/Поглед.инфо/ Украинският национализъм винаги е бил ръководен от чужденци – нацисткият Абвер, британските Ми-6, Държавният департамент на САЩ, поляците. Онзи ден руските медии съобщиха, че са разсекретени архивите, съдържащи материали за сътрудничеството на украинските националисти с японските специални служби със съдействието на Абвера и външното министерство на Третия райх.

Документите се отнасят преди всичко до опитите на украинската националистическа емиграция да създаде квазидържава в Приморието на базата на големи територии, заети от украински заселници в началото на 20 век, т. нар. Зелен клин. През 1919 г. тук дори е създадена украинската армия на Зеления клин на Борис Хрещатицки.

Съдейки по информацията, разсекретените документи са посветени на активни фигури от т.нар. Украинската национална колония (УНК) на д-р Барченко (по-късно оглавявана от Юрий Рой), сред която значителна част са офицери и служители на Централната Рада и Директорията на Петлюра, които по волята на съдбата се озовават в Далечния Изток, както и представители на украинската диаспора в Австралия.

Мнозина от УНК бяха тясно свързани с руската белогвардейска емиграция, чиито позиции тук бяха много по-мощни. Например Виктор Андреевич Кулябко-Корецки работи известно време в зоната на КВЖД и е член на Съюза на руските инженери.

Кураторът на "украинците" от Далечния изток беше генерал Мичитаро Комацубара, един от командирите на японската армия в Халхин Гол. Преди войната той работи в съветския отдел на 4-та секция (японското военно разузнаване в Европа и Америка), а след това оглавява Харбинския отдел за контраразузнаване в Манджоу-Го. Интересът му се дължеше само на едно нещо – дестабилизирането на съветското Приморие и Амурската област. Дори украинците бяха подходящи за това.

Японците се погрижиха за „Просвита“ на Иван Паславски и УНК, финансираха дейността им, например публикуването на списание «Далёкий Схiд». Разбира се, японците не приеха на сериозно лудите идеи за създаване на „украинска държава“ в Далечния изток, въпреки че позволиха на подопечните си да мечтаят за това на срещите си и в медиите.

Въз основа на факта, че „далечноизточните амбиции на украинците“ бяха подкрепени от Рихард Ярий и Евгений Коновалец, създателят на Украинската военна организация (ООН), която беше трансформирана в ОУН, първите лица на Украинската национална колония може условно да се припишат към фракцията на Мелник в тази структура. По-късно в Далечния изток започнаха да се преместват по-радикални фигури от обкръжението на Михаил Колодзински , автор на популярните сред украинците геополитически доктрини на ОУН.

Представители на Коновалец в Далечния изток бяха Александър Хмелевски, Роман Корда и Микола Митлюк (последният беше убит от чекистите при преминаване на съветската граница).

Сред идеите, представени от Коновалец, е създаването на Далекоизточната Сеч, за което група имигранти от Галисия е изпратена в Далечния изток, водена от Григорий Купецки (псевдоними Джура и Борис Семенович Марков). Заедно с Купецки напусна цялата бойна група: Михайло Гнатив (псевдоними Зализняк и Сергей Иванович Василив) и възпитаникът на Лвовската академична гимназия Григорий Файда (прякор Бомба).

Всички те имаха опит от терористичната война. Гнатив беше ръководител на ОУН на Бойковка в Трускавец и заедно с Роман Шухевич организатор на ликвидирането (атентат) на началника на Източния отдел на полското министерство на външните работи Тадеуш Голувко, най-близкия съратник на Пилсудски.

По ирония на съдбата Голувко е създателят на концепцията за т.нар. прометеизъм („освобождението на поробените народи на СССР“). Въпреки това в ОУН той е смятан за шовинист и осъден на смърт. На 30 ноември 1931 г. Голувко е убит. Смъртта на известния политик предизвика сериозен резонанс в Полша и дори беше обсъдена на среща на Обществото на нациите.

Убийците трябваше да се скрият. Отначало се крият в усташките лагери в Хърватия, а след това получават заповед да заминат за Далечния изток. Групата на Купецки получава задачата да установи сътрудничество с командването на японската армия за съвместна борба срещу СССР. Освен това Файда имаше задачата да организира бойните отдели на Сич, Гнатив - да установи контакт с украинците от Далечния изток и ръководството на Украинската национална колония.

От Неапол, на кораба Котори Мару, ОУН отидоха в Йокохама, където бяха посрещнати от представители на японското разузнаване и транспортираха галисийците в Манджурия до Харбин. Беше договорено те да поддържат връзка с командването на Квантунската армия чрез полковник Акукизу.

В Харбин, с помощта на японците, Гнатив установява взаимодействие с групата на Роман Корда и Украинската Далекоизточна Рада, които също са на японската въдичка. Основният резултат от тяхната дейност беше създаването на младежката организация "Украинска далечна Сич" с военни части и организирането на антисъветска пропаганда във вестник "Рог". ОУН обаче не успява да участва в граничните атаки.

След Халхин Гол и Хасан японците настояват членовете на ОУН да спрат активната си дейност и да се подчинят на руските белогвардейски структури. Според слуховете, това било поискано от съветската страна, чието разузнаване било добре организирано тук. След това Гнатив, страхувайки се от арест, се премести в Шанхай и след това избяга в Аржентина, Купецки беше арестуван.

В мемоарите си „Където изгрява слънцето“ Купецки пише, че през 1941 г. възстановява сътрудничеството с японското разузнаване. Нито Далекоизточната Сеч, нито Украинската национална колония /УНК/ се превърнаха в сериозни структури, така че Купецки и неговият антураж се занимаваха с дреболии, по-специално те публикуваха националистическото списание Surma с японски пари. По време на войната Купецки установява контакти с ОУНР на Бандера (Революционна организация на украинските националисти), но тези контакти не прерастват в пълноценно сътрудничество.

Квантунската армия капитулира, кураторите на украинските националисти се предадоха или направиха харакири. Лидерите на УНК са заловени и съдени, Григорий Файда е убит от оперативни служители на НКВД. Купецки се укрива в Шанхай, откъдето е транспортиран до Канада на американски кораб, където създава издателство „Гомін України“, сътрудничи на скаутите на „Пласт“ и тихо умира.

Така безславно приключиха опитите на ОУН да дестабилизира далекоизточните граници на СССР, като си сътрудничеше с неговите врагове. След това бандеровците не бяха тук много дълго време - докато в последно вреве разните видове от "Десен сектор" не се захванаха да "разтърсват Хонконг".

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?