/Поглед.инфо/ Това няма да помогне, момчета, не трябваше да започвате тази история с Украйна - заплахата за демокрацията идва отвътре, от самите западни и други общества… Тази статия в американското списание “Форин Афеърс” на служителя на фондация “Карнеги” (тоест супер-хипер-демократ) Стивън Фелдстийн е приятна със своята откровеност. Къде другаде ще прочетете, че целият украински сюжет е бил планиран единствено за „съживяване на либералния интернационализъм, вдъхване на нов живот на все по-хаотичния световен ред след Студената война“ и в същото време сплашване на десетки страни по света, „прегръщащи Русия и Китай "?

Тоест ние знаем това, но за да признае честно един от западните идеолози, че самата Украйна няма нищо общо, трябва да се вдъхне живот на западния съюз, да се разгърне... Това е новина, нали?

Не съвсем. Дори само защото самият Фелдстийн пише заедно с "цели кохорти" колеги, които напоследък се изразяват именно по този начин, с изключителна искреност. Да, ако погледнете, такива гласове звучат. Ето примерна статия в агенция “Блумбърг” на Робърт Каплан от 1 април (и това не е шега). Текстът там е следният: “Помислете добре защо е необходимо да се организира глобална коалиция срещу Русия, а след това и срещу Китай. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда, но определено не е заради Украйна, защото там не се борим за демокрация. В края на краищата самата Украйна беше и остава от години слаба, корумпирана, институционално недоразвита пустиня на демокрацията”.

И пак – това го знаехме и го знаем, но отсреща така откровено признават, че такава Украйна не е нужна на никого.

Не, наистина: за неграмотните маси приказката за Киев като фар и крепост на демокрацията все още остава задължително четиво. В цяла Европа окачват (обаче вече им писна и вече свалят) жълто-сините знамена. Преди това на европейците беше обяснено, че са морално длъжни да дадат къщата си на мигрант от Близкия изток, сега обясняват, че ако къщата е оцеляла след това, сега трябва да я дадат на украинците. На последните им раздадоха хамбургери, те аплодираха. Е, нека не забравяме, че доставката на оръжие на Киев за убиване на цивилни (или военнопленници) от същата Украйна не е напразно. Оръжията се правят с пари на данъкоплатците. Няма да забравим и много други неща, като предстоящия живот без нефт и газ. Така че общата идея е ясна - помагайки на украинците, вие дарявате, но спасявате нашето всичко.

Все пак това е за неграмотните, особено за европейците, които в по-голямата си част остават изключително податливи на подобна мозъчна обработка. А за малко по-умните има Фелдстийн, Каплан и много други, които в издания от по-висок клас си казват откровено всичко както си е: да, тази Украйна е сметище, ние там раздухваме война, за да спасим нашата собствена система - каквото и да означава тази дума.

За това, че трябва да се спаси системата, вече всички говорят. Сред последните примери, Бог да я прости, е бившият външен министър на Австрия Карин Кнайсел, която каза много в интервю за “Азия Таймс”. И че сега работи върху книга с условно заглавие „Реквием за Европа“, защото „частта от света, в която израснах и на която бях отдадена, вече не съществува“. И фактът, че европейските държави стават все по-слаби играчи на международната арена, отстъпвайки място на азиатските страни. И че Европа започва да играе все по-малка роля в света, както демографски, така и политически. И накрая, че сега европейците все повече започват да се разочароват и да изпадат в отчаяние, което може да провокира бунтове и антиправителствени протести. Причината за всичко е „неефективно вътрешно управление“.

Всъщност нашите Каплан и Фелдстийн обсъждат това. За неефективността и за това какво всъщност да се направи. Първият от изброените ни подтиква да погледнем света такъв, какъвто е и да се замислим дали наистина има нужда от парламентарна и друга демокрация. Може би той, този свят, се състои от много различни автокрации, от лоши до много красиви. И разликата между тях е дали работят или не. Каплан е кореспондент по целия свят от четиридесет години и знае със сигурност, че това, от което хората се нуждаят, не е демокрация, а нещо по-конкретно: компетентно правителство, лични свободи, награди за заслуги и чувство за справедливост, установено от съществуващия режим. Да не говорим за факта, че никой така умело не имплантира свободата и другите добри ценности, както истинските диктатори. Така че Западът като цяло трябва просто да противопоставя едни автократи на други в определени ситуации, вместо да преследва една правилна идея за всички.

Има подозрение, че ако Каплан и Фелдстийн се срещнат в тъмна уличка, тогава един от тях определено няма да излезе оттам. Факт е, че Фелдстийн поддържа точно противоположното мнение по фундаменталните въпроси на Вселената. Вярно, той диагностицира същия колапс и дисфункция на демокрацията по доста подобен начин: той казва, че в целия свят, включително САЩ, Индия, Бразилия, Унгария и прочее, автократите са тези, които управляват шоуто. Свободата и другите универсални ценности са навсякъде в отстъпление. И колкото "по-западна" е държавата, толкова по-зле е там с истинска, светла и чиста демокрация. Най-гадното е, че има масови демонстрации на хора, озверели от налагането на общочовешки ценности, за техните автократи.

Какво да правят? И тук е интересно. Фелдстийн предлага всъщност шествието на същите тези ценности по света да започне от нулата. Например, на президента на Съединените щати трябва да бъде забранено да общува с диктатори. Кой ще забрани - ще кажем по-долу, но засега ще бъдем снизходителни на този президент: ако наистина, наистина трябва да общувате с грешните лидери, тогава само ако на следващия ден този условен Байдън се срещне с всички налични демократи в тази страна и им казва добри неща.

И така, кой ще насади тези идеи? Ще трябва да се създаде фонд. Един за целия свят. Мощен, такъв, който всъщност ще стои над правителствата и ще ги учи на ценности и критерии (многото такива фондове, които вече съществуват, очевидно не са проработили). Това е истинският глобализъм - дори и да сте президент на САЩ, няма да обелите дума.

И остава въпросът какво общо има Украйна с хилядите цивилни, унищожени от киевския режим, да не говорим за другите загуби и разрушения. Да, тя няма нищо общо с това. На никой не му пука за нея.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели