/Поглед.инфо/ Европейският съюз официално даде на Украйна и Молдова статут на кандидатки за членство в ЕС, но отказа същото на Грузия, обещавайки тежки разговори. Какво място заема руската спецоперация в Украйна в този разговор между Запада и Тбилиси, като се има предвид, че самите грузински власти обвиняват властите в Киев за техния европейски провал?

„Европейският съвет реши да предостави на Украйна и Молдова статут на кандидат-членка на ЕС“, написа в „Туитър“ председателят на Европейския съвет Шарл Мишел „от кулоарите“ на срещата на високо равнище на ЕС.

Европейският съвет, който включва лидерите на страните от ЕС (президент и премиери), е последният орган по въпроса за европейската интеграция. По-рано Европейската комисия, която управлява брюкселската бюрокрация, и Европейският парламент призоваха за предоставяне на Киев и Кишинев на титлата „кандидат-член“.

Имаше минимална вероятност властите на една от европейските държави да се възпротивят на Европейския съвет, особено след като толкова много страни - от Естония до Италия - вече бяха заявили, че перспективата за пълноценно влизане в ЕС, поне за Украйна, все още е изключително далеч. Но в крайна сметка дори унгарският евроскептик Виктор Орбан, който има най-хладните отношения и с Киев, и с Брюксел, не наложи вето.

Вместо това Орбан настоя Босна и Херцеговина също да получи статут на кандидат, защото, напротив, има много топли отношения с лидера на местните сърби Милорад Додик. Но поради особено тежката политическа ситуация в БиХ тази инициатива не мина – също като инициативата за даване на статут на кандидат на Грузия, която беше предложена от самата Грузия.

Тбилиси и Кишинев се засуетиха веднага след Киев, където видяха в спецоперацията на въоръжените сили на РФ претекст да се приемат в ЕС по ускорена процедура. Ако на Киев беше казано „да“, това би изкупило почти всичко за президента Владимир Зеленски: можете да унищожите страната с 95% - до Лвов, но останалите 5% ще сбъднат своята „европейска мечта“. До вчера изглеждаше напълно неосъществимо - но Зеленски го взе и го направи! С помощта на въоръжените сили на РФ, разбира се.

Но няма "ускорена процедура" - за да се присъедини към Европейския съюз, кандидатът трябва да отговаря на доста строгите критерии от Копенхаген. Украйна няма да се съобразява с тях много, много дълго време - и всъщност нищо няма да се промени нито за нея, нито за ЕС.

Премиерът на Албания Еди Рама се изказа доста изчерпателно по тази тема и той знае за какво говори: „Северна Македония е кандидат от 17 години, ако не се лъжа, Албания от 9 години. Приветстваме Украйна, добре е да получиш статут на кандидат. Но се надявам, че народът на Украйна няма да си прави големи илюзии за това.”

Между другото, той все пак греши: не на 17, а на 18 години. И 17 години са за Турция, ако броим от деня на началото на преговорите за присъединяване (Украйна все още не е достигнала тази точка), а ако от момента на общо одобрената кандидатура - 35 години.

Всъщност затова дори евроскептиците унгарци не протестираха срещу даване на статут на кандидат на Киев. Русия не трябва да се интересува от изключително далечните европейски перспективи на Украйна, стига основното се изясни: коя част от Украйна ще кандидатства официално за членство в ЕС след седмица, месец, година? Това се решава не в ЕС, а в Кремъл и руския Генерален щаб, но засега, изглежда, няма окончателно решение.

Ако говорим за перспективите за разширяване на Европейския съюз като нещо само по себе си, за Русия е още по-интересно защо е отказан статут на грузинците, които също много се стараеха. Освен това предварително беше ясно, че ще им откажат: френският президент Еманюел Макрон наскоро каза, че Грузия, за разлика от Украйна и Молдова, е „на различно място“ не само „географски“, но и „геополитически“.

Що се отнася до географията, тя е ясна – Грузия няма обща граница с ЕС и не се очаква. Но що се отнася до „геополитиката“, намекът излезе непрозрачен: какво точно се има предвид?

Грузинското правителство настоява, че предложението не е проработило поради оплакването на Украйна. Отношенията между страните рязко охладняха защото властите в Киев се надяваха, че Тбилиси ще отвори втори фронт срещу Русия някъде в Южна Осетия, но Грузия, по-рано победена от Русия, дори не започна да налага икономически санкции, тъй като самата Русия няма да усети нищо, но малка Грузия - доста.

Като обект на обвиненията си грузинският премиер Иракли Гарибашвили отделя ръководителя на фракцията на управляващата партия на Украйна „Слуга на народа“ Давид Арахамия, който наскоро пътува до САЩ и Европа. Самият Арахамия отрича това (включително факта, че се е мотал из Европа), а в Съединените щати той, според него, „обосновава концепцията, че г-н Иванишвили е олигарх на проруски клан, който има марионетно правителство, излага грузинския народ, който иска да влезе в Европа.“

Бидзина Иванишвили е най-богатият човек в Грузия и основател на управляващата партия "Грузинска мечта". А лидерът на „марионетното правителство“ - Гарибашвили, уж е основният виновник, че не е въвлякъл страната си си във война с ядрена сила.

Тази схватка добре илюстрира нивото на отношенията между страните, но не дава отговор на поставения въпрос: защо европейците обидиха грузинците. Същият Макрон в кулоарите на срещата каза, че Тбилиси ще получи статут на кандидат, когато отговори на „приоритетните въпроси на Европейската комисия“. Отново нищо не е ясно - освен че разговорът ще бъде труден.

Статусът на кандидата е медал, макар и пластмасов, но все пак поощрителен. В случая с Украйна насърчението е лично за Зеленски (всъщност цялата европейска история се изчерпва с това) и решиха да не насърчават правителството на Грузия.

Може да изглежда, че въпросът е само в санкциите, но е малко вероятно. Молдова също не наложи санкции срещу Руската федерация - приблизително по същите причини като Грузия. Процесът на отказ от всичко руско там сега протича по различен начин, например чрез забрана за излъчване на руски телевизионни канали и други мерки, но в Тбилиси всички тези мерки бяха въведени отдавна – там дори няма официални дипломатически отношения с Москва.

Географията, подобно на нерешените териториални конфликти, също е слаб аргумент, поне от правна гледна точка. Кипър стана пълноправен член на Европейския съюз, въпреки че северната част на острова беше окупирана от Турция. В същото време от Кипър до Турция са 75 километра, до Сирия около 100 км, а до Европа – много повече.

Най-вероятно отговорът е прост: за официално насърчение грузинските власти ще трябва да предприемат някои реформи, които да улеснят живота на клиентелата на Съединените щати и част от европейския елит - партията Обединено национално движение, свързана с Михаил Саакашвили, който сега е в грузински затвор. Може би ще поискат освобождаването на самия Саакашвили, който има влиятелни приятели в ЕС, но едва ли официално. Ако стане официално, ще изглежда твърде много като намеса в съдебната система на независими държави, така че официално ще се изискват само реформи.

Европейската комисия постоянно настоява за такива реформи от грузинските власти - и те обикновено отстъпват, какъвто беше случаят например с конституционната избирателна реформа, ясно съобразена с интересите на ОНД.

Проблемът е, че тези реформи не бяха достатъчни, за да се върнат на власт поддръжниците на Саакашвили - твърде много хора помниха с лошо президентството му. Но тази ситуация теоретично може да бъде променена - и тогава Грузия отново ще бъде оглавена от партията на войната срещу Русия, последствията от която за нея могат да бъдат много тъжни. Примерът с Украйна ясно показва това.

Така се затвори политическият кръг: както и да е формулирано искането за реформи, в крайна сметка те са насочени към изостряне на конфронтацията между Грузия и Русия, чак до война.

Малко вероятно е всички в Европейския съвет като един да изхождат именно от това. Дори не е сигурно, че по принцип изхождат от това в Европейския съюз, а не например в САЩ, където Арахамия все още се скита и където са най-безкомпромисно настроени към Русия.

Именно във Вашингтон премиерът Гарибашвили най-вероятно ще трябва да търси източника на външнополитическите си неуспехи. А не в Украйна, раздувайки така политическата субективност на страната с отсъствие на суверенитет – на места той е „денацифициран“, а на други е предаден в откуп на страните-спонсори на Киев.

Промяната в това съотношение през следващите дни, седмици, месеци не зависи по никакъв начин от това дали Украйна е официален кандидат-член на ЕС или не. Но това ще бъде поучително за Грузия, която сега трябва да реши дали да играе тези игри със Запада или да живее самостоятелно и (тук Макрон е прав) да изхожда от географията си.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?