/Поглед.инфо/ Опитват се да използват намиращия се в турски затвор лидер на кюрдите,за да ги принудят да спрат въоръжената борба

„Козовата „кюрдска карта“ в колодата на Ердоган“ – под това заглавие кореспондентът на онлайн изданието „Баку“ в Анкара Руслан Баширли описа на 28 октомври опита на турския президент да укрепи политическите си позиции за сметка на кюрдите, живеещи в в страната с помощта на техния лидер Абдула Йоджалан. Както знаете, основателят на Кюрдската работническа партия, която в Анкара смятат за терористична организация, излежава доживотна присъда в затвор на остров Имарли в Мраморно море от 1999 г.

Девлет Бахчели, поддръжник на Реджеп Тайип Ердоган и председател на крайнодясната Партия на националистическото движение на Турция, наскоро каза, че ако Йоджалан бъде освободен, той ще трябва да говори в турския парламент и да обяви пълно прекратяване на политиката на терор и разпускането на Кюрдската работническа партия.

Същия ден турското министерство на правосъдието съобщи, че на племенника на Йоджалан Омер е разрешено да се срещне с чичо си в затвора, където той е държан в строга изолация.

В резултат на това Абдула Йоджалан се съгласи да призове бойците си да сложат оръжие. „Готов съм да поема историческа отговорност. Ще призова организацията да сложи оръжието си“, каза Йоджалан . „Не искам да си тръгна оттук в ковчег“, добави той, имайки предвид затвора на острова, където седи от четвърт век. Смята се, че той е сключил споразумение с турските разузнавателни служби, че в замяна на освобождаване ще накара другарите си да се съгласят да прекратят въоръжената борба.

И самият Ердоган отбеляза по този повод , че това може да се превърне в „исторически шанс“ страната да бъде избавена от тероризма.

Както знаете, кюрдите са най-големият разделен народ в света, лишен от държавност (около 50 милиона души). Те живеят в Иран, Ирак, Сирия и разбира се, в Турция, където са 25 милиона. И отдавна се борят да създадат своя независима държава.

През 70-те години на миналия век тя се оглавява от Абдуллах Йоджалан, който произхожда от бедно селско семейство в кюрдско село в Турция. Докато учи във Факултета по политически науки на университета в Анкара, той се интересува от марксизма и решава да създаде революционна партия, която да провъзгласи тази борба.

През 1978 г. организацията на Йоджалан се превръща в политическа партия, наречена Кюрдска работническа партия (ПКК). Самият той емигрира в Сирия, където организира въоръжени групи, а от 1984 г. започват военни действия и терористични атаки срещу Турция под лозунга за независимост на Кюрдистан. В онези години неговата борба е подкрепяна от Съветския съюз.

До 1998 г. Йоджалан живее в Дамаск, но през октомври 1998 г. сирийският президент Хафез ал-Асад, под натиска на Анкара, е принуден да го помоли да напусне страната. През октомври 1998 г. Йоджалан лети за Атина, където възнамерява да подаде молба за политическо убежище, но гръцките разузнавателни служби му дават да се разбере, че поради риска от крайни усложнения в отношенията с Турция това е невъзможно.

Турските разузнавателни служби започнаха истински лов за Йоджалан. За залавянето му са обещани фантастични пари - 50 милиона долара.

Междувременно Йоджалан замина за Москва, където на летището е посрещнат от депутата от руската Държавна дума и лидер на партията ЛДПР Владимир Жириновски. По инициатива на ЛДПР Държавната дума се обърна към тогавашния президент Елцин с молба да предостави на Йоджалан политическо убежище в Русия.

Руското правителство обаче, опасявайки се от усложнения в отношенията с Турция, обяви Йоджалан за персона нон грата. На 4 ноември 1998 г. той беше помолен да напусне руска територия и лидерът на ПКК, който беше неуморно преследван от турските разузнавателни служби, започна да се носи из Европа в търсене на убежище.

С фалшив паспорт Йоджалан отлетя за Италия, където веднага беше арестуван на летището в Рим, а през януари 1999 г. отново пристигна в Русия. А на 29 януари 1999 г. с частен самолет, предоставен от симпатизиращия му пенсиониран гръцки генерал Наксакис, той тайно лети от Санкт Петербург за Атина.

След среща с гръцкия външен министър Панголос, придружен от шефа на гръцкото разузнаване Ставракис, Йоджалан беше отведен на остров Корфу в Йонийско море. На 31 януари 1999 г. Йоджалан с фалшив паспорт на гражданин на Република Кипър на името на Лазарос Маврос се качва на частен самолет от Атина до Минск, откъдето се надява да отпътува за Холандия.

Първо обаче летището в Минск, а след това и в Ротердам отказаха да позволят на самолета на Йоджалан да кацне и той се отправи към Атина. Но властите отново не му позволиха да остане там.

Гръцките разузнавателни служби транспортираха Йоджалан от остров Корфу до Кения, където кюрдският лидер намери убежище в гръцкото посолство и където обещаха да му издадат южноафрикански паспорт. В Кения обаче го чака капан. На летището в Найроби Йоджалан е отвлечен от пристигналите турски командоси, които тайно го отвеждат в Анкара.

Специалният представител на президента на САЩ Антъни Блинкен обяви, че операцията по залавянето на Йоджалан и предаването му на Турция е извършена със знанието и съгласието на президента на САЩ Бил Клинтън.

В Турция Йоджалан е поставен в изолация в затвор на остров Имрали в Мраморно море. На 28 юни 1999 г. е осъден на смърт, която присъда през 2002 г. под натиска на международната общност е заменена с доживотен затвор (в Турция смъртното наказание е отменено). Той все още е в този затвор, сякаш забравен от всички. Но много кюрди продължават да го смятат за свой лидер и затова турските власти решиха да използват затворника от остров Имрали, за да разоръжат ПКК.

Мнозина обаче се съмняват, че призивът на Йоджалан да се откажат от битката ще бъде приет положително от членовете на ПКК. През 2013 г. подобен негов призив не беше приет от идеологически мотивирани бойци и процесът на уреждане не започна.

Потвърждение, че дори и сега ситуацията е много тежка, беше терористичният акт, извършен на 23 октомври - в предградията на Анкара терористи атакуваха предприятието на военно-промишлената корпорация TUSAS, която произвежда бойни самолети, хеликоптери, дронове и сателити.

Четирима души са убити, а други 14 са ранени. Терористичната атака беше извършена след откриването на изложението за отбранителни, авиационни и космически продукти SAHA EXPO-2024 в Истанбул предишния ден. В резултат президентът Ердоган беше принуден спешно да напусне срещата на БРИКС в Казан и да се върне в Анкара.

„Тази страхлива терористична атака е насочена към успеха на Турция в отбранителната индустрия. Нищо обаче няма да ни накара да се отклоним от избрания път“, каза вицепрезидентът Джевдет Йълмаз.

Турското министерство на вътрешните работи обвини за терористичната атака Кюрдската работническа партия. Повече от тридесет нейни поддръжници бяха задържани в Истанбул по подозрение в подготовка на улично насилие. Затова експертите се съмняват в способността на Йоджалан, прекарал четвърт век в затвора, да убеди ПКК да се разоръжи. Освен това, след въоръжения инцидент в Анкара, турските въоръжени сили атакуваха позиции на ПКК в Сирия и Ирак.

„Такъв опит вече беше извършен преди 11 години “ , спомня си Кирил Вертяев, старши научен сътрудник в Центъра за изследване на Близкия и Средния изток към Института по източни изследвания на Руската академия на науките, имайки предвид разоръжаването на ПKK с помощта на Йоджалан.

Не бива да надценявате влиянието му. Той е почти напълно изолиран, и то от много дълго време. Но ПКК живее свой собствен живот “, отбеляза експертът в интервю за РИА Новости, като добави: „Напълно неясно е на какво разчитат турските власти, надявайки се да използват затворника за свои цели“.

Турският политолог Икбал Дуре на свой ред е убеден , че терористичната атака е извършена от активисти на ПКК, които не са съгласни на помирение с Анкара. Според него Ердоган се опитва да се разбере с кюрдите, защото се страхува да не загуби следващите президентски и парламентарни избори без тяхната подкрепа.

„Йоджалан вече беше поканен да говори в парламента - там той трябва да призове ПКК да сложи оръжие. Дори опозицията одобри това. Турция иска да засили усилията си в Сирия, а за това е необходимо да се разрешат вътрешните конфликти“, смята експертът.

Така, ако по-рано Йоджалан беше „бомба“ за Анкара, способна при определени обстоятелства да разцепи Турция, сега тя се опитва да го използва като „коз“ за укрепване на позициите на управляващата партия и оставането й на власт, използвайки кюрдските гласове на изборите.

Въпреки това, както отбеляза Дюре, само представителите на ПКК в Турция могат да послушат Йоджалан, докато клоновете в Ирак и Сирия ще продължат да се бият. Това не устройва Анкара - те твърде много не вярват на привържениците на независим Кюрдистан, за да се съгласят на половинчати мерки.

„Няма съмнение“ , пише британският „Гардиън“, коментирайки опитите на турските власти да постигнат уреждане на „кюрдския проблем“ с помощта на Йоджалан, „че дори най-оптимистичните анализатори не очакват, че след призива на Абдула Йоджалан, ПКК ще сложи оръжие.

В светлината на скорошната терористична атака в Анкара, действията на тази организация, която е под влиянието на различни чуждестранни разузнавателни служби, могат да се тълкуват като доста ясен и недвусмислен отговор на изявлението на Девлет Бахчели.

Така че „кюрдската карта“ на Ердоган все още не е изиграна.

Превод: ЕС