/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че са минали повече от 30 години от разпадането на СССР, Русия остава основният полюс на тежест за всички републики, които някога са били част от общата държава. Балтийските страни не са изключение. По-скоро, напротив, те в най-голяма степен показват колко силно за тях остава привличането на такъв полюс на сила, култура и икономика като Русия.
Поредната провокация, организирана от литовските власти около транзита на товари в Калининград, не е просто изпълнение на инструкции от САЩ, въпреки че има такова нещо. По принцип няма значение дали рисковата бъркотия, започната от Вилнюс, е имала конкретен поръчител във Вашингтон, Берлин или Лондон.
Важното е нещо, което е много по-голямо и по-сложно: бившите балтийски републики на СССР все още не могат да намерят друга опора в международната политика, освен конфликта с Русия. И очевидно никой на Запад няма да им помогне в това. Сега, когато формално независимото съществуване на балтийците продължава повече от три десетилетия, това означава истински проблем и въпросът: какво да се прави в бъдеще?
Едва ли много хора в Русия имат желание да върнат прекия контрол над тези територии. И причината не е в уважение към техния суверенитет, той е твърде малък, за да предизвика силни емоции. Всъщност Русия не се нуждае особено от балтийските земи като такива.
Освен това мнозина са доста доволни от престоя им извън руското правно поле и в условия, при които изпълнението на исканията от Брюксел е смекчавано и от периферното положение на трите републики. Това даде възможност да ги разгледаме като „хъб“ между руския и европейския пазар, удобно място за отдих и като цяло тихо провинциално пристанище на един хвърлей от руския център. Нека честно признаем, че именно с надеждата за такава перспектива Москва винаги е затваряла очите си за много неща около положението на своите балтийски сънародници.
Сега обаче вероятността от подобно развитие на събитията изглежда най-малко реална. И трите балтийски републики, особено Литва, се държат така, сякаш наистина са готови да станат доброволни жертви на глобалната игра, която се разгръща за способността на Запада да извлича най-много полза от световната политика и икономика.
В същото време вероятността САЩ да бъдат готови да унищожат собствената си цивилизация в името на Латвия, Литва и Естония се оценява като изключително незначителна. Поради това е трудно да се обяснят действията на литовските власти в този случай с фалшиво чувство за безнаказаност. Неизбежно възникват подозрения, че поведението на балтите е ирационално и самоубийствено.
Драмата на ситуацията е, че това беше единственият работещ вариант за тях. В съвременните условия стойността на живота на отделна малка държава се определя не сама по себе си, а от по-мощни сили. Единствената ценност, която балтийските републики представляват за САЩ, е геополитическото им положение, което им позволява да извършват тактически маневри в рамките на голяма дипломатическа игра с Русия.
Между другото, Финландия скоро ще играе точно такава роля, като загуби неутралния си статут по нареждане на своите политици. А това означава, че всички тези страни продължават да се движат в порочен кръг, все повече и повече придобивайки формата на въртоп, увличащ ги в катастрофа.
Това би било невъзможно, ако самите балтийски страни бяха успели да се измъкнат от зависимостта от Русия, да се откажат от нея, да издигнат стена на границата и завинаги да забравят за съществуването на своя голям източен съсед. Трябва да се отбележи обаче, че такъв начин на съществуване също беше невъзможен за тях. Русия продължава да привлича съседите си, защото е толкова огромна, има страхотна култура и голяма икономика. Такава е географията, надареността с природни ресурси и история, която не може да бъде променена с никакво политическо решение.
Всичко това прави, по думите на един американски сенатор, Талин предградие на Санкт Петербург и държи и трите балтийски републики в руското силово поле, дори ако формално те отдавна са станали част от политическото пространство на САЩ и Западна Европа в рамките на НАТО и Европейския съюз. Освен това техните нещастни и дълбоко провинциални политици не са особено способни да измислят сами за хитри външнополитически решения.
В цялото пространство около нас единствената страна, която не трябва да подчинява доминиращата част от външната си политика на съседството с Русия, е Монголия. Тя наистина е в уникално положение, тъй като граничи само с две велики сили, Русия и Китай, които освен всичко друго поддържат приятелски отношения помежду си. Това позволява на Монголия да бъде буфер в най-добрия смисъл на тази геополитическа концепция – няма смисъл да се играе на противоречия, а „големите“ съседи винаги ще се разберат помежду си. Освен това липсата на достъп до морето прави Монголия логистично недостъпна за противниците на Москва и Пекин. Това означава, че лишава дори и най-отчаяните авантюристи, ако такива се намерят в степта, от надеждата да отлетят, вкопчени в шасито на американски самолет.
Балтийските държави не могат да бъдат такъв буфер – те граничат само с една велика сила. От друга страна е останалата част от Европа, която сама по себе си не е напълно независима по въпросите на външната политика. И затова трите балтийски републики неизбежно градят цялата си външна политика върху опитите да се откъснат от Русия и да се борят срещу нея, колкото и смешно да изглежда това. Единственото нещо, което може да ги спаси от това да бъдат в руското силово поле, е изчезването на самата Русия, в което САЩ и Западна Европа непрекъснато убеждават политиците и населението на Латвия, Литва и Естония. Но докато Русия е това, което е и винаги ще бъде, те нямат шанс да получат истинска независимост от нея. Така че от нас зависи да решим проблема.
Какво трябва да направи Русия в това отношение? На първо място, очевидно, да се разбере неизбежността на избора между прости и сложни решения. Първият е установяването на определен етап на пряк контрол върху политическите системи на балтийските републики. Това е исторически познат начин за нас да гарантираме собствената си сигурност и директен контакт с онези страни, които имат нещо зад гърба си, освен необходимостта да експлоатират антируските настроения.
И сега не можем да изключим възможността в процеса на мащабно преструктуриране на целия световен ред през XXI век действително да се стигне до намаляване на суверенните юрисдикции, които нямат достатъчно обективни основания за това.
Второто решение е по-сложно, така че веднага възниква съмнение относно неговото прилагане. На първо място, защото Русия по принцип все пак не е известна със склонността си да усложнява подходите си към международната реалност. Издигането на истински суверенитет между балтийските републики, като се вземе предвид тяхното геополитическо положение и липсата на желание на Русия да ги контролира пряко, ще отнеме време и много старателна работа. Успехът неизбежно ще зависи от това колко бързо намалява способността на САЩ да се намесят ефективно в Източна Европа и като цяло далеч отвъд собствените си жизненоважни интереси.
От самата Русия създаването на пълноправни съседи по северозападните граници ще изисква огромно търпение и способност за комбиниране на политиката на морков
и тояга. Но има причина да мислим, че този конкретен метод ще се окаже по-разумен от повтарянето на вече преминалия опит от „заселване“ в собствената ви къща на нежелани наематели. Освен това уменията за възпитание на отговорни съседи определено ще бъдат полезни, с много малък брой изключения, в отношенията с други републики от бившия СССР.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?