/Поглед.инфо/ Историята с полета на председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ в Тайван още изначално беше изчислена като губеща и за двете страни (и за САЩ, и за Китай). Ясно е, че и за Тайван, и то на първо място.
Ето защо не бях изненадан от реакцията на част от руските експерти-„мачисти”, които се опитват да опишат политическите събития с категориите на трудното си детство и усвоените по същото време махленски закони. Например, ако не си отговорил на наглостта в същия момент, значи си се уплашил.
Те също така оценяват и Путин от време на време, а след това не могат да разберат защо той успява, а оценките им се оказват изключително далеч от реалността.
Ако хората психически са заседнали в босоногото си детство, докато е време да помислят за душата, нищо няма да им помогне и нищо не може да ги поправи - просто трябва да го приемете за даденост и да съчувствате. Много е трудно да живееш с подобни искания и очаквания, особено ако работата ти е свързана с политика, чийто смисъл и значение не разбираш.
Бях изненадан от реакцията на тайванските власти, които послушно и дори с известен ентусиазъм се отправиха на заколение.
Ако бяха привърженици на скорошно обединение с континентален Китай или поне служители на китайското разузнаване, щях да ги разбера. Но Цай Инг-вен е известен като радикален противник на обединението, поддръжник на провъзгласяването на Република Тайван и разширяването на суверенитета на Тайван за неопределено време.
Грубо казано, тя и нейният екип следват същата политика на „двата Китая“, срещу която винаги са се противопоставяли не само КНР, но и повечето политици на Република Китай. Политиците на КНР и КР ги разделя отношението им към формата на държавна власт, но в желанието си да обединят Китай в бъдеще те в по-голямата си част са единни.
Цай Инг-вен обаче, е представител на новото поколение тайвански политици, тя се ражда след като партията Гоминдан, губи гражданската война в Китай, а нейният лидер Чан Кайши намира последното си убежище в Тайван. Тя никога не е познавала голям Китай, защото нейната родина е нейният остров, който през целия си живот се е страхувал от нахлуването на войските на КНР.
За нея няма минало под формата на Република Китай преди победата на комунистите на континента. За нея бъдещето е Република Тайван. Нещо подобно виждаме сега в Украйна, където родените след разпадането на СССР и добре образовани граждани не разбират какво отношение имат към Русия.
Така че, от моята непросветена гледна точка, Цай Инг-вен, само след като е чула намерението на Пелоси да се отбие на посещение, трябваше незабавно и убедително да поиска тя да прелети, без да се отбива. Можеше например, нейното летище да бъде в ремонт? Или някаква друга беда можеше да се случи. Главното е, че възрастната жена трябва да си лети по своя път и да не си измисля допълнителни приключения за себе си, а и за Тайван.
Да се обърнем към фактите. Какво донесе или може да донесе посещението на Пелоси на Тайван? Нищо. Съединените щати официално продължават да признават КНР като единствената китайска държава, както и да подкрепят политиката на единен Китай. Тайван, като техен съюзник, те подкрепяха преди и няма да спрат да го подкрепят, но доставките на оръжия, обещани на Тайпе, дори по американски данни, вече изостават с години. Пелоси няма да оправи тази ситуация.
Междувременно голяма част от американския елит също се противопостави на посещението. По този въпрос почти се формира двупартиен консенсус, който отдавна липсваше по други въпроси. Ситуацията е толкова прозрачна и разбираема, че дори американският елит, който през последните години рязко деградира интелектуално, успя да пресметне неговата цена.
Така Пелоси продължи и продължи да казва на всички, че иска да посети Тайван, а Китай също продължи и продължи да обяснява на всички, че ще приеме това като враждебен жест и определено ще даде твърд отговор. Освен това, съдейки по грубостта на изявленията и демонстрацията на сила, Пекин намеква за война.
Не мисля, че китайците са обмисляли свалянето на самолета на Пелоси. Не, тя все пак е държавник и нападение срещу нея би се квалифицирало като акт на държавен тероризъм. Но тъй като темата за „свалянето на самолета“ беше активно обсъждана, нека само да отбележим, че това веднага означаваше война между Китай и Съединените щати, от която нито Пекин, нито Вашингтон се нуждаеха.
Ако Пелоси беше отказала да посети Тайван, тогава след бъркотията, която беше организирала, Пекин щеше морално да спечели, а самата Нанси щеше да е по-добре да не се връща в Съединените щати. Това би било унижението на Америка, което тя организира със собствените си ръце и което няма да й бъде простено.
Тоест вариантът тя да лети до Тайван беше най-вероятният. Но по принцип от това дали ще лети покрай Тайван или все пак ще кацне на острова, по същество не променя нищо.
Байдън обаче се обади на Си Дзинпин в навечерието на полета, обяснявайки, че това не е политика на САЩ, че бабата е полудяла и никой във Вашингтон не може да направи нищо с нея. Но какво общо има Си с проблемите на американците с Нанси? Той има конкретен факт - унижението на Китай, чието мнение беше пренебрегнато.
Междувременно, ако Пелоси наистина искаше да отиде и да погледне Тайван, най-лесният начин беше официално да поиска разрешение от китайското външно министерство (САЩ признават „единен Китай“ и това е КНР, а не КР). Мисля, че китайците не биха се формализирали много и веднага биха се съгласили с нейното посещение.
Но „златната акция“ от тази криза през цялото време беше в ръцете на Цай Инг-вен. Отказът й да приеме Пелоси в Тайван би решил всички проблеми и би бил по-полезен за Тайван, отколкото ако Пелоси просто се изплаши в последния момент или реши да се вслуша в съвета на Белия дом и да отмени посещението.
Отмяната на визитата на самата Пелоси не донесе нищо на китайците. За тях ситуацията ще остане следната: американците могат да повторят провокацията във всеки един момент, докато тайванците са готови да поддакват на Вашингтон във всичко.
Има само един начин да се реши този проблем - да се премахне Тайван веднъж завинаги. Това решение е взето независимо от това дали самолетът с Пелоси ще кацне в Тайван (както е) или ще прелети. В случая реакцията на переспективните тайвански политици всъщност беше много по-важна от изцепките на една престаряла американка.
Да, пристигането на Пелоси в Тайван създава известно неудобство за Си Дзинпин. Опозицията на насрочения за ноември конгрес на КПК може да използва този инцидент срещу него. Но решенията на това ниво, което в случая е взето от китайското ръководство, не се вземат самостоятелно. Последствията са твърде сериозни.
Така че смятам, че Си Дзинпин предварително е получил подкрепата на повечето си влиятелни другари (помните ли как Путин в навечерието на 24 февруари проведе Съветът за сигурност за приемане на решението за признаването на ДНР и ЛНР?).
Китайците веднага отговориха със санкции както срещу Тайван, така и срещу САЩ. Санкциите са доста болезнени, но е ясно, че не са адекватен отговор на такава мащабна провокация. Учението с евентуален полет на ракети в териториалните води на Тайван е малко по-сериозно действие, но и американците оставиха своята авионосна група в района, тоест и те демонстрират сила, отговаряйки на заплахата с заплаха.
Следователно единственото реално действие, което ще затвори възможността американците да продължат поредицата от провокации в бъдеще, е окупацията на Тайван. Това със сигурност не е решението, което КНР искаше. За Пекин беше важно да анексира острова по мирен път. Но САЩ показаха, че ще провокират война, докато не го направят.
Американските самолетоносачи няма да висят около Тайван завинаги. Китай може да избере времето и повода да атакува. По принцип „факторът Пелоси“ ще бъде достатъчна причина и след шест месеца.
И така, както често се случва в игра с ненулева сума, всички загубиха. Си Дзинпин има малки проблеми с имиджа, най-вече извън Китай. Самата КНР беше лишена от надеждата за мирно обединение с Тайван, докато войната ще бъде кърваво изпитание преди всичко за тайванците.
САЩ се надяват, че в резултат на провокираните от тях войни ще възникне кървава бариера между руснаците, които са граждани на Русия, и руснаците, които са граждани на Украйна (които все още се смятат за украинци). По същия начин САЩ разчитат на подобна кървава бариера между континентален Китай и Тайван.
Съединените щати също имат проблем: сега Китай ще започне военни действия по пътя и когато може най-много да подразни Вашингтон с това. А ресурсите на САЩ не са разтегателни и вече са си позволили да изпаднат в твърде много кризи.
Но най-големите проблеми очакват Тайван. Присъдата на практика му е подписана и само чудо може да промени нещо.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com