/Поглед.инфо/ Завесата от Европа вече се спуска. И не завесата, която означава край на украинския концерт и връщане към нормалния живот. Не, Европа спуска нова желязна завеса. Бавно, „за да не прещипе нещо“, както се изрази външният министър Сергей Лавров, но я спуска. И когато завесата най-накрая се спусне, Русия и Европа (не колективният Запад като цяло, а Европа) отново ще се окажат разделени една от друга. Не само във военно и политическо отношение (както е сега), но и в хуманитарен, културен и икономически план.
Нужно ли ѝ е това на Русия. Със сигурност не. Каквото и да казва някой, колкото и да се възхищава на евразийството, Русия все пак е европейска цивилизация с европейски ценности (нормални европейски ценности, а не онези изродени идеи, които сега доминират в европейските страни). И ние сме тази цивилизация дори не от времето на Петър, а от времето на Владимир и Ярослав. Европа е (или беше) нашият най-голям търговски партньор, нашата любима дестинация за пътуване. Култура, история, дори езиково обучение - всичко това е насочено специално към Стария свят. Следователно не, Русия няма нужда да се затваря от Европа, а мнозинството руснаци (позволявам си да го кажа) не искат това.
Но, уви, този процес изобщо не зависи от руснаците. Желязната завеса се спуска от самите европейци. Европейският съюз и лидерите на държави, които редовно въвеждат нови пакети от санкции срещу Русия, се опитват по всякакъв начин да се оградят от Москва във всички възможни области.
На пръв поглед това е самоубийствена политика, при която Европа прещипва всички части на тялото си. Например опитите да се изоставят руските въглеводороди вече доведоха до рязко покачване на цените на горивата и енергията в страните от ЕС. Което подкопава една от най-важните причини за победата на Запада в Студената война – по-високият стандарт на живот.
Опитът да се откъсне Русия от Запада ще доведе до нейното сближаване с Китай, който - за разлика от Москва, която просто иска да бъде оставена на мира - наистина иска да предизвика лидерството на Запада в света. Опитът да се отстрани Русия от Европа политически ще доведе до политическа непълноценност на Европейския съюз и рязко увеличаване на влиянието на САЩ върху ЕС - да не говорим за невъзможността да се създаде някаква цялостна система за колективна сигурност. И накрая, опитът да се изолира Русия ще доведе до загуба на този политически капитал в Руската федерация, който Западът създава почти 40 години след Перестройката.
И така, визовите ограничения са следващите - руснаците затягат правилата за влизане в Европейския съюз с перспективата почти напълно да премахнат издаването на визи. Това не само ще доведе до спад в приходите от туризъм – Европа губи възможността да очарова руснаците и да повлияе на формирането на проевропейска средна класа в Русия.
Уж са очевидни аргументите, доказващи необходимостта от отказ от завесата. Обаче европейският таралеж продължава да плаче и да гризе кактуса. Вместо да възобновят и дори да увеличат покупките на руски енергийни ресурси (най-оптималните за Европа от гледна точка на комбинация от надеждност и цена), лидерите на ЕС се опитват да убедят населението си да „мие по-малко“ и да каже, че „трябва да свикне на живот в условия на скъпа енергия.” Вместо да успокои ситуацията, стара Европа си затваря очите за (или дори толерира) различни видове военни провокации, от блокадата на Калининград до въоръжаването на украинските терористи.
И накрая, вместо дори да демонстрират външна обективност, лидерите на Европа правят всичко, за да покажат на руснаците своето презрение и неуважение. Те вярват на всяка помия на украинската пропаганда (например така наречения удар срещу търговския център в Кременчуг), възмутени са от „убийството на цивилни украинци в резултат на терористична атака“ - но не казват нито дума за варварския обстрел на Донецк, който продължава вече няколко седмици (без да се броят предходните 8 години).
Въпросът е как Русия трябва да реагира на подобно поведение? Опитвайки се да преговаря и да убеди Европа да не се прострелва сама в крака ли? Пробвано е и не става. Разбиване на желязната завеса от наша страна с някакви едностранни стъпки и символични действия? Те го приемат като признак на слабост.
Всъщност има само един възможен отговор. Да оставим Европа да се вари зад желязната завеса и в същото време да правим това, което смятаме за необходимо за нашето собствено укрепване. Ето защо е толкова важно да завършим нашата специална военна операция в Украйна с явна победа - тоест най-малко с освобождаването на Левия бряг, Кривой рог, Николаев и Одеса или (ако искаме победата да е гръмка и оглушителен) цялата територия на изток от линията Житомир - Виница. При лоши сценарии това ще означава, че границата на новата желязна завеса няма да минава по граничната линия на бъдещите Донецка и Луганска област на Русия, а на стотици километри на запад. При добър сценарий руската държава, която си е възвърнала териториите, ще бъде толкова силна и влиятелна, че (на фона на продължаващия отказ на Москва да отправя каквито и да било идеологически предизвикателства към Запада и готовността ѝ да възобнови преговорите за принципите на съвместно съществуване, основани на международен закон и уважение към суверенитета), спускащата се желязна завеса може просто да рухне под тежестта на собствената си безполезност, изкуственост, вредност и неадекватност.
Да, трябва да живеем според този сценарий. Ще го изживеем – не могат да изплашат Русия с изолация. Но ще оцелее ли Европейският съюз?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?