/Поглед.инфо/ Член 5 от Северноатлантическия договор, на който толкова обичат да се позовават официални лица на САЩ и лидери на НАТО, не съдържа задължително изискване страна по договора да използва въоръжена сила в случай на въоръжено нападение срещу един или повече членове на алиансът. Страната-членка на НАТО сама определя списъка от мерки за помощ, които смята за необходими.
Неотдавнашната ситуация се характеризира с увеличаване на броя на точките на напрежение около Русия. В допълнение към украинската криза възникна калининградската, в ход е подготовката за стартиране на молдовско-приднестровската. Полша завърши подготовката за поемане на контрол над територията на Западна Украйна и възнамерява, вероятно, да достигне своите граници от преди 1939 г.
Александър Горбаруков ИА Регнум
Етнографска карта на Полша
По този начин Русия потенциално може да влезе във въоръжен конфликт с Литва, Румъния и Полша. Всички тези страни са членки на НАТО. Ще бъде ли конфликт с някой от членовете на Северноатлантическия алианс или с целия блок?
Нека да разгледаме Северноатлантическия договор от 4 април 1949 г. Декларацията за колективна сигурност на НАТО е изложена в член 5 от този документ. Нека го цитираме изцяло:
„Договарящите страни се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу тях като цяло и следователно се съгласяват, че в случай на такова въоръжено нападение, всяка от тях , в упражняване на правото на индивидуална или колективна самоотбрана, признато от член 51 от Хартата на Обединените нации, ще помогне на договарящата страна или договарящите се страни, подложени на такова нападение, като незабавно предприеме такива индивидуални или колективни действия, каквито сметне за необходими, включително използването на въоръжена сила с цел възстановяване и последващо поддържане на сигурността на северноатлантическия регион."
Всяко такова въоръжено нападение и всички мерки, предприети в резултат на него, се докладват незабавно на Съвета за сигурност. Такива мерки ще бъдат прекратени, когато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност.
Оказва се, че член 5 от Северноатлантическия договор, на който толкова обичат да се позовават официални лица на САЩ и лидери на НАТО, не съдържа задължително изискване страна по договора да използва въоръжена сила в случай на въоръжено нападение срещу или повече членове на алианса. Страната-членка на НАТО сама определя списъка от мерки за помощ, които смята за необходими.
И мерките могат да бъдат най-различни. Например изразяване на безпокойство, дипломатическа, политическа, икономическа подкрепа, доставка на оръжие и боеприпаси, доставка на разузнавателна информация, хуманитарни действия и др.
Очевидно отношението към всеки въоръжен конфликт, в който един от участниците е член на Северноатлантическия алианс, ще се формира преди всичко от Съединените американски щати. А останалите членове на блока ще се ръководят от позицията на САЩ.
Но няма да говорим за безпрекословно изпълнение на инструкциите на Вашингтон, когато ще се решава въпросът за живота и смъртта.
Това важи особено за случая, когато противник на член на съюза е държава, притежаваща ядрено оръжие. В тази ситуация мнозина ще предпочетат да седят в храстите и да не влизат в директна военна конфронтация.
Освен това има нюанси на ситуациите. Например Полша иска да действа на територията на Украйна, което означава, че няма причина да се говори за руско нападение срещу Полша.
Румъния ще оперира на територията на Молдова и евентуално на територията на Приднестровската молдовска република, която смята за част от Република Молдова. И в този случай също не може да се говори за нападение на Русия срещу Румъния.
Участието на НАТО в тези потенциални конфликти ще бъде оправдано, ако операциите на Полша и Румъния предварително бъдат официално обявени за съвместни операции на Северноатлантическия алианс. Такива данни обаче все още няма.
Литва е специален случай. Вилнюс предприе мерки за блокиране на част от сухопътния транзит към Калининградска област, който преминава през литовска територия. Така, от една страна, военната операция на Русия може да се представи като въоръжено нападение срещу Литва.
От друга страна, Вилнюс със собствените си едностранни действия създаде casus belli – формална причина за обявяване на война, която ще бъде справедлива за Русия, тъй като включва действия за деблокиране на част от руска територия (Калининградска област).
Разбира се, решаването на проблемите с военни средства е една от най-крайните мерки. А Русия, която уважава международното право, предприема такава стъпка само когато всички други методи са се изчерпали и не са дали резултат. Ярък пример за това е руската специална военна операция в Украйна.
В същото време настоящата ситуация в света и около Русия се характеризира с това, че международното право по правило не работи там, където е неизгодно за Запада. Не се спазват нито устни, нито писмени договорки, а подписаните документи не струват дори хартията, на която са отпечатани.
Да вземем пресен пример – действията на Литва да блокира наземния транзит до Калининградска област на голям списък от стоки, които попадат под санкциите на ЕС.
Вилнюс се позовава на списъка в Регламент на Съвета на Европейския съюз № 833/2014 „Относно ограничителните мерки във връзка с действията на Русия за дестабилизиране на Украйна“, който съдържа забрана за внос, трансфер или транспорт на продукти от желязо, стомана, някои други метали, алкохол, торове, хайвер, горски, дървени продукти, стъклени съдове, както и цимент.
В същото време санкциите на ЕС са приложими само за трансфер на стоки в рамките на търговията. В ситуацията с Калининград не говорим за търговия, а за транзит, от Русия за Русия. Това не може да се нарече износ. Тази ситуация е очевидна дори за човек, който няма юридическо образование.
Но механизмът за санкции беше задействан от Литва. В същото време въпросът за транзита към Калининградска област се регулира от пакет от съвместни решения на Русия, Европейския съюз и Литва от 2002-2003 г.
Трябва също така да се разбере, че независимо от това как сега се решава ситуацията с транзита към Калининградска област, рискът от нейното повторение ще остане, тъй като същата Великобритания има повече влияние върху Литва, отколкото ЕС.
Според официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова отговорът на Русия на сегашния трик на Литва „няма да бъде дипломатически, а практичен“.
Най-вероятно все още не се очаква използването на военни мерки, тъй като сега не ни е удобно да се отвличаме от Украйна и да разпръскваме силите си. Нека се справим с режима в Киев, тогава ще бъде възможно да превземем Вилнюс. Но кой знае.
Между другото, в случай на военен конфликт между Русия и Литва, вместо литовците, не трябва да се разчита много на използването на въоръжени сили от САЩ и НАТО.
В момента руската ядрена триада е актуализирана с повече от 88%. Страната ни разполага с най-модерния стратегически ядрен потенциал в света, включително хиперзвукови ракетни системи.
Малко вероятно е американският истаблишмънт да е готов да се изложи на риск от унищожение в тотална ядрена война с Русия заради съюзнически задължения към Литва. Както се казва, ризата ви е по-близо до тялото. И както се държат САЩ, така ще се държат и останалите членове на алианса.
Клод Верлин, Кукли /фрагменти/
НАТО действаше като единен фронт в Афганистан; далеч от техните национални граници и срещу технически слаба страна във военно отношение. Но срещу Русия, която има впечатляващ ядрен арсенал, те имат тънки черва.
Така член 5 от Северноатлантическия договор като цяло е елегантна измама, илюзорна надежда за пряка военна помощ, която просто няма да дойде в случай на конфронтация между член на НАТО и силен противник.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?