/Поглед.инфо/ Генералният секретар на НАТО Столтенберг още преди началото на Мадридския конгрес на членовете на Алианса побърза да го нарече исторически. В съветските години (особено в късните съветски години) всеки пленум на ЦК на КПСС също се наричаше исторически, но това се правеше не преди да започне, а след като приключваше.
В случая обаче генералният секретар не е толкова далеч от истината. Краят на юни 2022 г. включва не само конгреса на НАТО, но и баварския конгрес на Г-7, както и трескавата дейност на Европейската комисия, която работи непрекъснато. Англосаксонците също работят непрекъснато. Може да се каже: „Как да не работят? Военно време!“, но естеството на труда не е както по време на война, когато седят в щаба и решават: „Първа колона напред, втора колона назад“ , а по-скоро институционален.
И Г-7, и НАТО, и Европейската комисия работят ръка за ръка, установявайки принципно нови цели и задачи за тези институции. И така ръка за ръка, разликата между НАТО и ЕК става неуловима и дори неясно защо е необходимо такова дублиране на институции. В края на краищата и двете сега са само задвижващи ремъци на единната англосаксонска кауза, правещи едно и също нещо. Освен това върховният представител на ЕС Борел е толкова изпълнен със смъртоносно твърдо безстрашие, че на негов фон генералният секретар на НАТО Столтенберг изглежда като охлюв. И защо тогава са нужни генералният секретар и защо тогава е нужно НАТО, когато има висши представители на ЕС, които да удрят с показалеца си Русия на картата? И не само Русия - Китай също е на опашката.
Някога ЕС, който тогава беше Европейската общност за въглища и стомана, включваше няколко пъти по-малко държави и беше ангажиран с предпазлива икономическа интеграция. Днес тя се простира от южните планини до северните морета, където никой не знае къде е тази стомана и къде са тези въглища, а вместо икономическа интеграция, Брюксел се занимава с икономическо унищожение на подчинените си страни. Голяма разлика.
По същия начин, дълго време формално НАТО беше структура за колективна сигурност с ясно дефинирана зона на отговорност. Далекоизточните морета определено не бяха включени, тъй като не принадлежаха към северноатлантическия басейн. Сега съюзът е готов да се изправи срещу всички, включително Поднебесната.
Това прави западния блок все по-малко различим от Океания в “1984” на Оруел. Нещо повече, това не е желание да се обижда, по-скоро е твърдение, че тройната международна конфигурация Евроамерика-Русия-Китай става много подобна на конфигурацията Океания-Евразия-Истазия. Както е описано в забранената книга на океанския предател и дори принца на мрака, Еманюел Голдщайн, чиято прилика с Троцки се забелязва ясно.
Според Голдщайн след атомната война от 50-те години се образуват три глобални държави. Океания, която включва бившите Съединени щати, както и Писта номер 1, бивша Великобритания с Лондон, където и се развива действието на романа. Остават Евразия (СССР плюс континентална Европа) и Истазия (Китай, Япония, Манчжурия, Югоизточна Азия).
В идеологически смисъл в Океания доминира ангсоцът (английският социализъм), в Евразия – необолшевизмът, а в Истазия – култът към смъртта, което е и заличаване на индивида. В практически смисъл и трите суперсили са подобни една на друга до степен на неразличимост.
Тук трябва да се има предвид, че както бившият троцкист Оруел, така и персонажът в неговата книга Голдщайн-Троцки не изпитват ни най-малко симпатии към никоя от суперсилите. Според Голдщайн (който всъщност самият той - заедно с други - е забъркал тази кажа), всички тези страни са едно и също, само поглед отстрани. Но читателят не знае почти нищо за Евразия и Истазия, докато животът на Океания е описан по-подробно - и човек може да го сравни с яркия Запад.
Океания номер 2 - САЩ и сателитите - са въвлечени в безкрайни периферни войни, но се страхуват (както техните съперници) от голяма война. Има пълна прилика. Доктрината на сегашната Океания се свежда до факта, че има Голям Сатана - суперсилата, с която в момента се води конфронтацията, и Малък Сатана - суперсилата, с която все още не. В същото време, според Голдщайн, Големият Сатана и Малкият Сатана могат лесно да сменят местата си. Океания винаги е воювала с Евразия, а утре ще се окаже, че Океания винаги е воювала с Истазия. Нещо подобно в сегашна Океания също е малко вероятно да изненада някого.
Развитието на политкоректната култура („двумисълта”) и политкоректния език („новговорът”, който се генерира от идеологически верни ковачи на думи) е изцяло в линията на „1984”. Смешно е, че властите на Оруел не си правят труда да преименуват медиите и вестникът със старозаветното име „Таймс” пише на съвременен език. Точно като Океания №2.
Материалният живот в действителност е малко по-добър, отколкото в книгата, въпреки че призивите на германските „Зелени“ за спирането на прането, отоплението и другата консумация предполагат, че столовата на Министерството на истината и джинът “Победа” не са далеч. Ще изчакаме зимата.
Във всеки случай последователната картина на прекрасния нов свят на Оруел е на прага. Поне в Океания. Ще видим какво ги очаква Евразия и Истазия.
В СССР още през 70-те години се спори, че романът "1984" (забранен по това време) всъщност не е за съветския комунизъм, а за бъдещето на западния свят. Последните исторически пленуми на НАТО, Г-7 и свързаните с тях структури, водят до неконтролирани асоциации.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?