/Поглед.инфо/ Съгласието на Турция за приемането на Швеция и Финландия в НАТО не беше изненада за никого: от самото начало беше очевидно, че Анкара ще сключи сделка, ако получи добра оферта. Единствената изненада, може би, е краят на търга толкова скоро.

Буквално два дни преди новия кръг от преговори представителят на турския лидер Ибрахим Калън обеща тристранната среща да бъде само среща на високо равнище преди срещата и обеща Анкара да не отстъпва от позициите си. Преди това Ердоган дори заяви, че докато той ръководи страната, държавите, които подкрепят тероризма, няма да се присъединят към НАТО.

Какво получи Турция, ако разгледаме детайлите на меморандума? Кратко обобщение на моментната снимка на документа, публикувана от журналисти в социалните мрежи, е както следва:

  • Стокхолм и Хелзинки декларираха пълна подкрепа за Анкара в борбата срещу заплахите за националната сигурност;

  • Отказ да помагат на кюрдските въоръжени групировки и партия „Демократичен съюз“, както и на гюленистите. Скандинавските страни обещаха и да разследват финансирането на кюрдски организации;

  • Договори се за сътрудничество в борбата срещу тероризма и обещание внимателно да разгледат исканията на Анкара за екстрадиция.

  • Финландия и Швеция отмениха оръжейното ембарго срещу Турция.

Нещо повече, динамиката на преговорите и изявленията в пресата подсказва, че основните претенции на Анкара са били именно към Швеция – финландският президент Саули Ниинистьо открито заяви пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че финландците няма какво да правят в Алианса без съседите си.

И тук има един интересен момент: премиерът Магдалена Андерсон пое основната роля в преговорите с Анкара от Стокхолм, защото шведският външен министър Ан Линде имаше не най-успешния опит в общуването с турския колега Мевлют Чавушоглу, меко казано.

И така, Андерсон е министър-председател едва от ноември миналата година - след оставката на нейния предшественик и лидер на Социалдемократическата партия, в която тя самата членува, и оглави правителството при много забележителни обстоятелства. Първоначално тя беше подкрепена със 117 гласа - от членове на управляващата коалиция, но след това Риксдагът прие предложения от опозицията бюджет, коалицията се разпадна - Зелената партия я напусна. Андерсон беше глава на правителството само за седем часа и беше принуден да подаде оставка.

Кюрдите спасиха първата жена като министър-председател на Швеция от срамния край на кариерата ѝ. По-точно Амине Какабаве, шведка от кюрдски произход, е единственият безпартиен (или по-скоро изключен от левицата) депутат в целия Риксдаг. В младостта си тя се бие пет години в партизанските части на Пешмерга.

На вторите избори за премиер Андерсон спечели 101 гласа в нейна подкрепа, други 74 депутати се въздържаха, а 173 гласуваха против нейната кандидатура. Но според местните закони това е достатъчно - за назначаването е необходимо не повече от 174 депутати да гласуват срещу бъдещия държавен глава.

Един от двата решаващи гласа принадлежи на Какабаве. Освен това, за да получат нейната подкрепа, социалдемократите дори сключиха споразумение с нея, което предвижда развитие на контактите между Швеция и кюрдския „Демократичен съюз“. L документа се твърди, че те играят централна роля в противопоставянето „Ислямска държава“.

И сега, шест месеца по-късно, шведските власти подписват меморандум, в който се задължават да не подкрепят тези организации.

Разбира се, наивно е да се сравнява силата на тези два документа – първият е подписан от управляващата партия на Швеция и шведски гражданин, а вторият определя пътя на развитието на страната през следващите десетилетия.

И ако по-рано Стокхолм отказваше на исканията за екстрадиране на онези, които Анкара смята за престъпници, сега Андерсон ще трябва да отстъпи пред Ердоган.

В тази ситуация има две версии, които обясняват такава драстична промяна: или шведското правителство е укривало терористи, криейки се зад идеалите на хуманизма, или търгува с принципи в името на политически цели. Грозна картинка, както и да я обърнеш.

Но за Ердоган меморандумът изглежда като победа – поне така последната среща на високо равнище може да бъде представена на избирателите. Все пак Турция е изправена пред президентски избори след по-малко от година, а 70% инфлация едва ли изглежда като добър фон за предизборната кампания.

Разбира се, реалното изпълнение на задълженията, които поеха Стокхолм и Хелзинки, тепърва трябва да бъде постигнато, но тактическото предимство определено е на страната на Анкара - на фона на конфронтацията между Запада и Русия Ердоган се пазари със САЩ и техните съюзници за много широка свобода на действие във външната политика: той провежда собствената си специална операция в Северен Ирак и заплашва да проведе друга в Сирия.

Вярно, той има и сфера на интереси, която е много по-опасна за единството на Северноатлантическия алианс, което заплашва въоръжен конфликт между официални съюзници (говорим за отношения с Гърция), но за това друг път.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?