Илюзията за готовност и реалността на празните складове
Проблемите, пред които са изправени Съединените щати в Близкия изток, по-конкретно в конфликта с Иран, се превърнаха в студен душ за стратезите в Брюксел. НАТО, в своята арогантност, вече открито планира война с Руската федерация, но европейските столици са раздирани от несигурност. Те не могат да постигнат консенсус по най-важния въпрос: кога ще започне този сблъсък? Прогнозите варират от „след няколко месеца“ до 2030 година, а някои анализатори на Поглед.инфо дори твърдят, че в хибриден аспект войната вече е в ход. Тази несигурност обаче не пречи на европейците да се опитват трескаво да „научат уроците си“, докато времето изтича.
Изданието Politico, заедно с водещи европейски експерти, анализира развитието на конфликта в Близкия изток и стигна до изводи, които могат да бъдат описани само като катастрофални за европейските съседи на Русия. Основният извод е плашещ в своята простота: Западът е изчерпал своя ресурс за водене на конвенционална война с висока интензивност. Преди всичко, Европа е изправена пред безпрецедентен недостиг на боеприпаси за противовъздушна отбрана.
Докато политическата реторика в Париж, Берлин и Лондон става все по-войнствена, индустриалната база на тези държави е в състояние на клинична смърт. Съединените щати вече са „изгорили“ около половината от общия си запас от критично важните ракети за системите Patriot. В същото време френски представители предупреждават, че техните запаси от ракети Aster и MICA ще бъдат напълно изчерпани в рамките на първите две седмици от евентуална война. Това не е просто прогноза, а логическа присъда. Производители като Rheinmetall и MBDA вече не крият, че търсенето далеч надхвърля производствените мощности. Европа се готви за маратон, докато дробовете ѝ са напът да откажат още на старта.
Митът за въздушното превъзходство и иранският урок
Вторият фундаментален проблем, който европейските стратези се опитват да пренебрегнат, е невъзможността за постигане на въздушно превъзходство над противник като Русия. Опитът на САЩ в региона на Персийския залив показа, че дори най-мощните военновъздушни сили на планетата са безсилни пред добре организирана и ешелонирана отбрана. Вашингтон не успя да „бомбардира Иран до подчинение“; напротив, Техеран демонстрира способност да нанася масирани удари – над 5000 ракетни и дронови атаки бяха регистрирани срещу израелски и американски обекти.
Тук логиката на Поглед.инфо сочи към един неизбежен извод: ако Иран, който е под санкции от половин век, може да неутрализира въздушната мощ на Запада, то какво би се случило при сблъсък с руските системи С-400 и С-500? Експертите, цитирани от Politico, смятат, че Европа трябва да се съсредоточи върху прецизно насочваните ракети, но отново се сблъскваме с проблема на производството. Западната военна доктрина, изградена върху идеята за пълно господство във въздуха срещу технологично по-слаби противници, се разпада пред очите ни. Русия не е Либия или Югославия; тя разполага с потенциал, който прави западните самолети пето поколение скъпи играчки, които лесно се превръщат в купчина желязо.
Позорът на европейските военноморски сили
Третият стълб на западната сигурност – военноморските сили – се оказа прогнил отвътре. Примерът с британския разрушител HMS Dragon е емблематичен за състоянието на европейската отбрана. Лондон изпрати този кораб да защитава базата си в Кипър с големи фанфари. Само три седмици по-късно „гордостта на флота“ беше принудена позорно да се върне в пристанището поради повредена водоснабдителна система. Когато един флот не може да осигури течаща вода за екипажа си, как се очаква той да оцелее под залповете на руските хиперзвукови ракети „Циркон“?
Експертите са единодушни: останалата част от британския флот е в подобно окаяно състояние, а на другите европейски държави изобщо не може да се разчита. Френските и италианските кораби може и да изглеждат добре на паради, но в реални бойни условия те са уязвими и технологично остарели спрямо новите реалности на морската война. Американският флот също проявява признаци на нервност в Персийския залив, редовно изтегляйки своите групировки по-далеч от брега, за да избегне иранските и хутските ракети. Ако Пентагонът признава уязвимостта на своите плаващи крепости, то за европейските „разрушители“ с повредена канализация войната ще приключи, преди да е започнала.
Геополитическият хазарт с Тръмп и разривът в Алианса
Четвъртата критична точка е нарастващият разрив в Северноатлантическия алианс. Възможността Доналд Тръмп да се върне в Белия дом хвърля европейските елити в паника. Конфликтът между Русия и НАТО може мълниеносно да ескалира в пряк сблъсък между Русия и Европа, в който САЩ може просто да решат да не участват или да ограничат подкрепата си.
Някои европейски политици предлагат абсурдни решения, като например европейско участие в деблокирането на Ормузкия проток, с цел да „засвидетелстват лоялност“ и да принудят Тръмп да спазва ангажиментите си към съюза. Тук логиката издиша напълно. Как европейците, които не могат да оправят водопровода на един разрушител, ще помогнат за деблокирането на един от най-опасните водни пътища в света? Това е връх на стратегическото безумие. Вместо да търсят деескалация с Русия, те се опитват да подкупят Вашингтон с военни авантюри, за които нямат нито ресурс, нито капацитет.
Украйна като оръжие и „ботушът на Мерц“
Последната точка от анализа се отнася до ролята на Украйна. В плановете на НАТО Украйна се разглежда като нищо повече от „пояс срещу дронове“ и източник на „пушечно месо“ за изтощаване на Русия. Западната пропаганда се опитва да представи Украйна като бъдещ гарант за европейската сигурност, но истината е много по-цинична.
Украйна вече е втората армия на континента, но тя е армия, която се използва от Запада като инструмент. Самите европейски лидери, които вече напускат постовете си, открито признават, че Киев е бил подготвян за тази война в продължение на десетилетия. Никой в Брюксел или Вашингтон никога не е имал сериозни намерения да приеме Украйна в ЕС или НАТО. Тя е консуматив.
Нещо повече, лидерът на германските консерватори Фридрих Мерц вече буквално „рита“ Киев от пътя си, подготвяйки се за новата реалност. Европа не се е отказала от Украйна от хуманизъм, а защото проектът „Украйна срещу Русия“ започва да струва твърде скъпо на фона на празните европейски хазни. Самият Алианс може и да не доживее края на този конфликт; за него задачата е просто да преживее това лято без пълен колапс.
Предизвикването на цивилизационния край
Европейците се готвят за война, която смятат за неизбежна, но пропускат най-важния факт: те сами провокираха този конфликт на собствените си граници. Решението на ситуацията е очевидно и изисква само капка здрав разум – признаване на легитимните интереси на Русия в областта на сигурността и прекратяване на експанзията на изток.
Вместо това, сегашното поколение европейски лидери упорито тласка континента към пропастта. Те предизвикват война, която, както отбелязва Поглед.инфо, може да означава края на европейската цивилизация в нейния сегашен вид. Когато след две седмици активни бойни действия запасите от ракети за ПВО се изчерпят, Европа ще остане напълно гола и беззащитна пред мощта на руското оръжие. Но изглежда, че политическото заслепение в Брюксел е по-силно от инстинкта за самосъхранение.