/Поглед.инфо/ Неотдавнашната среща на високо равнище Китай-Централна Азия даде добра причина да се обърне внимание на ролята и статута на Русия в региона. Провъзгласената от Си Цзинпин „нова ера“ в отношенията на Китай с държавите от региона – Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан – се възприема от мнозина като прихващане на Пекин за статусната роля на основната сила на влияние в региона от Москва.
Декларацията от Сиан, подписана след срещата, кръстена на древната столица на Китай, където се проведе събитието, предвижда набор от стъпки за сближаване на страните от Централна Азия с Китай. Точките на декларацията включват политически въпроси (невмеса във вътрешните работи, предотвратяване на цветните революции), икономически (съвместни промишлени проекти, водородна енергия, обмен на храни), логистични (строителство на железопътни линии, увеличаване на броя на полетите и други) и още много. Решено е също да се създадат постоянни механизми за комуникация между страните, включително провеждането на същата среща на високо равнище на всеки две години - следващата трябва да се проведе в Казахстан през 2025 г.
Така че Китай наистина се активизира в централноазиатското направление. Това добре ли е или лошо за Русия и трябва ли да му се противопоставя? Като начало има смисъл да припомним, че Централна Азия е много сложен регион. Като пазар той има ограничени възможности поради ниската гъстота на населението и относително ниските доходи. Китай говори за увеличаване на търговията със страните от Централна Азия, която тази година общо може да достигне 70 милиарда долара. За сравнение, търговският оборот на Китай с Русия до края на годината се очаква да бъде почти три пъти по-голям, надхвърляйки 200 милиарда долара. И първата, и втората цифра все още са далеч от обема на търговията на Китай с основните търговски партньори - Европейския съюз (1,6 трилиона) и САЩ (760 милиарда).
Но от гледна точка на транзитните възможности значението на региона трудно може да бъде надценено. Китайският проект „Един пояс – един път“ до голяма степен беше насочен към пробиване на по-удобни логистични пътища към Европа, включително маршрути, които не включват Русия. Междувременно Европейският съюз, в светлината на продължаващата енергийна и неизбежна икономическа криза, се превръща в своеобразна “гнила паланка“, който обезсмисля инвестициите на Китай в инфраструктурата за доставка на китайски стоки в ЕС. Това се потвърждава от нарастването на „лошите“ заеми, отпуснати от Китай на развиващите се страни в рамките на проекта „Нов път на коприната“. Така в периода от 2020 г. до 2022 г. обемът на заемите, чиито условия трябваше да бъдат преразгледани (а някои дори отписани), нарасна до 77 милиарда долара.
Нарастващите дългови проблеми в самия Китай няма да му позволят да инвестира в безперспективни проекти в Централна Азия със същата интензивност и без необходимата възвръщаемост на инвестирания капитал. Но насърчаваните от Русия транспортни коридори “Север-Юг”, обхващащи както Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан), така и Закавказието (Азербайджан), в днешните реалности изглеждат много по-перспективни и печеливши от „копринената“ версия на китайските маршрути към Европа.
От гледна точка на сигурността страните от Централна Азия представляват потенциална заплаха както за Русия, така и за Китай (Синцзян-Уйгурския автономен район) едновременно. Границите са много дълги, икономическата ситуация в региона е нестабилна, влиянието на радикалните течения е голямо, което го прави наистина взривоопасен. И в този случай по-голямото участие на Китай в проблемите на сигурността играе в полза на Русия, което ще Ь позволи да не отклонява допълнителни ресурси в условията на ескалираща конфронтация със Запада. Така например Москва „делегира“ на Техеран част от влиянието си в разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах, което само засили руско-иранското сътрудничество.
И накрая, трябва да помним, че не само Китай и Русия се борят за влияние в Централна Азия. Ако на Китай условно може да се отреди ролята на най-голям кредитор, на Русия - на най-голям търговски партньор, то Европейският съюз е най-големият инвеститор, а САЩ и Турция оказват най-мощно политическо влияние, първите - като глобален геополитически играч, втората - благодарение на пантюркисткия проект, неизменно прокарван от новия стар президент Реджеп Тайип Ердоган.
Засилването на икономическата активност на Пекин в региона се осъществява главно поради отслабването на Европейския съюз, чието внимание все повече ще се отклонява към решаването на вътрешни проблеми. Русия отлично демонстрира ролята си на гарант за сигурността през януари 2022 г. по време на бурните събития в Казахстан. И в този смисъл тя вече няма нужда да се доказва. По въпросите на сигурността Москва и Пекин вероятно ще действат в системна координация.
Що се отнася до политическото влияние, резервът за неговото укрепване за Москва в бъдеще ще бъде намаляването на геополитическата роля на САЩ в региона в резултат на настоящия конфликт. По този начин Китай и Русия, всеки в своето време, ще запълнят празнотата, оставена от изтеглянето на американци и европейци от региона. Дали Турция ще се превърне в разрушителна или дестабилизираща "трета" сила до голяма степен зависи от това дали Ердоган ще успее да преодолее вътрешните проблеми на Турция и от това доколко тези проблеми ще се прелеят във външната верига. В идеално измерение „петицата” влиятелни в региона трябва да се превърнат в „тройка”, в която на всяка страна от триъгълника ще бъде отредена ролята на гарант за стабилността в Централна Азия.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?