/Поглед.инфо/ „Невъзможно е, както се казва, да се предават пожелателни мисли. Между другото, колективният Запад до голяма степен е попаднал, вкарал се е точно в такъв капан и в действията си изхожда от факта, че няма алтернатива на своя модел на либерален глобализъм“.
Тези думи от речта на Владимир Путин на честването на стогодишнината на нелегалното разузнаване не са случайни – конфликтът между Русия и Запада не е просто геополитически, а идеологически. В същото време, ако основните нагласи на англосаксонските глобалисти са известни (както и осъзнаването от по-голямата част от човечеството на задънената улица на този път), то нашата позиция все още не е формулирана - преди всичко защото тепърва се формира, защото ние самите търсим формула и комбинация от нейните елементи. Владимир Путин не се пробва в ролята на новия Ленин, а допринася за търсенето и формирането на нов руски мироглед, особено в тази му част, която засяга нашите представи за бъдещия световен ред. Така в речта си в Службата за външно разузнаване Путин каза, че „имаме много съмишленици, страни и хора, народи, които искат да следват собствения си път, основан на принципите на истинския мултилатерализъм”. „Разбира се, необходима е отделна дискусия за такъв модел, за нашата визия за бъдещето, за дневен ред, който да обединява, а не да разделя човечеството”, допълни той.
Президентът обеща да посвети едно от следващите си изказвания именно на тази тема. Освен това е ясно, че говорим не просто за „света след войната“, а за дългосрочна историческа перспектива, за това как Путин вижда правилата и принципите на новия световен ред.
Междувременно Западът все повече свързва въпроса за запазването на съществуващия световен ред с поражението на Русия в Украйна. И няма значение, че в действителност ерата на западното господство вече е приключила и не може да бъде върната по никакъв начин. Залогът за "победата над Русия" е направен и Западът така или иначе ще трябва да плати за това.
Какво се смята за победа на Запад? За това трябва да се съди не по изявленията на британски или полски политици, а по думите на така наречените реалисти, тоест стратези, които декларират ангажимента си към обективната реалност, разчитайки на познаване на историята и геополитиката. Най-сериозният от тях е, разбира се, Хенри Кисинджър, 99-годишният "патриарх" на англосаксонския глобалистки елит. През последните месеци бившият държавен секретар вече няколко пъти говори за украинските събития и онзи ден посвети това интервю на британския “Спектатор”.
В него Кисинджър излага три възможни изхода на събитията, като отбелязва, че „всички те все още са отворени до известна степен“:
"Ако Русия остане там, където е сега, тя ще завладее 20 процента от Украйна и по-голямата част от Донбас, основните индустриални и селскостопански зони и ивица земя по Черно море. Ако остане там, това ще е победа, въпреки всички неуспехи, които претърпяха в началото. И ролята на НАТО няма да бъде толкова решаваща, колкото се смяташе досега.
Друга възможност е да се опитат да изгонят Русия от територията, която тя придоби преди тази война, включително Крим, и тогава ще възникне въпросът за война със самата Русия, ако войната продължи.
Третият резултат, който скицирах в Давос и който мисля, че Зеленски вече е приел, е, че ако фронтовата линия се върне на позицията, от която започна войната, тогава настоящата война очевидно ще бъде загубена. Украйна ще бъде пресъздадена такава, каквато беше преди началото на войната: фронтовата линия след 2014 г. Тя ще бъде превъоръжена и тясно свързана с НАТО, ако не стане част от него. Други въпроси могат да бъдат оставени за обсъждане. Това ще бъде замразена ситуация за известно време."
Тоест от трите сценария Кисинджър смята само един за победа на Русия, а два визира нашето поражение. В същото време вторият сценарий на поражение ясно следва от първия – тоест той е неговото продължение. Просто в случай на „просто поражение“ Русия е принудена да излезе на позициите, които е заела на 24 февруари, а в друг случай започва повторното завоюване на териториите на ДНР, ЛНР и Крим. Последният сценарий не се харесва на Кисинджър - неслучайно той припомня, че в този случай ще се постави въпросът за война със самата Русия: и това не е война на Украйна, а война на Запада с нашата страна. Никой не иска война с ядрена суперсила и старият Хенри не е изключение.
Затова за Запада е много по-добре да се съсредоточи върху „обикновеното поражение“ – връщането на ситуацията към статуквото, тоест обратното завладяване на териториите, загубени от Украйна след 24 февруари. Кисинджър изглежда смята този вариант за доста реалистичен, иначе защо ще го хвали толкова много, отговаряйки на въпроса как да се справим с факта, че „нито един от тези три резултата не наказва Путин за неговата агресия“:
„Точно обратното. Ако войната завърши по начина, който очертах в Давос, мисля, че това ще бъде значително постижение за съюзниците. НАТО ще бъде укрепен от присъединяването на Финландия и Швеция, което ще създаде възможност за защита на балтийските страни. Украйна ще има най-големите конвенционални сухопътни сили в Европа. На Русия ще бъде показано, че страхът, който витае над Европа след Втората световна война от нахлуване на руската армия, може да бъде осуетен от конвенционалните оръжия на НАТО. За първи път в новата история, Русия ще трябва да се изправи пред необходимостта да съжителства с Европа като цяло, а не с Америка като основна връзка в отбраната на Европа с нейните ядрени сили“.
Да, Кисинджър вярва в победата на Украйна и Запада. Уви, той го прави. Уви, не за Русия, а за самия Запад. Защото описаният от него сценарий на обикновено поражение, чиито ползи рисува толкова колоритно, е абсолютно нереалистичен. Вариантът, при който Русия губи, напуска вече окупираните територии, оставя Украйна като неофициален член на НАТО – тоест подписва своето поражение – е възможен само в един случай: вътрешни сътресения и падане на властта в Русия. Можете ли да залагате на това? Теоретично да, защото се е случвало през февруари 1917 г. Но на практика, знаейки състоянието на нещата в Русия, настроенията в обществото и позицията на Владимир Путин, просто е несериозно да се говори за реалността на сценария от „23 февруари“.
Но може ли Западът да уреди на Русия дългосрочна война на изтощение в Украйна? Първо, дори и в този случай Русия няма да се откаже да постигне целите си, защото съществуването на Украйна под формата на анти-Русия се признава като заплаха не само за сигурността, но и за съществуването на страната ни като такава, и няма къде да отстъпваме. И второ, сами по себе си опитите за забавяне на военните действия чрез изпомпване на Украйна с оръжие не могат да обърнат хода на операцията - това ще изисква открита намеса в конфликта от страна на въоръжените сили на Запада, а НАТО определено не е готово да направи това.
Какво се случва, НАТО няма да се бие директно с Русия, но в същото време дори такъв реалист като Кисинджър разчита на нереалистичен сценарий, според който Западът може да победи Русия изключително с украински ръце? Странно, нелогично? И да, и не. Защото въпреки всички способности на Кисинджър, той има същия проблем като целия англосаксонски елит. Той е уверен в превъзходството на Запада, ако не тотално, то относително. Включително и военно - ако Западът има по-добри оръжия, ако има повече от тях и освен това силни войници като самите руснаци се бият за Запада срещу руснаците (а какво е украинската армия?), тогава защо Русия да не загуби ?
Но всичко е много просто: защото Русия осъзнава, че сега не може да си позволи да загуби от Запада, особено в битката за възстановяване. Защото Русия разбира какъв е залогът за нея.
Но за да разбере това, Кисинджър първо трябва да знае, че руснаците разглеждат и трите му сценария като различни варианти за поражение, включително първия, при който „Русия ще остане там, където е сега в Украйна“, този, който той смята за "победата на Русия". В крайна сметка, ако руснаците смятат победата "според англосаксонските критерии" за поражение, тогава каква ще бъде тяхната победа според тях?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?