/Поглед.инфо/ След като е изчерпал подготвените решения и не е постигнал целите си по отношение на Русия, Западът преминава в пасивна защита

Миналата седмица се проведоха срещите на върха на Г-7 и НАТО, резултатите от които ни позволяват да дадем качествена оценка на текущото състояние на алианса на страните от обобщения Запад.

Срещата на върха на Г-7 се проведе в Германия от 26 до 28 юни в отдалечения замък Елмау, за да затрудни протестиращите да попречат на провеждането ѝ. Германия, САЩ, Великобритания, Италия, Канада, Франция и Япония трябваше да демонстрират единство на фона на действията на Русия в Украйна.

Въпреки че срещата на върха на Г-7 винаги е била официална среща на водещите западни страни, този път медиите възлагаха големи надежди на нея, тъй като всички предишни решения не повлияха на политиката, провеждана от Русия, мнозина очакваха решителни действия от страна на Г-7.

Кореспондент на DW, коментирайки срещата на върха, споменава статия в германския вестник Süddeutsche Zeitung, в която се казва, че „срещата на върха има шанс да стане историческа или просто да остане в историята“ и наистина, очакваното единство на страните от Г-7 не можа да бъде демонстрирано.

Германия, Франция и Италия не подкрепиха предложението на САЩ за санкции върху продажбата на руско злато, позовавайки се на необходимостта от координиране на този въпрос с други страни от ЕС.

Преговорите за евентуално въвеждане на таван на цените на руския петрол също не постигнаха конкретен резултат. Заключителният документ от срещата говори само за намеренията за продължаване на работата на Г-7 в тези области.

Списание Politico, което е тясно свързано с управляващата Демократическа партия на Съединените щати, публикува статия с красноречиво заглавие „Обречената G7 се проваля на всички фронтове“ - от климата и Украйна до предстоящия глад и инфлация.

Тъй като първоначално беше планирано срещата на върха да бъде посветена на изменението на климата, тази статия започва с климатичния дневен ред и веднага заявява, че Г-7 са претърпели пълно фиаско, тъй като дискусията се обърна към връщане към изкопаемите горива като цяло.

Следващият въпрос беше Украйна и в статията се казва, че Г-7 не е в състояние да спре боевете. Освен това британският премиер Борис Джонсън предупреди френския президент Еманюел Макрон, че сега не е моментът да се мисли за разрешаване на войната чрез дипломация.

Нека ви напомня, че ден преди началото на срещата на върха ръководителите на САЩ и Германия призоваха за дипломатическо уреждане на конфликта в Украйна.Така че в лагера на Г-7 има явно различни виждания за решението на този въпрос .

Статията на Politico споменава, че украинският президент Володимир Зеленски е призовал Г-7 да помогне на Украйна с въоръжение и е говорил за необходимостта от прекратяване на конфликта до тази зима. В заключителния документ на Г-7 се говори за безсрочната подкрепа на Украйна, но без конкретика.

На заключителната пресконференция германският канцлер Олаф Шолц каза, че страните от Г-7 обсъждат само гаранции за сигурност на Украйна. Малко по-късно Шолц беше попитан дали може да уточни гаранциите към Украйна. „Да, бих могъл“, пошегува се Шолц и добави само „това е всичко“, това беше отговорът на германския канцлер на наболелия украински въпрос.

Страните от Г-7 приеха инфраструктурен план на стойност 600 милиарда долара, за да положат основите на зелената енергетика в Африка, Латинска Америка и Азия. Никой не крие, че този проект се създава, за да се конкурира с китайския проект „Един пояс, един път“.

Държавните глави на Южна Африка, Индия, Индонезия, Аржентина и Сенегал, който председателства Африканския съюз, бяха специално поканени на срещата на Г-7. Не е трудно да се досетим, че Г-7 искаше тези страни да застанат на тяхна страна в противопоставянето на Русия, но от тези страни не бяха направени осъдителни изявления.

В началото на юни CNN нарече посещението на президента на Сенегал в Москва дипломатическа победа на Владимир Путин, тъй като не се очертава картината на политическата изолация на Русия поради конфликта в Украйна. След налагането на санкциите, Индия се превърна в един от основните купувачи на руски петрол. Освен това наскоро стана известно за желанието на Аржентина да се присъедини към БРИКС.

Германски външнополитически експерт в интервю за DW каза, че на примера на Г-7 може да се наблюдава ограниченото влияние на западните страни върху останалия свят, точно пред очите ни той става не еднополюсен, дори не биполярен , а направо многополюсен и преди всичко това е следствие от края на хегемонията на САЩ.

Колумнист на германското издание Welt пише , че от БРИКС, към който гравитират други страни, се изгражда истински антизападен блок.

От 29 до 30 юни в Мадрид се проведе среща на върха на НАТО, която също трябваше да покаже консолидацията на страните от алианса пред Русия. Както Welt писа , Германия и Франция на срещата на върха на НАТО щяха да настояват за запазване на Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г.

За разлика от стария документ, в новата стратегическа концепция на НАТО до 2030 г., приета на тази среща на върха, Русия е призната не като партньор, а като основна заплаха за алианса. Планира се в близко бъдеще НАТО да увеличи числеността на силите с висока степен на готовност на източния фланг до 300 000 души. Струва си да се отбележи, че не става дума за нови войници, а за увеличаване на мобилизационните способности на съществуващите части на членовете на алианса.

Въпреки всичко това Олаф Шолц, отговаряйки на въпрос на журналист, подчерта , че Основополагащият акт Русия-НАТО от 1997 г. остава в сила. В същото време полският външен министър Збигнев Рау заяви , че Полша смята, че Основополагащият акт Русия-НАТО е престанал да съществува, а обявените на срещата на върха на НАТО решения за разширяване на присъствието на алианса на източния фланг са доказателство за това.

Интригата на срещата на върха на НАТО беше решението за приемане на Швеция и Финландия в алианса, което дълго време беше възпрепятствано от Турция, която постави основните условия на правителствата на тези две скандинавски страни да откажат подкрепа за кюрдските сепаратисти. На срещата на върха беше публично обявено, че всички пречки пред присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО са премахнати.

Въпреки това, на следващия ден след срещата на върха, турският президент Тайип Ердоган каза : „Без одобрението на нашия парламент тази работа все още няма да тръгне. Няма нужда от суетене. В момента Швеция и Финландия не са членове на НАТО. Това трябва да е ясно веднъж завинаги." Съответно Турция все още очаква Швеция и Финландия да изпълнят определени условия.

По въпроса за Украйна ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг обяви пълната си подкрепа, но никой не говори публично за някакви гаранции за сигурност, които Зеленски поиска, когато говори на срещата на върха на НАТО. НАТО оказва помощ на Украйна само с несмъртоносно оборудване, докато има планове Украйна да премине към стандартите на НАТО, както обясни Столтенберг.

Страните от НАТО сами предоставят оръжейна помощ на Украйна, ръководителят на НАТО приветства увеличението на военната помощ за Украйна с около 1 милиард долара, обявено от президента на САЩ Джо Байдън предния ден.

Самият Байдън отново направи уговорка по време на речта си на срещата на върха на НАТО: "Ние ще бъдем с украинците, за да направим така, че украинците да не ги победят. Тоест руснаците да не спечелят". Това твърдение никак не е случайно.

Както съобщи CNN , Белият дом се съмнява, че Украйна ще може да върне загубените територии и въз основа на тази реалност те се опитват да определят какво Украйна може да представи като победа. Ръководителят на Държавния департамент на САЩ Антъни Блинкен вече се опитва да представи за победа на Украйна дори само факта, че Киев не е превзет от руските войски.

Както съобщава списание Politico, американската делегация, представлявана от конгресмена Джери Конъли, се натъкна на неочаквана активност на чуждестранни дипломати на срещата на върха на НАТО във връзка с решението на Върховния съд на САЩ да забрани абортите, мнозина изразиха безпокойството си.

Конъли беше загрижен , че завоите в политиката на САЩ могат да подкопаят доверието в САЩ и да засилят настроенията сред партньорите от НАТО, че на САЩ не може да се вярва, както и в техните ценности от 21-ви век. „Всички уверения, че „ние се върнахме“ и „не гледайте през рамо на последните четири години“ са донякъде замъглени“, каза Конъли. „Това подкопава доверието в нашата система. Това е много важно, когато се предполага, че помагаме в ръководенето на военен съюз за противодействие на „големите лоши руснаци“.

Естествено, цялата тази тема за консервативните решения на Върховния съд на САЩ е в контекста на евентуалното преизбиране през 2024 г. на Доналд Тръмп, който имаше негативно отношение към НАТО и при смяна на главата на Белия дом, всички предишни споразумения могат да отидат на вятъра.

Британският The Sunday Times съобщи , че НАТО се е разделил най-общо на три части – на „ястреби“, които искат не само връщането на всички загубени територии от Украйна, но и нанасянето на сериозно поражение на Русия, за да не може да заплашва съседите си. в бъдеще.

„Гълъбите“ са за мир в Украйна и биха се съгласили с изтеглянето на руските войски към линиите, съществували преди 24 февруари, с фактическото признаване на Крим за руски и независимостта на двете народни републики. „Такава сделка би била несправедлива, но е практична“, каза представител на скандинавската държава.

Има и „щрауси“, които просто искат украинският проблем да изчезне. Особено това са страните от южната част на Европа, те казват „правилните неща“ и подкрепят колективни комюникета, но са склонни да „гълъбеят“, въпреки че всъщност следват линията на най-малкото съпротивление.

Sunday Times отбелязва, че НАТО не е взело решение за разполагане на сухопътни войски за участие в боевете, поради риск от провокиране на катастрофална ескалация с Русия.

Идеята за разполагане на малки контингенти от войски на НАТО в градовете на Западна Украйна, далеч от фронтовата линия, просто за противодействие на ракетните атаки на руските войски обаче беше по-малко пряко обсъждана, а и подобни предложения бяха много бързо изоставени поради липса на консенсус.

Обобщавайки резултатите от тези срещи на върха, можем да кажем, че Западът сега е в пасивна позиция, реагирайки само на действията на Русия. Според германския Spiegel, западните страни разработват санкции срещу Русия от ноември 2021 г. и затова въвеждането им е станало толкова бързо, но в момента потенциалът на санкциите е изчерпан, в същото време това не е повлияло на политиката, водена от Русия по никакъв начин.

За Запада става все по-трудно да формира „санкционни пакети“, тъй като негативният им ефект удря все по-силно по тях, а Русия има поле за маневриране. Например руският президент подписа указ за прехвърляне на собствеността на оператора на Сахалин-2 на държавата, като по този начин постави англо-холандската Shell и японската Mitsui & Co и Mitsubishi пред избор между необходимостта от нарушаване на санкциите или да се оттеглят от този важен газов проект.

През март американският президент призова Русия да бъде изключена от Г-20, но беше игнориран от страната домакин Индонезия. Владимир Путин получи предложение да участва в Г-20. Президентът на Индонезия Джоко Видодо беше първият чуждестранен лидер, посетил Москва след началото на специалната операция в Украйна.

Той обаче не си тръгна с празни ръце. Както стана известно , инвестициите в изграждането на петролни рафинерии с участието на Роснефт в Индонезия може да достигнат 13 милиарда долара, а Руските железници ще построят железопътна линия с дължина около 190 километра.

Това още веднъж потвърждава, че времето на хегемония на САЩ е минало и те ще трябва да се интегрират в сегашната реалност, няма да има връщане към еднополюсен свят. Концепцията за „зелен преход“, предложена от западните страни, която трябваше да постави развиващите се страни в подчинено положение, показа своята непоследователност. Самите европейци увеличават производството на въглища, от което уж трябваше да се откажат.

По време на срещите на Г-7 и НАТО Западът трябваше да покаже на света своята консолидирана позиция и решителност към Русия. Това обаче не се случи, всичко се ограничи до публична реторика, а не до конкретни действия. Зад словесната фасада на единството на Запада изплува нежеланието на "страните от цивилизования свят" да поемат фундаменталните разходи за необмислени решения.

Има разцепление дори във военно-политическия съюз на НАТО, въпреки че политици и медии предполагат, че Западът е изправен пред екзистенциална заплаха за техния „основан на правила ред“ и съответно не може да се отклони от пътя на конфронтацията с Русия. Всъщност, след като разбра, че Украйна не може да победи, НАТО сега се придържа към инерционния сценарий на развитие на събитията.

В предишни статии вече беше описано, че Съединените щати не могат да допуснат поражението на Украйна преди изборите за Конгрес през ноември и затова изпращат ограничена военна помощ, за да предотвратят ескалацията на конфликта със самата Русия.

Характерно е, че никой от американските служители не си спомня за Lend-Lease за Украйна. Разбира се, „ястребите“ на Запад биха искали да изстискат целия военен потенциал на Украйна, но дори Зеленски обясни, че това ще продължи само до зимата на тази година.

Ето защо западните медии вече подготвят публиката си за факта, че тепърва ще трябва да преговарят за мирно споразумение с Русия за Украйна, но трябва да проявим повече търпение и постоянство в постигането на целите на СВО, за да можем по-късно да изградим нова архитектура на европейската сигурност от по-силни позиции.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?