/Поглед.инфо/ Рядък инцидент се случи вчера във Великобритания. На страниците на неделния брой на вестник “Телеграф” беше публикувана съвместна статия от двама външни министри: украинския Дмитрий Кулеба и британския Лиз Тръс.
Разбира се, има случаи, когато външни министри на различни държави подписват съвместни изявления, комюникета и меморандуми. Но заедно да работят едновременно върху един журналистически опус не е най-честото явление. Дори само защото дипломатическите ведомства са инструктирани да представляват интересите на своите държави изключително на външнополитическата арена, а не да говорят от името на някой друг. Изглежда, че Украйна вече толкова е свикнала с ролята на държава, контролирана отвън, че нейните дипломати не забелязват колко неестествено изглежда, когато дори статиите са им продиктувани от задгранични колеги.
Интересно е как ли е протекъл процесът на писане на статия в четири ръце? Илф и Петров, най-известният тандем на руската литература, веднъж обясняват как са работили върху своите произведения: „Да, ние пишем като братя Гонкур: единият тича из редакциите, а другият пази ръкописа, за да не бъде откраднат” Ако този процес протече по подобен начин и с новия литературен тандем, то може да се предположи, че ръкописът е бил пазен от Кулеба - той се е мъчил с патерици през последните дни и едва ли би могъл да тича из редакциите на британските вестници.
Въпреки че е възможно нито Кулеба, нито Тръс да са истинските автори на опуса, тъй като почти всяка от тезите, озвучени от тях през последните дни, е излязла от устните на британския премиер Борис Джонсън (между другото, някога щатен колумнист на този конкретен вестник). По странно стечение на обстоятелствата, в същия ден, когато статията на двамата министри беше публикувана в Си-Ен-Ен, се появи интервю със самия британски премиер с характерното заглавие: „Победа на Русия в Украйна би била абсолютно катастрофална“. Тоест, дори не се очертава тандем, а трио, където Джонсън свири основната цигулка.
Основните тези, които идват от устните на Джонсън-Кулеба-Тръс, могат да се сведат до две послания: не трябва да се допуска „лош мир“ с Русия и не трябва да се допуска глобална умора от Украйна. Тоест украинците трябва да следват пътя, който лично британският премиер им е определил в Киев на 1 февруари тази година: „борба до последната капка кръв“. Просто казано, жителите на Украйна трябва да умрат.
Съдейки по отчаяните и решителни действия на британците, те наистина се страхуват от някакъв мир или дори примирие на украинските бойни полета. Достатъчно е да си припомним как Джонсън лично дойде при Зеленски, когато бяха очертани контурите на мирните споразумения с Русия, и всъщност забрани на главата на киевския режим да ги подпише. Това потвърдиха източници както от британски, така и от украински издания. Според последните британският премиер уж казал на Зеленски: „Ако сте готови да подпишете някакъв вид гаранционно споразумение с Путин, то ние не сме“.
Беше още през април. И още през юни Джонсън отново бързо се втурна към Киев, като научи за посещението на колегите си от четири европейски страни там. И отново навсякъде повтаряше, че "лош мир" е неприемлив за Украйна и че не трябва да бъде принуждавана да се отказва от териториите си, за да сложи край на войната. В крайна сметка беше казано ясно: всички украинци трябва да умрат. А тези, които се противопоставят, изглежда много дразнят британските лидери.
Тази основна теза сега се повтаря неуморно както от Джонсън, така и от Тръс. Но през последните седмици беше добавен още един момент. То се свежда до молба да не забравяме Украйна, да не се уморяваме от новини за събитията там, да не размазваме фокуса на вниманието. В интервю за “Скай Нюз” британският премиер направо заяви: „Обезпокоени сме, че малко умора от Украйна започва да се появява по света“. И тогава, отговаряйки на въпроси на германския”Зюдойче Цайтунг”, той повтори: „Има заплаха от умора по света от украинския конфликт“.
Изглежда, че това изявление имаше ефект върху Зеленски. Той, къпейки се в лъчите на прожекторите по различни форуми, в Кан и дори на музикалния фестивал в Гластънбъри, явно не е забелязал, че безвкусните му представления вече са доста писнали от западната публика, включително британската. Затова думите на Джонсън се превърнаха в студен душ за него.
След тях Зеленски в няколко поредни изказвания се съсредоточи върху факта, че светът се уморява от украинския дневен ред, и каза, че това не трябва да се допуска при никакви обстоятелства. И в обръщение към канадски студенти той дори моли: „Не давайте на някого някъде горе, в бюрократичните коридори, възможността да забрави какво се случва в Украйна, да забрави за войната. Моля, не се уморявайте заради война. Не се уморявайте от войната в Украйна." Някакво заклинание!
Дипломатическият редактор на вестник “Гардиън” Патрик Уинтър открито признава, че Уайтхол също много се страхува от обидната дума „умора“ и факта, че светът „не е готов за дълги години на жертви за поражението на Русия“. Той цитира и думите на естонския премиер Кая Калас: "Умората от войната се усеща. Русия играе на нашата умора. Не трябва да попадаме в капан." Уинтър стига дотам, че директно намеква, че резултатът от тази умора ще бъде смяна на правителствата или тяхното отслабване в редица европейски страни и може да се случи дори най-лошият кошмар за либерал: завръщането на стола на президента на САЩ Доналд Тръмп. Оттук и истерията на много западни фигури.
Джонсън пристигна на срещата на лидерите на Г-7 с основната мисия за себе си: да убеди колегите си и особено Макрон в необходимостта от продължаване на войната с Русия „до последния украинец“. И той издаде проста историческа фраза, която почти сигурно ще остане в историята като един от най-невероятните парадокси на XXI век, заедно с изявлението на главния дипломат на Европа Жозеп Борел за необходимостта да се постигне победа на бойното поле, а не на масата за преговори. Британският премиер каза: „Всеки опит за разрешаване на конфликта сега ще доведе само до продължителна нестабилност“.
Тези думи трябва да се четат и препрочитат. И усещането за нещо фантасмагорично, трансцендентно,като от Оруел няма да го пусне, колкото и да ги повтаряте, опитвайки се да стигнете до дъното на казаното. Въпреки че официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова намери обяснение: „Отначало отказвате да повярвате, че подобни чудовищни изявления са възможни по принцип, но след това се сещате, че говорим за режима на „либерално-демократичната монархия“ и всичко си идва на мястото."
Приблизително същата е статията от главните дипломати на Украйна и Великобритания. В съвместното си творение те твърдят: "Партньорството между нашите две велики нации се основава на основния принцип, че хората трябва да имат свободата да избират своето бъдеще. Но това е анатема за Владимир Путин." Да, анатема е. Като се има предвид образователното ниво на Лиз Тръс, водеща хронологията "от монголите до татарите", може да се предположи, че тя не знае значението на тази дума. Но ако все пак на Кулеба е било разрешено да прочете подписаната от него статия преди публикуването ѝ, той можеше да подскаже малко на британския си колега.
Нека обаче оставим настрана схоластичните аргументи на невежата Тръс и Кулеба, който се присъедини към нея. Нека обърнем внимание на тяхното позоваване на свободата на избор. Татова е същото свещено право на самоопределение, за което Русия се позовава, когато говори за правото на жителите на Крим и Донбас да избират собствената си съдба. Именно украинският режим, действайки по заповед от Лондон, категорично лишава хората от такава свобода. Още по-изненадващ е фактът, че новото литературно дуо реши да използва подобен похват. Освен това веднага беше последван от призив за напомпване на Украйна със смъртоносни оръжия. Очевидно, за да имат хората повече възможности да „изберат свободно бъдещето си“, Тръс и Кулеба смятат, че този избор е по-лесно да се направи на фона на експлозии на снаряди.
Самата министерска статия завършва с призив за „съпротива на руския империализъм“ в Украйна и „осигуряване на бъдещето на Украйна в Европа“. Но извинете, защо авторите просто не бяха призовали да се даде възможност на жителите на Украйна да изберат своето бъдеще, а веднага правят избора вместо тях. Или тези, които искат да живеят с Русия, а не с Европа, не се считат за хора? Особено забавно е да чуем призив за осигуряване на „европейски избор за украинския народ“ от представител на държава, чийто народ преди шест години избра обратния път – извън Европейския съюз.
Когато британски и други западни фигури обясняват подкрепата за Украйна със „защита на демокрацията и свободата“, те напълно игнорират факта, че там отдавна е изградено абсолютно тоталитарно общество, където опозиционните партии са забранени, неудобните медии са затворени, критиците на Зеленски правителството са арестувани или просто убити. В гореспоменатата реч пред канадски студенти той им обясни същността на демокрацията – „ваше право е да избирате“. И след това добави: "Трябва да заявя: за да защитите свободата и демокрацията в държавата, понякога трябва да действате бързо и недемократично. Но когато войната свърши, това ще даде своите резултати."
Тоест войната ще отпише всичко, включително ужасните зверства на украинския режим срещу хората, които Зеленски, с помощта и по преките инструкции на Великобритания, лишава не само от правото да избират бъдещето си, но и от живота .
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?