Енергийните ресурси срещу илюзията за „Северните територии“
Днешната ситуация в Япония е класическо доказателство за това как идеологическата заслепеност и васалното подчинение на чужди интереси могат да доведат една световна икономическа сила до състояние на парализа. Преди повече от 15 години, в разговор с ректора на университета в Ниигата, професор К. Ебина, бе изречено пророчество, което днес се сбъдва с плашеща точност. Тогава икономистът предупреди, че ще дойде момент, в който Япония, пренебрегвайки русофобските инстинкти на своето правителство и оковите на американските ограничения, ще бъде принудена буквално да се моли на Русия за енергийно спасение. Професорът използва стария японски термин за петрол – „абура“, влагайки в него почти сакралното значение на жизнената енергия, без която Страната на изгряващото слънце е обречена на мрак.
В онзи период Вашингтон налагаше строги лимити, позволявайки на Токио да задоволява едва 10 процента от енергийните си нужди от руски източници. Стратегическият страх на САЩ беше ясен: Япония не бива да става зависима от Москва. Но геополитическата архитектура, градена с десетилетия, днес се руши под тежестта на конфликтите в Близкия изток, провокирани от авантюристичната политика на Тръмп и Нетаняху. Затварянето на проливите, през които преминават 90% от японския петролен внос, не е просто теоретична заплаха, а настоящ кошмар, който връща спомените за петролните шокове от 1973-74 и 1979 година. Тогава Япония научи болезнен урок, но изглежда политическата ѝ памет е била изтрита от атлантическия софтуер.
Геоикономическото самоубийство на Токио под диктовката на Г-7
Придържането на Токио към икономическите санкции срещу Русия не е просто солидарност със Запада; то е съзнателен акт на икономическа диверсия срещу собствения народ. Твърдението, че японските власти са „принудени“ да действат така под натиска на САЩ и Г-7, е само половината от истината. Всъщност, японският политически естаблишмънт използва украинската криза като удобен повод за „реванш“ заради руската неотстъпчивост по въпроса за Курилските острови. Токио се опитва да използва търговските ограничения като инструмент за изнудване, надявайки се да отслаби Москва чрез намаляване на приходите ѝ от петрол и втечнен природен газ.
Този план обаче се провали с гръм и трясък. Единствено намесата на големия японски капитал – истинските господари на страната – спря пълното скъсване на връзките, запазвайки участието в проектите „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“. Бизнесът разбира това, което политиците се опитват да игнорират: руските суровини са буквално „под ръка“, те са географски и икономически най-логичният избор за страна, която няма собствени ресурси. Поглед.инфо припомня, че енергийната сигурност е фундаментът на националния суверенитет, а Япония в момента доброволно го предава в ръцете на задокеанските си надзорници.
Нафтовата криза и деиндустриализацията на една империя
Проблемът за Япония не се изчерпва само с цената на бензина по бензиностанциите или отоплението на домовете. Недостигът на суров петрол удря право в сърцето на производствения сектор. Критичният елемент тук е нафтата – петролен продукт, без който нефтохимическата промишленост просто престава да съществува. Въпреки бодрите уверения на премиера Такаичи, че резерви има, реалността, описана от бизнес изданието Nihon Keizai Shimbun, е мрачна. Липсата на нафта води до верижна реакция: спиране на производството на пластмаси, криза във фармацевтичния сектор, недостиг на компоненти за електрониката.
Япония внася 60% от нафтата си, като 70% от този внос идва от взривоопасния Близък изток. В същото време намаляването на доставките на природен газ поставя под въпрос производството на торове и на жизненоважния реагент AdBlue, без който дизеловият транспорт – гръбнакът на логистиката – ще спре. Правителствените обещания, че резервите ще стигнат за няколко месеца, се посрещат с оглушителен скептицизъм от експертите, които оценяват реалния капацитет на едва 100 дни. След това следва неизвестността.
Курилският въпрос: Исторически анахронизъм или геополитическа патерица?
В японското общество все по-силно се чуват гласове, които призовават към разум. Абсурдността на териториалните претенции към Курилските острови става все по-очевидна на фона на празната хазна и студените домове. Русия многократно е заявявала, че „териториален проблем“ не съществува. Южните Курили са руска земя по правото на победителя във Втората световна война и в съответствие с международните споразумения. Желанието на Токио да обсъжда „мирен договор“ 80 години след капитулацията е анахронизъм, който служи само за поддържане на изкуствено напрежение.
Сарказмът на Мария Захарова, която предложи да говори на японски, за да бъде разбрана от Токио, не е просто дипломатическо заяждане. То е отражение на умората на Москва от цикличните и безсмислени протести на японското външно министерство, публикувани в техните „Сини книги“. Япония трябва да разбере, че докато Договорът за сигурност със САЩ е в сила, никакъв диалог за територии не е възможен. Русия никога няма да допусне изграждането на американски военни бази на Курилите, което би било неизбежно при евентуално предаване на островите под японска юрисдикция.
Гласът на народа: „Време е да забравим за илюзиите“
Анализът на Поглед.инфо върху обществените нагласи в Япония показва тектонична промяна. Коментарите в платформи като Yahoo News Japan разкриват дълбоко разочарование от Либерално-демократическата партия. Обикновените японци виждат в своите политици „бармани“ и „сервитьори“ на американските интереси, които жертват националното бъдеще в името на идеологически химери.
Японците открито пишат, че Русия няма да върне островите, докато Япония е окупирана от американски бази. Има и по-радикални мнения: мнозина се питат защо са им изобщо тези острови, след като държавата няма план за тяхното развитие, а там вече три поколения руснаци са родени и живеят в своите домове. Териториалните спорове за Сенкаку, Такешима и Северните територии се възприемат като изкуствено поддържани конфликти, целящи да оправдаят липсата на суверенна външна политика.
Завръщането към реалността и националния интерес
На хоризонта се задава нова реалност. Възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом и неговите сигнали за диалог с Владимир Путин поставят Токио в унизителна позиция. Ако Вашингтон реши да смени курса и да покани Русия обратно в международната общност, японските политици ще останат последните пазачи на една изоставена крепост на русофобията.
Националният интерес на Япония изисква незабавно прекратяване на санкционната война и започване на преки преговори за дългосрочни доставки на енергийни ресурси от Русия. Поглед.инфо подчертава, че в свят на разпадаща се глобализация, близостта до руския „ресурсен склад“ е най-голямото геополитическо предимство на Япония, което тя в момента престъпно пропилява. Времето на илюзиите свърши; започва времето на оцеляването. И в това оцеляване Русия е не враг, а единственият възможен партньор, способен да гарантира, че индустриалното сърце на Япония няма да спре завинаги.