забиха се в ъгъла
Съюзът на латвийските местни власти предупреди, че цените на парното в страната ще продължат да растат. „Ако говорим за ръст на сметките, тогава най-критичната ситуация се е развила в Резекне, където сега виждаме почти петкратно увеличение в сравнение с предходната година. Много високи тарифи ще бъдат в Даугавпилс и около Рига. Много сме загрижени за ситуацията в Латгале“, каза Айно Салминс, съветник на Съюза на самоуправленията за националната икономика. Той нарече мерките на правителството за "целенасочена подкрепа", предоставена на трите процента от най-бедните, "политическа илюзия", тъй като 23,4% от жителите на Латвия са изложени на риск от бедност, а в Латгале - дори 36%.
Страната започна да търси начини да намали потреблението на газ до минимум. Така много общини започнаха да пускат котелни, отоплявани на дърва. През юни правителството реши да разреши изсичането на млади дървета, за да се увеличи производството на дървесни пелети в навечерието на отоплителния сезон.
„Нашите експерти изчисляват, че сега производството на дървесни пелети ще се увеличи с двадесет процента. Това ще има положителен ефект върху цените и доставките“, каза латвийският министър на земеделието Каспарс Герхардс. Той обясни, че енергийната криза принуждава газа, чиято цена е достигнала 1500 долара за 1000 куб. м на пазара в ЕС, към пелети. „Дървото е важен източник за енергийната независимост“, потвърдиха с важно значение ръководителите на латвийските министерства на икономиката и правосъдието Илзе Индриксоне и Янис Борданс.
Не всички обаче споделяха този ентусиазъм. Министърът на околната среда и регионалното развитие Артурс Томс Плеш каза, че решението за изсичане на млади гори е изключително прибързано. Екологичните организации се изказаха още по-остро, като припомниха, че гората е националното богатство на Латвия и е необходимо да се осигурят условия за нейното възпроизводство.
„Сега горите ще станат по-млади. Такъв пейзаж се очаква от латвийското общество поради решението на правителството. И има големи последствия. Ще изсичаме все по-млада гора. Ако преди десетилетия изсичаха дървета, които са на сто, сто и десет, сто и двадесет години, сега планираме да изсечем гора, която е на петдесет или шестдесет години“, коментира гневно Янис Розитис, директор на Латвийската екологична организация „Световен фонд за природата“.
Решението за изкореняване на горското богатство на страната явно противоречи на директивата на Европейската комисия относно задачите на Латвия за 2022 г. От това следва, че сред основните задачи на тази държава в областта на околната среда и климата са необходимостта от намаляване на потреблението на енергия и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни ресурси. Според ЕК Латвия има значителни проблеми в областта на „опазването на биологичното разнообразие“. По-специално се отнася до „все още слабо развитото горско стопанство“. Състоянието на 90% от защитените гори и ливади в Латвия се оценява като „слабо” или „лошо”.
Друг начин за решаване на проблема може да бъде изолацията на жилищата. Но дори и тук, в Латвия, нещата не вървят много гладко – включително и заради рязкото поскъпване на строителните материали.
„Това е много често срещан въпрос, но нека бъдем честни – изолирахме само десет процента от жилищните сгради. Държавата не е разработила единен механизъм за финансиране за това, освен това, което Европа ни дава сега. И с това темпо ще продължим този процес още 90 години. Е, мога да ви кажа, че за да се изолират всички жилищни сгради в Латвия, са необходими 4,5 милиарда евро“, предупреди Салминс. Имайки предвид горното, чудно ли е защо Латвия възобнови купуването на газ от Русия?
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?