/Поглед.инфо/ Германците казват, че моментът на истината за повечето деца идва в края на 4 клас, когато основното образование завършва в Grundschule. По това изчисление Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) на 73 е във „второ детство и неприкрита забрава / "Без зъби, без очи, без вкус, без всичко“ – да перифразираме от известния монолог на Жак в „Както ви харесва“ на Шекспир.

Разбира се, „големият мъжки глас“ на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше доста приглушен, когато той публично призна в понеделник, че кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО може да не бъдат решени навреме за срещата на върха на алианса по-късно този месец в Мадрид, поради възражението на Турция.

Говорейки на пресконференция с шведския министър-председател Магдалена Андерсон в Стокхолм, Столтенберг парира:

„Срещата на върха в Мадрид никога не е била краен срок, но в същото време ние работим за намиране на решението възможно най-скоро. Но когато участват много държави или няколко държави, няма начин да се каже точно кога тези страни ще могат да се споразумеят."

Това е много голямо оттегляне от неговия лекомислен тон на 18 май, когато Столтенберг приветства официалното подаване на заявление за членство от Швеция и Финландия на този ден като „исторически момент, от който ние (НАТО) трябва да се възползваме“.

Светещ Столтенберг каза, докато заставаше до посланиците на Финландия и Швеция в НАТО: „Това е добър ден в критичен момент за нашата сигурност“.

Контекстът беше наистина драматичен — Русия поиска през декември правната гаранция, че НАТО ще спре разширяването си към нейните граници, което алиансът просто игнорира. Столтенберг предизвикателно обявяваше поредното разширяване на НАТО.

Генсекът беше като с турбокомпресор, тъй като имаше гърба на американския президент Джо Байдън, който, ограден от шведския премиер Магдалена Андерсон и финландския президент Саули Ниинисто, в Розовата градина на Белия дом на същия ден, 18 май, също обяви, че двете скандинавски страни имат „пълната, пълна, пълна подкрепа“ на САЩ за кандидатурата си за присъединяване към НАТО.

Байдън каза, че изпраща документи до Конгреса в същия ден, за да улесни ратифицирането на техните кандидатури, и обяви:

„Финландия и Швеция правят НАТО по-силен. И силното, обединено НАТО е основата на сигурността на Америка."

Наистина партито беше страхотно.

Но нито Байдън, нито Столтенберг очакваха, че червей в ябълката ще развали партито. Те не обърнаха необходимото внимание, че седмица по-рано, дори когато се появиха новини за поредното разширяване на НАТО, турският президент Реджеп Ердоган прозвуча леко несъгласна нота: „Ние следим развитието на Швеция и Финландия, но не сме благосклонни мнение.”

Оттогава Ердоган обясни противопоставянето си, като се позова ва наглата подкрепа на Швеция и други скандинавски страни за кюрдските екстремисти и други, които Турция смята за терористи. Той добави, че не иска да повтори минала „грешка“ на Турция, когато тя се съгласи да приеме отново Гърция във военното крило на НАТО през 1980 г. и впоследствие алиансът позволи на Атина „да вземе отношение срещу Турция“ с подкрепата на самия военен блок.

Ердоган не каза, че ще блокира всякакви опити за присъединяване на двете скандинавски държави, но намекът му беше достатъчно зловещ, като се има предвид, че от НАТО се изисква да взема всички решения с консенсус.

Прессекретарят на Белия дом просто отбеляза, че Вашингтон „работи за изясняване на позицията на Турция“. Държавният секретар Антони Блинкен трябваше да се срещне с колегите си от НАТО, включително турския външен министър, този уикенд в Германия.

Вероятно Белият дом, който е свикнал да взема всички важни решения и повечето незначителни включително, от името на алианса, подценяваше факта, че Ердоган скача още един път с избухливост, вярвайки, че с малко масажиране на егото ще го успокои. Така шведският и финландският външни министри долетяха в Анкара на символично пътуване.

Но дотогава Ердоган беше обмислил и Турция имаше конкретни искания за екстрадирането на войнстващи кюрдски активисти, които се радваха на свобода на действие в скандинавските страни.

Ердоган вероятно е знаел, че тези искания са твърде големи, за да бъдат изпълнени. Турция е направила 10 искания за екстрадиция до Финландия между 2019 и 2022 г., а Хелзинки се съгласи само на две.

Що се отнася до Швеция, нейното правителство изисква подкрепата на кюрдските законодатели, за да остане на власт, а сделката, която управляващите социалдемократи в Стокхолм сключиха с кюрдските депутати миналия ноември, включваше обществен ангажимент в тази насока.

Очевидно Вашингтон и Брюксел (и Стокхолм и Хелзинки) бяха озадачени. Според изчисленията на Ердоган НАТО или САЩ не могат да си позволят сблъсък с Турция не само заради незаменимите бази на алианса в страната, но и заради контрола на Турция върху достъпа до Черно море съгласно Конвенцията от Монтро относно режима на проливите (1936).

Освен това Ердоган изчислява, че това е толкова добър момент за почистване на базите на кюрдските въоръжени групировки (свързани с ПКК) в Северна Сирия покрай граничните региони.

Казано просто, Турция използва статута си на „суинг държава“ в днешната многополюсна обстановка, като планира нова операция в Северна Сирия, където кюрдските фракции, подкрепени от Вашингтон и Москва, преди това се противопоставиха на целите на Анкара.

На 30 май, в разговор с Ибрахим Калин, говорител и главен съветник на Ердоган, съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан призова „продължаващите преки преговори на Турция с Швеция и Финландия за разрешаване на опасенията относно техните кандидатури за членство в НАТО, които САЩ силно подкрепят“.

В същия дъх, той също така „потвърди важността на въздържането от ескалация в Сирия, за да се запазят съществуващите линии за прекратяване на огъня и да се избегне всякаква по-нататъшна дестабилизация“.

Според турската информация обаче Калин е отблъснал призивите на американеца, като посочи, че „страните, които се стремят да станат членки на НАТО, трябва да приемат ценностите и принципите на Алианса за сигурност и борба с тероризма“ и че Швеция и Финландия „трябва да предприемат конкретни стъпки по отношение на терористичните организации, които застрашават националната сигурност на Турция".

Що се отнася до планираната операция в Северна Сирия, Калин каза, че „терористичната организация ПКК/PYD/YPG продължава да представлява заплаха за националната сигурност на Турция и териториалната цялост на Сирия“ и Турция „решително ще продължи борбата си срещу всички терористични организации“.

Междувременно Ердоган често провежда разговори с президента Путин по редица въпроси, отнасящи се до Украйна и турско-руското двустранно сътрудничество и е напълно възможно кандидатурата на Швеция и Финландия за НАТО да е включена в диалога им.

Турция отказа да санкционира Русия и дори позволява на платежната система Мир да заобикаля SWIFT. Всички руски проекти в Турция са в ход, включително атомната електроцентрала на стойност 20 милиарда долара в Аккую, която се очаква да генерира около 10% от електроенергията в Турция.

Наскоро Турция и Русия започнаха да работят върху износа на зърно от Украйна, подкопавайки плановете на Запада да принуди Русия да вдигне морската си блокада на украинските черноморски пристанища.

Външният министър Сергей Лавров пътува със самолета си за Турция, за да обсъди въпроса. Ердоган планира да разговаря с Путин следващата седмица относно създаването на "зърнен коридор" от Черно море.

От друга страна, Ердоган започна открито да изразява критики към западната политика в Украйна и се опитва да консолидира ролята си на посредник в руско-украинските преговори.

Невъзможно е да се изключи Турция от НАТО и Москва вижда предимства в това. Ердоган остава най-популярният политик в Турция. Очевидно той няма причина да се страхува да говори наравно с Байдън или Столтенберг.

На 13 юни Ердоган повтори, че Турция няма да направи компромис с присъединяването на Швеция и Финландия. И Столтенберг най-накрая трябваше да признае публично, че като е обещавал на Финландия и Швеция бързо влизане в алианса, не е очаквал толкова твърда позиция от страна на Турция.

Именно на този фон на сблъсък с настъпващия многополюсен световен ред днес и утре предстоят две последователни срещи в Брюксел – така нареченият формат Рамщайн, председателстван от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин и Среща на шефовете на отбраната на НАТО. Изборът пред НАТО е дали да увеличи или не доставките на тежко въоръжение за Киев.

По-специално, има очаквано американско предложение за създаване на „забранена за полети“ зона над Западна Украйна с помощта на военновъздушните сили на НАТО, която може да се използва за мащабни доставки от ЕС и САЩ. Идеята беше в неизвестност поради предполагаемия риск от пряк конфликт с Русия. Но САЩ не могат да си позволят НАТО да бъде неефективно.

Превод: СМ