/Поглед.инфо/ Ташкент въвежда ред в Каракалпакия с тояга и морков: президентът Мирзиоев въведе извънредно положение в републиката - за един месец засега - и в замяна обеща да не променя статута ѝ в конституцията на Узбекистан.
Въпреки това вълненията в административната столица Нукус вече се случиха, хората усетиха вкуса на уличните бунтове, а западните медии побързаха да надраскат „поредната гореща точка в Централна Азия“.
Поредната? За да се разбере това, трябва да се вземат предвид поне три неща.
1. "Мина под Узбекистан". Каракалпакия е особен регион. Според конституцията на Узбекистан тя е суверенна република със собствени флаг, емблема и химн. През 1993 г. тя подписва междудържавно споразумение за период от 20 години за присъединяване към Узбекистан - с право на излизане чрез референдум (със съгласието на узбекския парламент).
Тази "смяна на регистрацията" не се случва за първи път за Каракалпакия. Още в зората на съветската власт тя се формира като автономна област в Казахската АССР, след това влиза като автономен окръг директно в РСФСР, след което се прехвърля в Узбекската ССР като куфар без дръжка - вече като АССР.
В края на Съветския съюз Каракалпакия провъзгласява суверенитет - първо като съветска република в него (извън Узбекистан), а след това като отделна държава.
2. Вниманието на Запада. Тези особености на републиката, разбира се, бяха известни на специалистите в страната, в униформа и без. А напоследък в специализираните западни издания темата за каракалпакския сепаратизъм стана много активно популяризирана, достигайки ново ниво с началото на протестите.
Сега тя е предназначена да осигури пропаганден фон за външнополитически натиск върху Ташкент - както директно от "центровете за вземане на решения" на Запад, така и чрез различни неправителствени организации. Сепаратистите пък разклащат ситуацията, като се обръщат директно към западните посолства, ООН и ОССЕ.
Мантрите са познати и прости: "Каракалпакия е беден (поради местната корупция и потисничеството на Ташкент) регион. Но може да процъфтява от природните ресурси, щом се отдели..."
3. Неточностите на Ташкент. Узбекските власти трябваше да усетят ситуацията и да изчислят всички последствия. Във всеки случай те трябваше да отложат или дори да отменят започналото обсъждане на поправки в конституцията на страната, изключващи суверенитета на Каракалпакстан и правото му да се отдели от Узбекистан. Нямаше спешна нужда от това.
Но Ташкент отстъпи едва сега, когато това се възприема като слабост и отстъпка - дори ако сегашният прилив на сепаратизъм бъде грубо потиснат.
Може би определени сили просто пресмятат реакцията на узбекските власти и подготвят нещо ново. Ясно е само, че каракалпакският фактор внезапно се превърна във важна част от геополитиката в Централна Азия. Толкова ненужно и толкова не на време.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?