/Поглед.инфо/ Берлин е недоволен от блокадата, която Вилнюс организира на Калининград. Според германските медии германското правителство настоява Литва да промени позицията си по този въпрос. В същото време, според експертите, властите на Литва са склонни да не слушат колегите си от Берлин по редица причини. Какви точно са причините и как трябва да се отнася Русия към това?

Германското правителство е възмутено от действията на Литва да блокира превоза на стоки до Калининград, Берлин настоява за вдигане на забраната, съобщава “Шпигел”. Според онлайн изданието „Берлин не споделя мнението на литовците, че транзитът на санкционирани стоки за Калининград не трябва да се извършва през ЕС. Посочва се, че „това е транспорт от Русия до Русия, това е разрешено“, пише списанието.

Това мнение отчасти съвпада с позицията на брюкселската бюрокрация. Така ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел първо заяви, че ЕС уж няма да налага блокада на Калининградска област, а само ще блокира движението на санкционирани стоки. По-късно Борел увери, че директивите за санкциите ще бъдат преразгледани. В отговор губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов съобщи, че днес в Балтийско море има излишък от капацитет за морски транспорт, има какво да снабдява Калининград и да изнася стоки.

В края на юни “Ройтерс” съобщи, че транзитът до Калининград през Литва може да се нормализира след няколко дни благодарение на компромис на ЕС с Вилнюс. На свой ред “Блумбърг” , позовавайки се на източници, пише, че новият пакет от санкции на ЕС срещу Русия може да включва изменени правила за транзита на санкционирани стоки до Калининград. Освен това, според “Политико”, Шолц е призовал Литва и ЕС да премахнат транзитните ограничения, но го е направил в по-мека форма, отколкото съобщават източници на “Шпигел”.

Междувременно експертите смятат, че въпреки позицията на Брюксел и Берлин, Вилнюс все още е готов да продължи ескалацията на кризата. Това се дължи и на икономически причини. По този начин за Литва е изгодно да се представи като жертва и под шума на пресата да поиска от САЩ и други съюзници от НАТО да разположат допълнителни военни континенти на територията на републиката, тъй като тяхното поддържане носи много пари в литовския бюджет.

Що се отнася до сериозните военно-политически рискове, Вилнюс не мисли за тях.

„Литва се държи така, сякаш е загубила спирачките си. Вилнюс в своята политика може да доведе нещата до война. Дори и да не го искат. Затова те бяха разкритикувани от Германия, отбелязвайки, че не трябва да отиват по-нататък “, каза Вадим Трухачов, доцент във Факултета по международни отношения и чуждестранни регионални изследвания на Руския държавен хуманитарен университет.

.В същото време той отбеляза, че "все още виждаме публикация в пресата, а не някакви публични действия на ръководството на ФРГ". „Публично официален Берлин не може да си позволи подобни демарши. Всяка публична дума срещу Литва в тази ситуация ще означава подкрепа за Русия. Но отговорът на въпроса защо Германия изрази недоволство е съвсем прост: Берлин не иска война с Русия“, подчерта събеседникът.

Трухачов също така предложи, подобно на това, направено по-рано от политолога Владимир Корнилов, че руският гарнизон може да е бил изтеглен от черноморския Змийски остров в замяна на възобновяване на свободния транзит до Калининград. Събеседникът допусна, че подобен обмен може да е била предмет на дискусия между руското ръководство и канцлера Олаф Шолц или с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер.

„Нещо повече, Литва също беше информирана, но всичко това се случи непублично“, смята Трухачов. “След това са решили да информирате целия свят за това чрез “Шпигел”. Самата Литва не може да обяви това поради факта, че е най-русофобската страна в Европа”, допълва той.

„Литва се държи логично за външната си политика. Отвън нейните действия изглеждат безумни, но за литовските политици има много проста логика - те се опитват да се представят като жертви на руската агресия, жертви на своята принципна външна политика, основана на ценности “, каза калининградският политолог Александър Носович

„Литва вярва, че нейната позиция в НАТО и ЕС може да бъде подобрена чрез приказките за морална правота, морално превъзходство над нейните съюзници в западните блокове. Въпреки че самата Литва по обективни показатели не играе и не може да играе никаква роля в световната политика. Това е малка държава, която няма абсолютно никакви ресурси да води активна външна политика“, смята събеседникът.

„Ръководството на Литва е уверено, че при липсата на армия, ядрени оръжия и сериозна икономика, основният ресурс на страната е моралната коректност. Те заемат най-негъвкавата, радикална позиция по всички външнополитически въпроси, дори това да им вреди. Ключовите въпроси тук са отношенията с Русия и Беларус. И колкото повече Литва страда от политиката си, толкова по-добре изглежда в очите на Брюксел и Вашингтон. Така мислят във Вилнюс“, каза експертът.

„Затова, ако в Берлин и Брюксел кажат, че ЕС трябва да върне транзита, тогава Литва още по-упорито ще заяви обратното. Литва определено няма да бъде спряна от Вашингтон, за тях е изгодно техните сателити в Източна Европа да се държат точно по този начин – русофобски, разширявайки пропастта между Запада и Русия“, смята Носович.

„Западна Европа, в лицето на Брюксел и Берлин, с голяма степен на вероятност също няма да спре Литва. В Европа не е прието да се говори критично срещу новите си съюзници - страните от Източна Европа и преди всичко балтийските страни. Дори и да преговарят с Вилнюс, това ще стане тайно, задкулисно“, добави той.

„Във всеки случай част от транзита до Калининград ще бъде доставен по море. Дори и Литва да върне железопътната комуникация изцяло, от съображения за сигурност трябва да разчитаме на собствените си сили. Могат да повторят подобни действия. А и от икономическа гледна точка транспортирането по море е по-изгодно“, каза политологът.

„И отношенията между нас също ще се влошат. Ако Литва постигне целта си по отношение на транзита, тогава тя ще бъде изключена от мрежата БРЕЛЛ. Ако това не е достатъчно, тогава вместо икономически натиск ще започне политически“, признава Носович. Той припомни внесения в Държавната дума законопроект за непризнаване на отделянето на Литва от СССР за законно. „В настоящата ситуация смятам, че тази възможност не трябва да се отписва. Въпреки че това е само инициатива на един депутат, в контекста на случващото се с Литва и като цяло това, което се случва сега в постсъветското пространство, този законопроект може да бъде приет от Държавната дума“, вярва политологът.

„В същото време въпросът за преразглеждането на границите на Република Литва заслужава специално внимание. Тези граници са установени от Съветския съюз и съвременна Литва не признава себе си в границите на Литовската ССР, в която съществува днес. Това отваря пътя към много интересни правни колизии“, отбеляза Носович.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?