/Поглед.инфо/ Вчера ръководителят на украинската делегация на преговорите с Русия Дейвид Арахамия каза, че Киев може да се върне на масата за преговори в края на август. Според него дотогава Киев очаква да извърши контраофанзива, която трябва да засили неговата „преговорна позиция“. В същото време политикът подчерта, че Украйна няма да приеме „загубата на територия, това е юридически невъзможно“.

Няма съмнение, че изявленията на Арахамия са най-пряко свързани със събитията от последните дни и в същото време са открита подигравка с континентална Европа и нейните лидери.

Струва си да припомним, че в петък, ден след широко разгласената визита в Киев на лидерите на Германия, Франция и Италия (и румънския президент, който се присъедини към тях), британският премиер внезапно се втурна там.

Причината за неочакваното пътуване изглежда проста.

Според западните медии, въпреки публичното изразяване на подкрепата на европейците за Украйна, при затворени врати Макрон, Шолц и Драги „убедиха Зеленски да седне на масата за преговори“ с Русия.

На свой ред Лондон и по-конкретно Борис Джонсън заемат радикално "ястребова" позиция. Затова е съвсем естествено, че британският лидер е изоставил всичко и се е втурнал към Киев, за да се увери лично, че представителите на Европейския съюз не успяват да убедят украинските власти към миролюбие или поне да набият здрав разум.

Свежите изявления на Арахамия потвърждават, че опасенията на Джонсън са неоснователни: Киев е безкомпромисно готов да продължи да се бие до последния украинец.

В същото време в сегашната ситуация основната цел сега е не толкова Русия, колкото Европа, която започна да осъзнава не особено приятната роля на жертвеното агне, която ѝ е отредена.

След началото на специална военна операция национално ориентираните и проатлантически части от европейския елит, които преди това се биеха доста упорито една срещу друга, се сляха в див русофобски пристъп. Изглежда, че всички те единодушно вярваха, че „адските санкции“ наистина ще сломят Русия за няколко седмици – ако не и дни – в резултат на което Европа ще получи всичко необходимо, наведнъж и за нищо.

Само три месеца по-късно Европа започна да осъзнава, че отново е сгрешила. И вместо разпадането на самата Русия наближава криза от такъв мащаб - и то бързо - че е все по-подходящо да се използва терминът "катастрофа", за да я опишем.

Освен това други партньори в западната коалиция – преди всичко САЩ и Великобритания – все по-малко крият намеренията си да „разкулачат“ богата Европа. А взетите през последните месеци решения изключително улесняват този процес.

Така че не е изненадващо, че европейските лидери, които са разбрали зловещите перспективи на своите страни за бързо наближаващата зима, се опитват върху руините на сътрудничеството с Русия, разбито от самите тях, да намерят начини, ако не да върнат каймата назад, то най-малкото спиране на процеса. И също толкова естествено се натъкват на противопоставянето на англосаксонските съюзници, които имат нужда от обратното – така че разривът между европейците и Москва да стигне до крайната точка. Свежата киевска интрига се превърна в поредния пример за това.

И тук най-интересното е позицията на страната ни.

От десетилетия Русия се интересува от изграждането на стратегическо партньорство с Европа – това от „Лисабон до Владивосток“. И в опитите си да помогне на европейците да се освободят от васална зависимост от САЩ, Москва често в труден момент протяга ръка за помощ, винаги е готова за компромиси и като цяло демонстрира надеждността си като партньор по всякакъв възможен начин.

И този модел на действие се оказва разбит пред очите ни.

Миналата седмица "Газпром" драстично намали доставките през "Северен поток-1" и то по изключително добра причина под формата на антируски санкции. Нещо повече, постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов призна, че поради проблеми със "санкционираните" турбини газопроводът може да бъде напълно блокиран. Европа вече се оказа принудена да изпомпва газ от хранилища, предназначени за зимата. И освен това „Турски поток“ спира за планова поддръжка, която, разбира се, е договорена с всички заинтересовани страни.

Плюс това, аварийната ситуация в американския завод за втечнен природен газ във Фрипорт, поради която експортният му терминал няма да работи поне три месеца, а около 70 процента от продуктите на компанията отиваха в Европа. А Испания се скара с Алжир и може изобщо да остане без газ от там.

Като цяло, без приемането на спешни мерки, картината на бъдещата европейска зима се очертава в направо апокалиптични цветове. А преговорите между германците и канадците за съдбата на задържаното оборудване на „Сименс“ заплашват да се проточат за дълго време.

Москва от своя страна не възнамерява да помага на Европа, разгневена от русофобския расизъм. Вярно е, че вратата, на която можете да почукате, все пак беше посочена: ръководителят на Газпром Алексей Милер каза, че „Северен поток-2“ е от техническа гледна точка напълно готов за транспортиране на газ към Европа.

Ако обаче Европа тръгне по този път, тя ще трябва да се скара с „напредналото човечество“ и да се появи в очите му като мелез на Путин.

Русия, от друга страна, вече няма да предлага, убеждава или създава комфортни условия при максимално запазване на честта на Европа. Време е да поемете пълната отговорност за живота си.

И остава много малко време за вземане на решение. Украинците не без основание заявяват намерението си да влачат преговорите до края на август. В крайна сметка тогава вече настъпват есента и студеният сезон.

Зимата идва.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели