/Поглед.инфо/ Правителството на Шотландия обяви намерението си да проведе референдум за независимост, без да се съобразява дали Лондон иска или не. По-ранно проблеми със сепаратисти ескалираха и в Северна Ирландия - и ще продължат да ескалират поради икономическата буря, обхванала Великобритания. Струва ли си да чакаме държавния колапс на този враг на Русия?

Още от сега да си го кажем, че Уилям Уолъс ще свърши зле. Колкото и Русия да иска да види как старият си, но отново озлобен враг - Великобритания да се пука по националните шевове, засега шансовете на Обединеното кралство в борбата за собствената си териториална цялост изглеждат преобладаващи.

Това е като с президентството на Марин Льо Пен във Франция – бихме искали, но надали.

В ъгъла на ринга, където се вее “Юниън Джак”, стои правителството на Борис Джонсън -ексцентричен човек, който мнозина напразно не приемат на сериозно: той е способен на резки, неочаквани и опасни стъпки.

В синьо-белия ъгъл стои управляващата Шотландска национална партия (ШНП) и нейният лидер, първият министър Никола Стърджън. Тяхната цел е догодина да проведат плебисцит за бъдещето на шотландската държавност и, ако е възможно, да го спечелят.

Тоест наградният фонд на битката е цяла Шотландия. Или ще остане част от Великобритания, или ще стане независима държава, а Лондон ще трябва да търси друго място, където да разположи своите стратегически ядрени ракети.

Но най-вероятно няма да му се налага.

Строго погледнато, разрешението за провеждане на такъв плебисцит се издава от британското правителство, това е законът. Така беше и последния път - през 2016 г., когато идеята за независимост беше отхвърлена от 55% от гласувалите шотландци.

Реакцията на “Даунинг Стрийт” на инициативата за повторен дубъл е предвидима: само това ни липсваше изчакайте. На шотландците им казват, че разстоянието между плебисцитите по такъв важен въпрос трябва да е поне 15-20 години. Дотогава я камилата, я камиларят, но сега има по-належащи проблеми - рекордна инфлация и войната с Русия, например.

В случай на окончателен и официален отказ, шотландците обещават да търсят "заобиколни решения", но това не изглежда като перспективна посока за тях. Като цяло Джонсън може дори да се съгласи на референдум, при условие че не се провежда още сто години - поради тактиката на "отворената клетка" (ако има свободно отделяне от държавата, има по-малко желаещи да направят това в действителност, а не напук на британците) и че сега той със сигурност ще спечели такъв референдум.

Съотношението в шотландското общество положението е почти същото, както беше: 45 към 55 в полза на "юнионистите". Вярно е, че няколко месеца преди предишния референдум имаше (според различни социологически проучвания) 37-40% привърженици на независимостта, така че формално ШНП има основание за оптимизъм.

Но проблемът на националистите е в електоралната структура на тези, които подкрепят техните идеи. Те са подкрепени предимно от млади хора, докато възрастните хора в мнозинството си възнамеряват да гласуват против независимостта на Шотландия.

На пръв поглед, ако младежите са “за”, тоест за бъдещето, но ако това беше така, тогава бъдещето винаги щеше да принадлежи на радикалите. На практика технолозите трябва да правят чудеса, за да привлекат младите хора към урните, докато по-възрастните (особено пенсионерите) дисциплинирано гласуват срещу драстични промени и радикални идеи, които събарят познатата им картина на света.

Въпросът е също така, че ШНП не са мрачни планинци, които се борят срещу миграцията, мюсюлманите и сексуалните малцинства, както обикновено се представят европейските националисти. Такива са били някога - когато идеята за независимост на Шотландия принадлежи на няколко маргинали, въпреки че Шотландия е независима държава 850 години – много повече отколкото като част от Великобритания.

Но през 70-те години в Шотландия е открит петрол и това променя много. ШНП се застъпва за изграждане на социализъм върху петролна тръба с максимално приобщаване за малцинствата. Това са откровени левичари с феминистки дневен ред (Никола Стърджън, между другото е жена), смесица от ЛГБТ, екология, мултикултурализъм и прочее. Мъгливият Албион е твърде консервативен и империалистичен за тях - искат да живеят като в Скандинавия.

Преди това "мрачните планинци" добавиха към това нежеланието си да бъдат част от агресивния блок НАТО. След началото на специалната операция на руските въоръжени сили в Украйна, неутралната по-рано част от Скандинавия реши да стане част от НАТО (и скоро ще стане) - и шотландците също промениха решението си: искат независимост от Лондон, но не от Брюксел, искат да останат в Алианс и да се върнат в Европейския съюз.

Всъщност това е точно картината на суверенно шотландско бъдеще, което се предлага на шотландците: членство в ЕС, социализъм, ядрено разоръжаване, равни възможности - и никаква ксенофобия.

На първите места в списъците на ШНАП е лесно да забележите мюсюлмани и всякакви други малцинства. А на последния референдум право на глас по специален закон получиха дори мигранти без гражданство и лица под 18 (но над 16) години.

По принцип това не е за пенсионери. Не е за консерваторите. Консерваторите в шотландските реалности гласуват за Джонсън.

Между другото, в негова власт е да обезсили основната примамка на ШНП за избирателите - членството в ЕС. Шотландия ще може да се върне в "единното европейско семейство" само ако разводът ѝ с Лондон стане доброволно, с признание от страна на последния. Не напразно британците хранеха „своите човечета“ в ЕС като поляците и балтийските държави, така че да могат да разчитат на вето върху приемането на Шотландия от тяхна страна и от онези страни, които имат собствени проблеми с сепаратистите (например Испания и Кипър, където Нейно Величество все още има военни бази).

В борбата си с британското правителство (но, между другото, не и с Короната. Дори в ШНП повечето са съгласни да смятат британския монарх за свой собствен, както канадците или австралийците), първият министър Стърджън се надява, че икономическата буря, която сега обхваща Великобритания, ще успее да пречупи неблагоприятната за сепаратистите електорална картина.

„В цяла Шотландия хората страдат всеки ден от последиците от рязко поскъпването на живота, бавното икономическо развитие, изострящото неравенство, липсата на публично финансиране и много други последици от Брекзит, за който не са гласували“, каза тя.

Може да стане всичко, но на практика най-вероятно ще бъде обратното - точно поради икономическата буря повечето шотландци ще предпочетат да се придържат към обичайното си пристанище и няма да рискуват със свободна навигация.

Освен това по-голямата част от икономистите (включително шотландските), които са противници на сепаратизма, посочват, че няма достатъчно петрол за обичайната ситост - трябва да се разчита на Великобритания, на нейната лира, на нейния производствен капацитет, дипломатически способности и търговски лобисти в почти всички страни по света.

Освен това на страната на Джонсън е огромната информационна машина, която активно използва изображенията на онези шотландци, които са си направили име на федерално ниво и не са склонни към отцепване. Покойният Шон Конъри е по-скоро изключение от правилото: шотландските знаменитости са преобладаващо за национално-териториалното единство.

В крайна сметка бунтът на мъжете в поли (във всякакъв смисъл) има дори по-малък шанс за успех от техните съседи и приятели по нещастие – ирландците от Ълстър, където сепаратистите (а също и левите) наскоро спечелиха избори. Те поне имат шанс за съчувствие и скрита подкрепа от страна на Европейския съюз, който заради ирландския въпрос (но не само заради него) е в сериозен конфликт с Джонсън, вторичен само на фона на общия им конфликт с Русия .

Британската преса със сигурност пише, че шотландските сепаратисти с действията си помагат на Кремъл. И дори ще бъде почти вярно - Великобритания направи много, за да гарантира, че нейният крах е част от руския интерес. Но както и да играят, пак ще загубят.

Но те могат да се надяват на успех в бъдеще. Например, в случай, че Мъгливият Албион, чрез усилията на Джонсън, се напрегне прекалено много поради конфронтацията с Русия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?